С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 21 яну 2020, 12:02, 3421 прочитания

Игра на цени

Законни ли са цените, които НЗОК е платила за онколекарство, или въпросите, които никой не постави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора

Мария Димитрова е юрист - експерт в областта на фармацевтичните регулации и фармацевтичния пазар. Работила е над 15 години в международни компании, в момента е част от екипа на АС "Николова, Калинов и партньори" и продължава да проследява развитието на регулациите в здравеопазването.
Скандалът с изнесените от управителя на Националната здравноосигурителна каса данни за продажба на лекарствените продукти с международно непатентно наименование Pemetrexed предизвика множество публични изяви, коментари, публикации, конспиративни теории за целта на обвиненията, който д-р Дечо Дечев отправи срещу Министерството на здравеопазването, борба на политически лобита и не на последно място - произнасянето на квалификации като "нецелесъобразно", "неморално", "източване" и "лобизъм".

В цялата игра на думи и размяна на реплики се разкри на публиката, че съществуват понятията пределни, максимални и референтни цени, за които държавата трябва да следи и да се грижи по закон, но някой недобросъвестно е позволил тези цени да са толкова високи, че да се източва публичният ресурс на бюджета в здравеопазването.


Един от добре работещите органи с сферата на здравеопазването е Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който изпълнява процедурите по т.нар. международно рефериране на цените на лекарствените продукти. Международното рефериране е способ, който много държави използват за определяне на приемливия максимален праг на цените за конкретна държава. За тази цел всяка държава определя кошница с държави, спрямо които на определени периоди от време ще реферира и преизчислява цените на различните лекарствени продукти, които се разпространяват нейния пазар. Тези цени стават публични и се превръщат в държавно гарантиран праг, над който в съответната държава конкретен лекарствен продукт не може да бъде продаван.

България използва способа на международното рефериране като едновременно с това е въвела правилото, че при всяка проверка (на 6 месеца и на 24 месеца в зависимост от статута на проверявания лекарствен продукт) цената, на която производителят може да продаде лекарството към съответните търговци на едро в страната трябва да бъде равна или по-ниска от най-ниската цена на същото лекарство в държавите, включени в нашата референтна кошница.

Целият описан процес се изпълнява изключително стриктно и не зависи просто от волята на някой производител.



След определянето на пределната цена, на която производителите могат да продават лекарствените продукти на територията на страната, по изрично нормативно определен ред (с фиксирани проценти на надценка) се формира цената на търговец на едро и цената на търговец на дребно (т.нар. аптечна цена).

Всеки търговец на едро може да продаде на лечебните заведения и на аптеките лекарствени продукти на цена равна или по-ниска от нормативно определената и публикувана цена на търговец на едро.

Какво се случва, когато лекарството се заплаща от НЗОК

В случай че лекарственият продукт се заплаща от НЗОК, се прибягва до още едно допълнително и нормативно определяне на ценови праг, до който стойността на лекарството може да бъде възстановена на конкретна болница (или за конкретен пациент) от НЗОК. Това е процесът на определяне на референтна цена. В хода на този процес се разглеждат официално определените цени на всички лекарствени продукти с едно и също активно вещество. Определя се колко би струвал 1 милиграм, 1 дневна доза (определена от СЗО) или 1 месечен курс терапия на всяко едно от условно еднаквите лекарства спрямо тяхната официална публикувана цена. Получената най-ниска цена се приема за референтна за всички производители на лекарства със същото активно вещество и техните цени за публичния фонд (НЗОК) се преизчисляват спрямо тази най-ниска референтна стойност.

Какво означава това за НЗОК

След като са определени цените на лекарствата за НЗОК на база референтна стойности и е решено, че дадени лекарствени продукти се покриват от НЗОК, то официално НЗОК е приела и гарантира, че е готова да плати на всички лечебни заведения точно тази цена в пълния ѝ размер.

Оттам насетне, ако чрез обществените поръчки (приемаме за категорично необходим процес за всички, доколкото потребяват публичен ресурс), централизирано договаряне или просто чрез процесите на естествена конкуренция на пазара се постигнат по-ниски цени, то това не само, че не е източване на публичния ресурс, а е спестяване от средствата, които НЗОК изначално е била готова да предостави на всяко от лечебните заведения (вкл. на държавните и общински такива).

Търговците на едро могат да продават на лечебните заведения на цена, не по-висока от цената, определена по описания механизъм за определяне на референтна цена, а производителите могат да продават на търговците на едро на цена не по-висока от нормативно определената за тях. Никой обаче не може да забрани нито на производителя, нито на търговеца на едро да правят отстъпки от дефинираните прагове, доколкото тези отстъпки биха били законни и не формират дъмпингови цени.

Няколко спекулации се направиха с това, че ако производителят е продал на търговеца на едро, условно, на 100 лева, то последният не може да продава на цена 1063 лева (ако това е референтният праг). Последното твърдение е напълно невярно, тъй като производителят може да е дал огромна отстъпка на търговеца, но това не е променило факта, че търговецът има ограничение в надценката, която може да прилага само върху максимално допустимата за него продажна цена, но не и върху тази, на която му е продадено дадено лекарство.

Кои въпроси останаха незададени

През цялата изминала седмица от емоции за недобросъвестни практики в здравеопазването никой не попита дали е налице гаранция, че ако всички болници бяха провеждали процедури по обществени поръчки, то нямаше да имаме същите разлики в цените, каквито са констатираните към настоящия момент. Макар и това да е малко вероятно, никой не попита и дали е сигурно, че ако всички болници провеждат обществени поръчки, няма да се постигнат средно по-високи цени от сегашните или пък дали цените няма да се понижат до такава степен, че лекарствата да изчезнат от пазара поради липса на интерес.

Интересен е фактът, че никой не постави въпроса дали и след като на НЗОК са ѝ станали известни данните за разликите в отстъпките, които могат да бъдат постигнати за определени лекарствени продукти, същата е направила опити да покани или да проведе преговори с производителите за получаването на доброволни отстъпки, които вместо към търговците на едро можеха да отиват директно и гарантирано към НЗОК.

Разбира се, подобна инициатива би могла да има и от самите производители, което пък щеше да елиминира възможността да отговарят за разходи, в които те не са участвали доброволно и за които не са се съгласявали да поемат отговорност.

Процесът по преговорите за отстъпки и изпълнение бюджета на НЗОК е изцяло в ръцете на самата институция и не следва и не може да бъде прехвърлян като отговорност на Министерството на здравеопазването или на медиите.

Не на последно място, оплакването на производители за това, че следва да възстановяват разходи, които не са генерирали към НЗОК, е резултат от налагането на един спорен механизъм за отнемане на доходи от компаниите, който, освен че е предложение на НЗОК, беше приет по непрозрачен и без достатъчно обществено обсъждане начин.

Къде остана конкуренцията

Страстите за установени нередности и неморално поведение очевидно застават над рационалните констатации затова, че производителите, търговците на едро и лечебните заведения имат качеството на участници на пазара на лекарствоснабдяване и като такива трябва да спазват правилата за конкуренция.

Възможно е и без излишни конспирации да си зададем въпроса, налице ли е съгласувана практика между някои от участниците за продажбата на определено ниво на ниски цени или съответно на умишлено и съгласувано поддържане на високи цени към определени болници? Възможно ли е да са налице действия, чрез които да се цели изключването от пазара на определени производители? Възможно ли е да е проблем, че някой е продавал на неразрешено ниски цени, а не на официално определените и пределно допустимите референтни цени?

Всички въпроси вероятно ще намерят своите отговори след законодателните промени, които се очакват да бъдат реализирани и след проверките, които всички ще направят.

Поставените въпроси целят да провокират един различен поглед върху ситуацията, за да елиминираме идеята за "порочни практики", които освен моментна сензация, доста често в дългосрочен план постигат лош ефект върху пазара и най-вече върху достъпа на българския пациент до лечение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Помощ от държавата? Не, не, мерси Помощ от държавата? Не, не, мерси

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

28 фев 2020, 1334 прочитания

По-добре ли е танковете да дойдат? 1 По-добре ли е танковете да дойдат?

Акциите на прокуратурата

28 фев 2020, 1155 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 14345 прочитания

28 фев 2020, 4789 прочитания

28 фев 2020, 2796 прочитания

28 фев 2020, 2443 прочитания

28 фев 2020, 2022 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Мнения Daily - Хазартът е проказа

И още: Лили Иванова – президент!; Как се ражда войнстващата анти-екологична идеология

Още от Капитал
Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10