Мнения Daily - Ще пострада ли водата на София от решението за Перник

За десетте години управление на ГЕРБ ВиК-мрежата на България не е подобрена съществено

Сух режим

Ще пострада ли водата на София от решението за Перник

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Премиер, министри и столичен кмет неуморно повтаряха един през друг, че водоподаването в София няма да пострада от решението за Перник. И най-вероятно наистина ще е така. Един протест в столицата заради спряна вода би заглушил всички добрини, които се кани да стори правителството в следващите месеци. Язовир "Бели Искър" осигурява до 25% от количествата, необходими за питейно-битовите нужди на София, останалите са от "Искър". И при най-малкия риск за столицата водата ще спре, увериха управляващите. В същото време столични общински съветници предупредиха, че стената на язовир "Бели Искър" е за ремонт, но през последните десетина години проектът непрекъснато се бави.

Други опасения са свързани с въпроса дали строените през социализма софийски водопроводи, през които ще минават водите, ще издържат допълнителния дебит от около 300 литра в секунда. Отговор ще получим в средата на март, когато се очаква да заработят новите съоръжения. От концесионера на столичната ВиК-мрежа - френската компания "Веолия", все още не са коментирали решението за преминаване на допълнителни количества вода по мрежата.



"Веолия" и бездруго е в деликатна ситуация - след изтичането на договора през 2025 година, управляващите в София се канят да прекратят единствената водна концесия в страната. "Концесията на Столична община със "Софийска вода" не трябва да бъде продължавана след 2025 година", заяви в края на декември Йорданка Фандъкова и обеща още през януари да бъде сформиран екип от общински съветници и експерти, който да "подготви поемането на активите и вземането на решения как ще се управлява ВиК-секторът в София".

За близо 20-те години, откакто "Софийска вода" е дадена на концесия, загубите на вода в столицата намаляха от около 62% до малко над 41%. Според плана на концесионера, догодина те ще бъдат сведени до около 38% - след инвестиции от близо 210 милиона лева за периода 2017-2021 година, вече признати в цената на водата. От 1 януари т.г. кубик вода в столицата поскъпна със 7% до 2,76 лева, но в много области на страната цената надхвърли софийската и дори премина 3 лева. Нищо, че загубите си остават високи, а водоснабдяването е с лошо качество.

За десетте години управление на ГЕРБ ВиК-мрежата на България не е подобрена съществено, а загубите продължават да са най-високите в ЕС. В Чехия например през 2004 година загубите на вода са възлизали на 21%, а 13 години по-късно са спаднали под 14 на сто.

В програмата за управление на ГЕРБ, представена за изборите през 2017, един от вписаните приоритети гласи: "Завършване на реформата във ВиК сектора с цел подобряване на услугите за гражданите и бизнеса". Какво ли значи това?

----------

Без парите от таксите инфраструк- турата на Северна България едва ли ще се развива.

Прав ви път

Ще се върви към актуализация на тол-тарифите

От коментар на Петър Ганев за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Първоначалният вариант на тол системата предвиждаше 1,3 млрд. лв. приходи. При поне двойно или дори тройно редуциран обхват и намалени тарифи в рамките на 2,6 до 4 пъти в зависимост от превозното средство, заложените 450 млн. лв. в бюджета за 2020 г. изглеждат трудно постижими. Неслучайно в съобщението на транспортното министерство е отбелязано, че след три месеца търговска експлоатация на системата, ако приходите изостават спрямо заложените 450 млн. лв. в бюджета, ще се тръгне към актуализация на тарифите. Това е много вероятно да се случи, тоест през лятото ще има ново напрежение между превозвачи и правителство.



По-всичко личи, че водещата линия на правителството в момента е системата да заработи без повече отлагане – било и при тарифите, подадени от брашна, тъй като инвестициите в пътната инфраструктура вече са зависими от очакваните тол приходи. Веднъж като заработи системата, вече може да се оказва натиск за разширяване на обхвата и покачване на тарифите. Подготовката за това е налице – дори и в последното предложение например присъстват второкласните пътища, макар и с нулева такса, а в Закона за държавния бюджет за 2020 г. е записано, че "през следващите години се планира да се разшири обхватът на тол системата и да обхване и пътища от втори клас". С две думи, дългосрочният натиск ще е за разширен обхват на системата, а опит за актуализация на тарифата и съответно напрежение в сектора може да се очаква още през идващото лято.

Северна България ще бъде в по-голяма степен заложник на новата тол система и очакваните приходи. Стратегическите инфраструктурни проекти на правителството включват скоростния път "Видин-Ботевград", доизграждането на автомагистрала "Хемус", обходът на Габрово и тунелът под Шипка, автомагистрала "Русе-Велико Търново" и автомагистрала "Черно море". На практика това са проекти, които покриват цяла Северна България и осигуряват свързаност както между икономическите центрове на север, така и по-добра връзка с южните индустриални зони.

-------

Руският президент иска да увековечи режима, създаден по негов образ и подобие.

Мирен преход

Путин не иска да остане на власт завинаги

От коментар на политолога Димитър Бечев за "Свободна Европа"

В посланието си за 2020 г. пред Федералното събрание Владимир Путин даде заявка за предстоящи промени в руската конституция. Но въпреки многото коментари, че с това Путин цели да остане на власт завинаги, намерението му е точно обратното. Той всъщност чертае пътна карта за постепенното си оттегляне от властта.



Същевременно руският президент се стреми да увековечи режима, създаден по негов образ и подобие.

За всички е ясно, че Путин няма да пусне юздите през 2024 г., когато изтича мандатът му и по сега действащата уредба той не може да се кандидатира отново. От дълго време в Москва, а и на Запад, се спекулира какви са възможните варианти. Дали Путин ще отмени конституционното ограничение, че никой не може да заема президентската длъжност повече от два последователни мандата? Дали ще се опита да накара Минск да се съгласи т.нар. Съюзна държава Русия-Беларус да се сдобие с председател? Или пък ще създаде изцяло нов пост в рамките на институциите на Руската федерация, който да му даде възможност да упражнява власт?

След като удари на камък в пазарлъците с Лукашенко, явно Путин е заложил на третия вариант. Преди две години, точно преди да го преизберат за държавен глава, той уверяваше всички, че ремонт на основния закон не предстои. Но малцина и тогава приеха изказванията му за чиста монета.

приемникът на Путин в Кремъл ще трябва да дели властта с министър-председателя и вероятно с шефа на реформирания и подсилен Държавен съвет. Нищо чудно самият Путин да си избере именно тази длъжност. Прецеденти има. През март 2019 г. Нурсултан Назарбаев се оттегли от президентския пост и пое председателството на Съвета за сигурност в Казахстан. На практика той продължава да управлява страната, без формално да е начело.

Такъв е планът на Путин: постепенно някой друг да поеме работата, но този приемник да е под надзор - поне за начало. Новият стопанин на Кремъл да споделя власт с премиера, излъчен от "Единна Русия" или пък бъдещата партия на властта. А Путин междувременно да запази неформални и формални лостове на влияние.

Държавният съвет, например, може би ще е шапка на Съвета за сигурност, който пък ръководи силовите ведомства. Това е застраховка, че бъдещият президент няма да използва правомощията си срещу Путин или неговите подопечни в държавните структури, службите за сигурност или бизнеса. Също Кремъл изпраща сигнал, че системата ще продължи да функционира по обичайните правила. Путин ще разпределя ресурси и арибитърства във вътрешните конфликти между отделните кланове и лобита в управлението.