И не забравяйте да пуснете водата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И не забравяйте да пуснете водата

И не забравяйте да пуснете водата

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

5665 прочитания

© Капитал


Ситуацията с водата из страната в момента много прилича на историята с чашата, в която има до половината вода. Властта - правителство и политиците от управляващите партии, заемат позата на оптимисти и казват, че язовирите около големите градове са наполовина пълни. Хората от тези места обаче са песимисти и казват, че водоемите са (в най-добрия случай) наполовина празни. Истината е, че в Перник положението е отвъд критичното и там има реален риск водата в "Студена" да свърши въобще - не да има режим, а от крановете да не тече нищо. Това обаче не е всичко. Няколко други града са на два до четири месеца от същия момент и дали там също ще има режим зависи най-вече от това колко ще вали през следващите месеци.

От тази история има последствия отвъд щетите, които засегнатите хора понасят всеки ден. Тяхното недоволство от битово съвсем лесно може да прерасне в политическо. Това вероятно се разбира от ГЕРБ. Демонстративният арест на Нено Димов изглежда като опит да има отговор на гъргорещото недоволство. Правителството - премиерът, регионалното министерство, и вероятно много други ведомства се опитват да покажат извънредна активност, за да се реши кризата в Перник. До момента обаче от действията им няма ефект и това е лесно обяснимо.

Проблемите с водата нямат бързи решения. Това е особен сектор, в който планирането се случва за години напред - направеното сега води до резултат след месеци и години. Ако например свършат въглищата, може да се внесат. Ако не се произвежда достатъчно ток, може да се купи от друга държава. Водата обаче не може да пътува. Тя е местен ресурс, който трябва да се управлява умно и компетентно. Точно това не се е случвало на различни нива през последните години.

Местните ВиК бяха феодализирани от регионалните структури на ГЕРБ и останалите партии във властта. Те имат сравнително малък, но пък сигурен корупционен капацитет - управляват разходите за инвестиции по поддържане на мрежите. За последните три години това са около 400 млн. лв. И понеже местните структури и депутати трябва да имат достъп до някакъв "ресурс", управлението на водната инфраструктура попадна в тях. На някои места са назначени хора, които освен всичко друго могат и да управляват вода и канали, но на повечето основният фокус е другаде. И това е само дъното на управленската пирамида във водния сектор.

Към силно компрометираните местни ВиК оператори се прибавя и липсата на адекватна политика на по-високо ниво - ясна цел, разумни инвестиции и план за изпълнението им. Един от парадоксите е, че водният сектор има разработена смислена стратегия за управлението му, но по нея не се прави практически нищо. Отговорността е размита между няколко министерства и други държавни ведомства и в случай на криза всички търсят не решения, а как да се оневинят. (Всичко по темата - тук, тук и тук.)

Случващото се в Перник (и заплахата за други градове) сега е класически пример за недостатъците в управлението през последните години. Един важен сектор се управлява само повърхностно, без да се поддържа и развива, всяко ниво е разядено в различна степен от корупция. Затова е и трудно да има бързо решение - проблемите сега се създават бавно в продължение на години.

Че на политиците засега им е трудно да решат кризата се разбира и от избора за наследник на арестувания Нено Димов. Депутатът от ВМРО Емил Димитров-Ревизоро няма компетентност по нито една от темите в Министерството на околната среда и водите. Когато преди 20 години беше назначен за шеф на митниците, той поне познаваше тази институция, защото беше правил ревизии там. Не че това му помогна особено, но сега е само едно партийно назначение, което едва ли ще реши проблемите в сектора. (Вижте повече за него тук.)

Спасението от водната криза сега е в назначаването на компетентни хора на ключовите позиции в управлението на сектора. Без това единствената надежда дъната на язовирите да се скрият ще е да вали повече.

Ситуацията с водата из страната в момента много прилича на историята с чашата, в която има до половината вода. Властта - правителство и политиците от управляващите партии, заемат позата на оптимисти и казват, че язовирите около големите градове са наполовина пълни. Хората от тези места обаче са песимисти и казват, че водоемите са (в най-добрия случай) наполовина празни. Истината е, че в Перник положението е отвъд критичното и там има реален риск водата в "Студена" да свърши въобще - не да има режим, а от крановете да не тече нищо. Това обаче не е всичко. Няколко други града са на два до четири месеца от същия момент и дали там също ще има режим зависи най-вече от това колко ще вали през следващите месеци.

От тази история има последствия отвъд щетите, които засегнатите хора понасят всеки ден. Тяхното недоволство от битово съвсем лесно може да прерасне в политическо. Това вероятно се разбира от ГЕРБ. Демонстративният арест на Нено Димов изглежда като опит да има отговор на гъргорещото недоволство. Правителството - премиерът, регионалното министерство, и вероятно много други ведомства се опитват да покажат извънредна активност, за да се реши кризата в Перник. До момента обаче от действията им няма ефект и това е лесно обяснимо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Така или иначе валежите определят нивата на язовирите, но и правилното им управление. Както и поддръжката и ремонта на ВиК инфраструктурата. Получава се така, че в Австралия има огромни пожари с месеци, а у нас от миналото лято насам валежите са по-скоро минимални. В този смисъл, който и да поеме сектора сега, няма как да реши проблема, ако природата не се смили. Защото без суровина няма как да произведеш краен продукт - в случая да се достави вода до всяко домакинство и за фирмите. И ако наистина в близко време няма по-солидни валежи, проблемът от регионален на отделни места ще стане национален. И това ще бъде прецедент в най-новата ни история - с или без осъдени по темата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Накъдето се обърнеш - различно

Накъдето се обърнеш - различно

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK