Мнения Daily - Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997

Мнения Daily - Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997

И още: Политическата система преминава в авариен режим; Васил Божков - културата пере най-добре

3908 прочитания

© Велко Ангелов


Време е за градивна политика, а не за революция.

Ретроспективно

Четвърти февруари 2020 не е четвърти февруари 1997

От коментар на евродепутата от "Демократична България" Радан Кънев в неговия фейсбук-профил

Преди 23 години, на този ден, край Софийския университет, се сблъсках общо взето случайно с баща си. В студената вечер празнувахме края на управлението на БСП. Та тогава баща ми, Светла му памет, ми каза - "Запомни този ден, за него ще пише в учебниците по история".

И вече пише, макар и недостатъчно. Благодарение на 4 февруари '97, и на месеца протести преди него, и на последвалите години на жертви и трудни решения, България днес е член на ЕС и НАТО, заплатите не се измерват в десетки долари и по магазините се намира хляб. Даже доста видове... 4 февруари 2020 не е 4 февруари 1997. Много е различно, макар отново да имаме усещането за разпад на държавността и все още да не живеем в правова държава.

И днес, като европейска България, ние нямаме нужда от война между институциите, от гладни бунтове и улични блокади, от общи стачки. Имаме нужда от добро управление, което да отговори на предизвикателствата на времето, а го нямаме. Имаме нужда от способна и независима висша администрация, а я нямаме. Имаме - повече от всякога - нужда от стабилни, взаимно контролиращи се републикански институции, които да налагат българското и европейското право еднакво за всички.

Промените, които са ни нужни, минават през демократични избори, през законодателни, най-добре и конституционни, промени. Промени, каквито днешният парламент очевидно не може да направи.

Патетиката в изказването на Президента Радев ми звучи чужда на историческия момент, в който живеем, както и повечето острастени дебати във Фейсбук. Ако искаме да постигнем целите пред обществото си, всеки трябва да се занимава със своята работа.

Президентът има право да внесе конституционни промени - и далеч не изглежда готов да го направи. Опозицията трябва да бъде готова да вземе властта и да я упражнява ПО-ДОБРЕ, а не просто ВМЕСТО Борисов. БСП е меко казано неподготвена, аз бих казал - негодна за тази задача.

Ние от Демократична България трябва да имаме не само капацитета да предложим, но и силата да наложим разумните европейски политики за малкия бизнес, за зелената икономика, за модерната правова държава, изоставени от уж десните управляващи.

А днес нямаме тази сила. 4 Февруари 2020 година е време за градивна политика, а не за революция, още по-малко - за война.

------------

Акцията на Гешев срещу президента е симптом за превръщане на прокуратурата в инструмент за поръчки.

Институционален разрив

Политическата система преминава в авариен режим

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче веле"

Когато пряко избраният държавен глава, който е и най-популярната политическа фигура, делегитимира правителството, се стига не само до задълбочаване на конфликта между институциите. Такъв имахме и до момента. Сега вече става дума за принципно ново явление: политическата система преминава в авариен режим. По своя драматизъм сцената наподобява ситуация, в която командирът на самолет обвинява другите пилоти в кабината не просто в некомпетентност, но и в злонамереност. И всичко това се разиграва пред очите на слисаните пътници.

Фотограф: Велко Ангелов

Повечето от причините, изтъкнати от г-н Радев, са назовавани от него и преди. Иначе казано: те не са нови за "пътниците". Да вземем, например, "липсата на воля за реформи" и проблемите в околната среда ("България не е бунище", както изтъкна президентът), за които кабинетът отказва да поеме отговорност. По отношение на ситуацията в Перник вероятно може да се възрази, че все пак има не само оставка, но и безпрецедентен арест на действащ министър. Но имплицитната и логична теза на президента е, че е нужно не само да "паднат още министерски глави", а трябва и самият архитект на кабинета - министър-председателят Борисов - лично да понесе отговорност.

Що се отнася до тезата за "институциите, които са призовани да бъдат независими и да отстояват закона", а вместо това "го погазват показно, превръщайки се в инструмент на властта" - тук най-вероятно се визира спорният "стил" на г-н Иван Гешев. Поведението на главния прокурор, което нарушава основни принципи, свързани с върховенството на правото, като например презумпцията за невиновност, е укоримо както от морална, така и от юридическа гледна точка.

Разбира се, вероятно ще се намерят такива, които ще кажат, че днешната остра реакция на г-н Радев е породена основно от питанията на прокуратурата във връзка с имунитета на държавния глава.

С други думи, президентът "напада" правителството, защото се е почувствал лично застрашен и брани собствената си кожа. Но "акцията" на г-н Гешев по адрес на държавния глава е най-очебийният симптом за превръщането на прокуратурата в инструмент за политически поръчки. Защото текстът на чл. 103 от Конституцията е пределно ясен.

-----------

Всъщност г-н Божков се застрахова символично по цели три линии.

Имане

Васил Божков - културата пере най-добре

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче веле"

В драмата "Божков" се преплитат всички сюжетни линии от последните 30 години. Нелегалният чейнджаджия от късния Живков, който стига върха при ранния Сакскобургготски. Медийният линч, който укрепва доверието във властта. Липсата на правова държава, която е на път да бъде компенсирана от авторитарен прокурорски режим под ръкопляскането на жадните за мъст народни маси. Лошите десни, които не са доволни от Божков, не харесват обаче и Гешев. Разсейващата се соц-опозиция. Мистериозните американци, наложили забрана на "един българин".

Фотограф: Анелия Николова

На този рустик фон контрастно изпъква възвишената тема за колекцията на г-н Божков, оценявана на 200 милиона евро. Няма спор, че тя показва вкус. И затова предизвиква коментари, че този бизнесмен е от по-висок интелектуален порядък в сравнение с Крушата или Компира (оттук бил прякорът "Черепа" - демек умен, макар да звучи съвсем другояче).

На английски има думата "artwashing" - изпиране на имиджа чрез изкуство. На български можем да го наречем "артпиране". Кофти работа е хазартът, това е ясно на всеки, но ето на - непреходната красота ще изкупи всички грехове. Имало е значи смисъл да се мамят нещастните пенсионери, които търкат билетчета с последните си стотинки, вярвайки в несъществуващите щастливци от екрана. Или ако перифразирам Жак Сегела, "културата пере най-добре".

Всъщност г-н Божков се застрахова символично по цели три линии. Най-напред това са футболните клубове - първо ЦСКА, после "Левски". Рязката смяна на пристрастията говори, че става дума не за искрено фенство, а за осигуряване на ударна сила при нужда от протести. (За определени публики, впрочем, именно футболът е непреходното и възвишеното). Някои казват, че тия клубове му били натресени за издържане от властта - като един вид отплата за прохазартното законодателство. Така или иначе левскарите вече дадоха едно рамо.

Втората линия е инвестицията в Емиратите, а най-вероятно и в други чужбини. Логична за човек, който играе по ръба на закона и във всеки момент трябва да е готов да побегне. Пък и, казват, бил доста избухлив, а при нас икономическите прави често се кривят поради караници. Както, впрочем, стана и сега, когато се скараха съдружници.

Третата линия е художествената колекция. Тя не просто закрепва бизнесмена във вечността на културата, но и цели да привлече на негова страна една по-световна публика. Ако колекцията е регистрирана в ЮНЕСКО, то всеки скандал около нея добива международно измерение. Във всеки случай опитите за конфискация будят яростни викове от страна на защитниците: безценните предмети щели да се повредят, българската прокуратура действала като "Ислямска държава", която също рушеше културни артефакти.

Прави впечатление, че много от хората, свързани с тази колекция, са от бившата ДС - и шефът на фондация "Тракия" Христосков, и проф. Маразов, който е един от главните експерти по оценяването на тракийските артефакти, и покойният Божидар Димитров, който излагаше в НИМ тази сбирка въпреки съмненията за произхода ѝ, като по този начин я легитимираше. Според главния прокурор Иван Гешев, съмнително било това, че именно хората, които трябвало да контролират антиките от страна на държавата, били назначени в частната фондация.

Така и не разбрахме имат ли сертификати за произход тези обекти. Играят ни обичайния номер с "всички гледни точки" - според едни имат, според други нямат; според едни ако нямат, виновен е Божков, според други виновни са държавните институции, които го мотаели. А според Бони Петрунова, директор на НИМ, предметите имали регистрация, но нямали идентификация, макар че тези два процеса били неразделни. От това аз разбирам, че на някого е било платено да ги регистрира, без да провери откъде са взети.

Време е за градивна политика, а не за революция.

Ретроспективно


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    Много разумно, балансирано и интелигентно мнение на Радан Кънев!
    " 4 Февруари 2020 година е време за градивна политика, а не за революция, още по-малко - за война." Липсата на експерти в структурите на държ. институции, обаче, е отчайваща!
    "Промените, които са ни нужни, минават през демократични избори, през законодателни, най-добре и конституционни, промени. " Дано!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK