В Брюксел едно, тук - друго

Зелената сделка на ЕС

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

На 13 декември 2019 г., когато лидерите на ЕС приеха т.нар. Зелена сделка за преход към въглеродно неутрална икономика, единствено Полша не положи подписа си под пакта. Варшава поиска преди това да види конкретни финансови компенсации, за да трансформира енергетиката си и да сложи край на въглищата. Не се чу обаче българският премиер Бойко Борисов да е изразил някакви критики към новия курс на Европа.

Всъщност България още през лятото смени позицията си за по-амбициозните цели за намаляване на CO2 емисиите и напусна групата на критиците, в която освен Полша тогава бяха още Чехия и Унгария. Последните две "взеха зеления завой" през декември.

Преди дни обаче, вече пред българска публика, Борисов се изказа доста критично за Зелената сделка на ЕС. По думите му от нея няма особен смисъл, тъй като страните извън съюза нямало да я спазват. "В момента Европа произвежда 9% от емисиите в света. И какво ще стане, като намалим с 5%? Глобално няма да се усети", заяви той, но би следвало да постави въпроса на масата в Брюксел, а не в София.

Премиерът също така обвини някои европейски държави в лицемерие по темата, тъй като внасят стомана от Китай или Индия и после твърдят, че нямали въглероден отпечатък. "Ама тя е произведена вече тази стомана. Замърсила е на няколко хиляди километра от теб. Какво си променил? Те са лицемери и аз им го казвам", заяви Борисов, но пак тук, пред местната публика. И ако не е изразил или не възнамерява да изрази позицията си при срещите на лидерите на ЕС, положението става малко особено.

В отношението си към хилядите заети във въглищната енергетика в България и правителството, и синдикатите също не са докрай откровени. Защото в Брюксел поемат ангажименти за едно, а тук им обещават обратното - светло бъдеще за години напред. За тази политика обаче светло бъдеще не се очертава.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО