Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 яну 2020, 17:38, 2987 прочитания

Мнения Dialy - Лицемерна ли е "Зелената сделка"

И още: Путин не иска склеротична геронтокрация като в СССР; Из България цъкат не само "водопроводни бомби"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Въпросът за "Зелената сделка" може да бъде преведен и като: свобода или горива?
Екорегулации

Лицемерна ли е "Зелената сделка"


От коментар на Веселин Желев за "Клуб Z"

Българският политически вододел се мести и вече не е по класическата линия, разделяща червено и синьо.

Европа мести български вододел, подчертавайки преобразуващата си сила.



Днес той минава все по-често между привържениците и противниците на нейната Зелена сделка.

Този вододел не е само български. Той е европейски и световен и по него България става все повече като Европа и като света.

Това е вододелът между консерватори от една страна и либерали, зелени и социалисти/социалдемократи от друга.

Българската особеност е, че у нас социалистите не са като света и по им харесва при консерваторите, макар по основни неща да не се разбират.

Недоверието, скептицизма, а понякога и нескритото озлобление срещу Европа, или поне срещу мейнстрийм Европата ги събират.

Довчера, исторически погледнато, българските консерватори, либерали и зелени бяха от едната страна на вододела - в общия кюп на СДС, за Европа. Но днес, когато за българина ЕС вече не е мечта, а реалност, не са.

Символът на СДС, бившият премиер Иван Костов, е против Зелената сделка на ЕС.

Днешният български министър-председател Бойко Борисов май също си пада "консерва", ако използваме речника на Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганю.

Борисов смята, че Зелената сделка е лицемерна и цитира за това аргументи, типични за консервативния лагер.

Според него тя е твърде радикална и откъсната от икономическите реалности. Поради това може да стовари тежко бреме върху по-слабите източни икономики в Европа, включително и върху българската.

Докато Европа си налага скъпи ограничения, други нововъзникващи пазарни икономики като Индия и Китай ще продължават да бълват СО2 и да унищожават глобалния ефект от усилията ѝ.

В балкански мащаб ние от ЕС (България, Гърция и Румъния) ще пазим, а те извън ЕС (Турция и Западните Балкани) ще цапат.

Аргументите на консерваторите изглеждат разумни. Защото наистина са такива. И разумната власт би трябвало да ги отчита.

Те обаче не разказват историята до края.

Зелената сделка предвижда масивен фонд за подпомагане на икономиките, на които ще бъде трудно да платят цената ѝ. Комисията има предложение за него, но то трябва да се договори в следващия седемгодишен бюджет на ЕС (2021 - 2027 г.). Първата среща на върха на ЕС за него ще бъде на 20 февруари. Какво ще каже на нея Борисов на европейските си партньори? Само че са лицемерни ли? Едва ли от това ще има особена полза както за България, така и за Европа.

-----------
Съпротивата срещу Запада е в сърцевината на представата на Путин за руския суверенитет.


Перестройка 2.0

Путин не иска склеротична геронтокрация като в СССР

От коментар на политолога Иван Кръстев за "Ню Йорк Таймс". Преводът е "Портал Култура"

В годишното си обръщение за състоянието на нацията Владимир Путин обеща да напусне президентството през 2024 г., когато изтича настоящият му мандат. И в същото време очерта поредица от широки конституционни реформи, които вероятно ще влязат в сила до края на тази година: Русия ще си остане президентска република, но следващите президенти ще имат лимит от два мандата. Парламентът ще има право да назначава министрите в правителството, включително министър-председателя. (В момента те се посочват от президента и се одобряват от парламента.)

Мнения Dialy - Лицемерна ли е "Зелената сделка"

[Reuters]


Промените предвиждат и предоставяне на допълнителни правомощия на Държавния съвет, който сега има статут на не особено влиятелен консултативен съвет, което кара мнозина да смятат, че самият Путин вижда себе си след 2024 г. като негов председател. В резултат на тези промени след четири години Владимир Путин ще може да слезе от сцената и да се фокусира върху управлението на света, докато неговите сътрудници ще се фокусират върху управлението на Русия.

Защо могъщият президент на Русия избра този път? През 2018 г. президентът на Китай Си Дзинпин промени конституцията на страната си, за да може без ограничение да остане на власт. Путин лесно би могъл да стори същото, ала реши да не го прави. Моментът, избран от Путин, повдига и други въпроси: защо той предлага тези конституционни промени сега, четири години преди края на своя мандат, по начин, който прилича повече на дворцов преврат, отколкото на политическа реформа?

