Свидетели сме на точка на пречупване, в реално време. Знаците за "зеленото" съгласие могат да бъдат открити буквално във всички посоки. В Европа обръщането на общественото мнение е впечатляващо. По данни на "Евробарометър", за 93% промяната в климата е сериозен проблем. 84% подкрепят прехода към чиста енергия, дори при намаляване на субсидиите за различни изкопаеми ресурси, а 92% искат намаляване на емисиите с цел "климатична неутралност" към 2050 година.

На политическия терен социалдемократите са в паника. "Зелените" са не просто по петите им, а заплашват да ги изпратят в историята. Десницата също трескаво търси начини да кооптира "зелените" теми, а консерваторите работят по собствена еко интерпретация. Либералите пък мислят как да ги съвместят с политиката на идентичността.

Непрестанно и на все повече места по света нараства етичното потребление в най-различни сегменти. Все повече хора избират къде да работят според еко профила на работодателите, според това как създават продуктите си, според социалната им отговорност.

Нещата се променят с впечатляваща скорост и в света на бизнеса. Най-голямата компания за управление на активи - Black Rock, обяви, че "климатичните промени се превръщат в решаващ фактор за дългосрочните перспективи на фирмите". Тези дни пък шефът на "Credit Suisse" Тиджан Тиам, обяви, че неговата банка е особено заинтересована от инвестиции в прехода към ниско-въглеродна икономика, която тепърва ще предоставя възможности. Наскоро шефът на 30-милиардния инвестиционен фонд, TCI Fund Management, заяви, че ще се освободи от акциите на всички компании, които не обявят своя "въглероден отпечатък" и не започнат да намаляват емисиите си.

Свидетели сме на оформящ се "зелен" консенсус. Постепенно политици, бизнесмени и граждани се подреждат около него, с много и различни мотивации. Все повече хора са истински притеснени от случващото се, някои просто се опитват "да хванат вълната", трети се позиционират, за да се възползват от предстоящите мащабни публични инвестиции, четвърти искат да си допълнят политическата идентичност на електоралния пазар.

Независимо от техните мотиви обаче, контурите на съгласието са очертани - трябва да се действа мигновено, всеобхватно и радикално. Най-бърз се оказа ЕС, чийто "зелен пакт" отговаря на всички тези параметри и планира една от най-мащабните трансформации на "стария континент" от последните десетилетия. Тя ще засегне цялата европейска икономика и отношения с останалия свят. На практика идното десетилетие в Европа ще мине под тази нова рамка и множеството политики, които скоростно се развиват в нея.

Критиките към амбициозното начинание обаче започват да се увеличават, при това доста основателно. Оценката зад фундаменталната трансформация вече се приема за неоспорима истина и все по-често на практика води до затваряне на дискусиите. Доста експерти са на мнение, че целият този фундаментален енергиен и икономически преход не е изчислен адекватно и тепърва ще подхвърля неприятни изненади в най-различни посоки - към държави, правителства, сектори на заетост.

Въобще, готвената трансформация е прекалено дълбока, за да бъде оставена единствено на вихъра на моментната паника.

---------

Иде ли криза

Какви са рисковете от забавянето на глобалната икономика

От коментар на икономиста Лъчезар Богданов за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

В последните месеци консенсусът около очакването за глобално икономическо забавяне сред анализатори и бизнес лидери става все по-широк.

Фотограф: Юлия Лазарова

Растежът във водещите глобални икономики се забавя. В Китай ръстът на БВП е най-нисък от началото на 1990-те години, а ръстът на инвестициите в основен капитал - най-нисък за последните две десетилетия. Инвестиционното търсене в китайската икономика е сред основните "потребители" на продукцията на силно развитите в еврозоната машиностроене и автомобилостроене. В допълнение - търговските спорове допринасят за текущи затруднения и забавят стокообмена.

Едновременно с това, дългосрочните структурни проблеми в ЕС предпоставят продължителен период на нисък растеж.

Трансформацията на българската икономика в последното десетилетие - до известна степен и в определени сектори - създаде предпоставки за повече уязвимост от влошаване на динамиката на икономиката в ЕС, и особено - на промишленото производство. В експортно-ориентираните производства наблюдаваме относително увеличение на дела на изделия, участващи в сложни международни вериги на стойността - разрастват се машиностроенето, производството на електрически съоръжения и апарати, автомобилни компоненти и др., за сметка на суровини и енергоизточници. При услугите, въпреки добрите постижения, туризмът отстъпва водещата си роля на международния транспорт, ИТ услугите и аутсорсинга на бизнес услуги.

Относително силно изложени на проблемите в европейската (и особено - германската) промишленост са производителите на машини, електрически апарати и съоръжения и части за превозни средства - по данни от 2018 г. , 77% от продукцията е насочена към ЕС. Тези отрасли допринасят за 22% от общия износ на стоки и 16,6% от наетите в индустрията (около 95 хиляди) и са добавили 20 хиляди работни места само за последните шест години. Донякъде сходни потенциални проблеми могат да очакват и производството на оптична и друга прецизна измервателна техника и различни изделия от метал - около 86% от продукцията се реализира на пазарите в ЕС, като двата отрасъла наемат 65 хиляди работника. За тези сектори Германия е безспорен лидер като експортна дестинация, Италия също е важен пазар.

Износителите на потребителски стоки - включително облекла, мебели и медикаменти - са по-скоро заплашени от "новата нормалност" на неблагоприятна демография и слаб растеж в ЕС в дългосрочен план. Разглежданите традиционно като "тежки индустрии" - включително производството на горива и преработката на метали - безспорно ще бъдат засегнати при големи промени в глобалното търсене и ценовите равнища на ключовите суровини. В същото време, конкурентоспособността на предприятията в тези отрасли е в много по-голяма степен зависима от направените инвестиции в технологично обновление, което е предпоставка за дългосрочна устойчивост. Софтуерната индустрия и аутсорсингът на бизнес услуги - които добавиха над 50 хил. заети за последните десет години - са изложени на негативните тенденции при контрагентите си, но същевременно ключовите основания за развитието им в България са запазени, поне в средносрочен план.

-----------

Песимистично

Олигархия и силна средна класа са взаимно изключващи се

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

Ако босът на "Мултигруп" Илия Павлов беше жив, сигурно щеше да е доайенът на олигарсите в България. Но беше разстрелян преди 17 години от неизвестни и до днес лица, а от империята му, включваща някога стотици фирми, оцеляха само няколко хотела от соцвремена. През 2003 г. думата "олигарх" не беше в масово обращение, обществото още вярваше, че ще излезе от тунела на прехода - и хоп, ето ти демокрация, подобна на райската градина от Библията.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Макар че още в началото на този век вече беше ясно кои са печелившите от прехода към демокрация и пазарна икономика - това не бяха българските граждани, които така и не станаха достатъчно голяма средна класа, така че техните интереси да направляват политиката на управляващите. Олигархия и силна средна класа са взаимно изключващи се реалности. Оцелелите новобогаташи от прехода полека-лека се модифицираха в бизнесмени, участваха в публични събития, снимаха се с властта, финансираха явно и тайно различни политически сили.

Онзи ден главният прокурор Иван Гешев обяви от името на всинца ни, че "искаме този криминален преход да свърши". Ако главният прокурор на Република България констатира през 2020 г., че преходът е криминален и още не е свършил, излиза, че четиримата главни прокурори преди него не са свършили никаква работа. Нито пък премиерите, управлявали в условията на криминален преход и съжителствали с така формирания от него бизнес. А в последните десетина години премиерът е един и същ

"Олигарх е богат човек, който не може да вечеря с премиера", каза министър-председателят Бойко Борисов през 2012 г. в интервю за "Капитал", по времето на първия си мандат. А може ли да играе карти с премиера и също така да му се обажда по телефона, докато той спре да "му вдига", както се случило с хазартния бос Васил Божков. В третия си мандат Борисов често-често започна да споменава за "олигарси с медии", без да ги назове, както и че вече се арестуват олигарси - например при задържането на Николай и Евгения Баневи през октомври 2018 г. (Последваха ги семейство Арабаджиеви.) Тазгодишните акции срещу Божков и съдружниците му обаче са тема-табу за Борисов. Само главният прокурор говори за тях, а в последните дни той е по-често в новините от Бойко Борисов.

Но къде е границата между олигарси и бизнесмени? Зависи от тяхната близост до властта. Така излиза от т.нар. Железен закон на олигархията, формулиран от Роберт Михелс в книгата му "Социология на политическите партии в условията на демокрация" (1911 г.). Австрийският изследовател прави извода, че общественият прогрес е немислим без големи организации.

Те, разбира се, имат ръководни органи и апарат, които неизбежно съсредоточават властта в свои ръце и подчиняват политиката на собствените си интереси. Така всяка партия, без значение колко демократична е, оформя олигархична група, чиито интереси са свързани единствено с осигуряване на привилегии - и безразличие към нуждите на останалите. Затова Михелс смята, че демокрацията е невъзможна, тъй като пречките за осъществяването ѝ са вкоренени в самата същност на човешката природа и политическите борби. Тъжен извод.