Времето и същината на предложените конституционни промени показват, че Путин съзнава, че режимът му е в криза и се съмнява в жизнеността на установената от него система на личен режим, когато той престане да я ръководи. Той чудесно разбира, че възхваляваната от неговите апологети политическа стабилност в действителност е политическа стагнация и че обществената подкрепа за режима намалява. Напълно възможно е протестите миналото лято в Москва и нарастващата апатия на неговите привърженици да са накарали президента да предложи тези реформи и да поиска промените да бъдат легитимирани чрез общонародно гласуване. Няма да бъде изненадващо, ако референдумът съвпадне с предсрочни парламентарни избори тази есен и така още тази година бъде поставено началото на прехода във властта.

Разглеждайки решенията на Владимир Путин, човек не може да избяга от усещането, че той е преследван от образа на склеротичното и немощно ръководство на Съветския съюз от края на неговото съществуване. Този период доведе до висока престъпност, икономически упадък и хаос. Руснаците продължават да се страхуват от това, ето защо Путин не може да допусне народът му да има усещане за връщане към времето на един застинал и застаряващ елит.

------------
Проблемът не толкова в природата и в безпаричието, колкото в повсеместното крадене.


Безстопанственост

Из България цъкат не само "водопроводни бомби"

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

Докато се подготвят две големи прехвърляния - на вода през София до Перник и на бизнеса с лотариите от частни в държавни ръце, няколко други сходни сюжета допълват картината.

Мнения Dialy - Лицемерна ли е "Зелената сделка"

Фотограф: Надежда Чипева


Някои казват, че перничани нямаше да останат без вода, ако не било засушаването. Или пък ако старите водопроводи бяха сменени навреме, кранът за индустриалната зона бе сменен и затворен по-рано (а не цял месец след въвеждането на режима) или ВиК-то имаше водомер на язовира (имало е, но под наем и собственикът си го прибрал преди години). Примерът със Свищов обаче показва, че и без такива неблагоприятни "стечения на обстоятелствата" гаранция няма.

В Свищов вода има, понеже се доставя от подземни кладенци от Дунав. Има и нов водопровод, изграден с европейски пари само преди десет години. И въпреки това 25 хиляди души страдат от системно безводие. Причината е, че новият водопровод за 4 милиона лева е негоден за употреба, което било установено скоро след пускането му. Оказало се, че сложените тръби не са за водоснабдяване, а за поливни системи, поради което не издържат налягането и непрекъснато се пукат. Някой просто е минал евтино и си е прибрал разликата.

Кой е той - това се знае от години, но досега отговорност не му е потърсена. Пък и да беше, това нямаше да реши проблема с водата. Гаранционният срок на "новия" водопровод вече е изтекъл и сега се търсят нови 3 милиона за ремонт. Затова се ползва старият метален водопровод от 60-те години на миналия век, който е в толкова окаяно състояние, че авариите са перманентни. Иначе градът не е на режим като Перник, но спиранията на водата са толкова чести, че кой знае каква разлика няма.

На колко ли още места са заровени такива "водопроводни бомби"? Във всеки случай положението повсеместно е подобно на това в Перник и в Свищов. А водата не е изключение. По горе-долу същия начин стоят нещата и в много други сфери на живота и държавното управление.

Да вземем например основно санирания с европейски милиони стадион в Костенец. Още в началото асансьорите не работели, а подът на фитнес-залата се разпадал. После пистата (която, кой знае защо, е квадратна вместо овална, а в единия ѝ край стърчат стълб и електрическо табло) се надупчила, така че трениращите често се спъват и падат. Козирката също се разпада, мазилката се рони, а фирмата-изпълнителка на "ремонта" е неоткриваема. Но в Костенец поне има кой да тренира. А какво да кажем за десетките други стадиони и спортни съоръжения, настроени в отдавна обезлюдени села и паланки?

Въобще, причината за всичко това е не толкова в природата и в безпаричието, колкото в лошото управление и повсеместното крадене.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 43040 прочитания

Как ще се развие икономическата криза: V, U или L? 2 Как ще се развие икономическата криза: V, U или L?

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

27 мар 2020, 4820 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Наредба (Недоразумение) Н-18

Или как Българската държава ще превърне легалния ви бизнес в нелегален

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10