Великобритания след Brexit: В непознати води
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великобритания след Brexit: В непознати води

Бъдещето на Великобритания е пълно с несигурност

Великобритания след Brexit: В непознати води

Тежките системни шокове обикновено са скъп начин за постигане на промяна

The Economist
4582 прочитания

Бъдещето на Великобритания е пълно с несигурност

© Reuters


В Обединеното кралство не се променят много неща след 23.00 часа на 31 януари. По случай напускането на ЕС в обращение влязоха монети от 50 пенса, обявяващи "мир, просперитет и приятелство между всички нации", но хората, стоките и услугите ще продължат да се придвижват свободно между Великобритания и ЕС. Трудната работа по изготвянето на сделка за търговията и миграцията беше оставена за транзитния период, който ще продължи до края на тази година.

И все пак излизането от ЕС е изключително важен момент. Великобритания напуска институционалната структура, която управлява европейския единен пазар, а това несъмнено ще значи повече търкания с клуб, към който се насочва почти половината от британския износ. Британците ще изгубят автоматичното право да живеят и работят из целия ЕС, което досега имаха. Brexit също нанесе огромен шок на страната. Великобритания спори дълго и горчиво по въпроса и управляващият елит в страната понесе удар от това. Безспорният отговор се оказа идването на власт на Борис Джонсън с най-овластеното правителство от цяло поколение насам. Страшно много в британската политика в момента зависи от това как Джонсън ще реагира на кризите.

Тежките системни шокове обикновено са скъп начин за постигане на промяна.

The Economist не беше привърженик на този резултат. Повечето от промените, които правителството на Джонсън иска да извърши, можеха да бъдат постигнати и без напускане на ЕС. Тежките системни шокове обикновено са скъп начин за постигане на промяна. И все пак сега, когато Brexit се случи, страната би трябвало да се възползва максимално от възможността да пренастрои икономиката и да промени приоритетите й.

Последните два пъти, когато Великобритания натиска бутона за рестартиране - през 1945 и 1979 г., програмите, с които страната създава социалната държава и заменя социализма с тачъризъм, са били планирани дълго време. Този път ситуацията е различна. Джонсън беше фокусиран изцяло върху напускането на ЕС и сега е затиснат от проблемите, които бързо се формират в държавните дела - миналата седмица той трябваше да реши дали да изпълни американските искания да не допусне китайската Huawei до британската мобилна мрежа (той не изпълни исканията), и трябва скоро да вземе решение дали проект за високоскоростна жп връзка (HS2) между Северна и Южна Англия трябва да се случи (трябва).

Джонсън осъзнава важността на ключовия момент, но засега е доказал само, че е брилянтен опортюнист. Ако иска управлението му да остави следа, трябва да залегне върху създаването на стратегическа визия, а не върху воденето на тактически кампании.

Нужда от нова визия

Тази визия трябва да бъде базирана на либерализма. Вярата в свободата като основа на цивилизацията, в държавата като слуга, а не господар на индивида, както и в свободната размяна на стоки, услуги и мнения е възникнала във Великобритания. Либерализмът пасва естествено на национален характер, който подозира властта и клони по-скоро към прагматизъм, а не към идеализъм. Той е в основата на британския прогрес през XIX и XX век, като се превръща и в доминиращата политическа философия в света. Но в момента либерализмът е под заплаха, особено във Великобритания.

Brexit е рожба отчасти и на инстинктите да се издигат бариери срещу света. Но в Brexit присъстваше и крайнолибералната гледна точка, че ЕС е прекалено етатистки и ограничен. Джонсън трябва да обедини либералите и да убеди скептиците, че система, базирана на свободни пазари и свободна търговия, може да проработи и за тях.

Сега, когато Великобритания плава сама, Борис Джонсън се нуждае от пътеводна звезда. Либерализмът предлага такава
Фотограф: POOL
Източник: Reuters

В чужбина либерализмът означава да се използва все още значимото британско влияние в полза на свободната търговия и правата на индивида, независимо дали става дума за подкрепа за Световната търговска организация, или да се търси отговорност на Китай за злоупотребите с човешки права в Синдзян. Решението на Джонсън, че Великобритания трябва да използва техниката на Huawei, следователно беше правилно: либерализмът значи да не се подкрепят опитите на американския президент Доналд Тръмп да изхвърли Китай от световните технологични вериги на доставки.

Либерализмът също може да означава, че от време на време Великобритания трябва да се разграничава от начина, по който ЕС регулира бизнеса. В много сфери като производството и безопасността на храните следването на стандартите, наложени в Брюксел, може да е разумно дори след Brexit, да не говорим за това колко е ценен достъпът до европейския пазар. В други обаче приемането на европейските правила може да се окаже лоша идея. Във финансовите услуги конкуриращите се европейски финансови центрове може да се опитат да наложат регулаторни пречки на Лондонското сити. В науката и технологиите инстинктивният британски подход, който обикновено клони към регулация, базирана на принципи, а не на предпазливост, може да е по-добре позициониран от европейския за насърчаването на иновации.

У дома либерализмът означава системата да е отворена към всички желаещи. Зад вота за Brexit се крие недоволство, подхранено от чувството, че една претендираща за отвореност икономическа система всъщност се базира на връзкарство, управлявана е от и за един лъскав прекалено високо платен лондонски елит и е тотално недостъпна за тези в обществото, които са бедни, провинциални и без собственост.

Мисъл за регионите

Мантрата на Джонсън е за "вдигане на нивото" чрез подсилване на растежа в регионите. Той би трябвало да говори за "отваряне", за да може всички да имат възможността да участват в просперитета. Това означава да се насърчава социалната мобилност чрез повече разходи за ранното развитие на децата, разрешаване на строителството на повече къщи, така че младите хора да могат да имат свестни жилища, провеждането на енергична политика на конкуренцията, за да не изпадат в прекалено спокойствие традиционните пазарни играчи и построяването на пътища и жп линии в районите, които досега са били ощетени. HS2 трябва да бъде част от това: въпреки че очакваните разходи за жп връзката продължават да се увеличават стремглаво, напредъкът и печалбите от увеличаването на жп капацитета и скоростта на придвижване в цяла Великобритания ще надхвърлят разходите.

Дневният ред също не бива да е чисто икономически. Самоопределянето е централно за либерализма, но през последните 150 години властта бавно е била изсмукана от английските региони към Уестминстър. На Шотландия и Уелс беше дадена значителна автономия през 1999 г., но Англия е силно централизирана. Brexit беше отмъщението на Англия срещу Уестминстър за отдаването на специални привилегии на Шотландия и Уелс, докато регионите бяха пренебрегнати. Последствията от това все още може да се окажат разпадането на Обединеното кралство. Но каквато и да е съдбата на Великобритания, едно либерално правителство трябва да децентрализира властта, и то не само защото решенията се взимат най-добре колкото се може по-близо до действието, което засягат, а и защото хората се нуждаят от чувството, че имат някакъв контрол над съдбата си.

Бъдещето на Великобритания е пълно с несигурност. Страната вече не е част от един от силните глобални блокове и трябва да си намери нова роля в света. Дърпани в различни посоки от напреженията в страната, различните нации в Обединеното кралство трябва да намерят нов начин да съществуват заедно. Разтърсена от горчивите спорове за Brexit, Великобритания трябва да заздрави накъсания си социален договор. Трудностите не бива да бъдат подценявани. В предишните пъти, когато Великобритания промени курса си - през 1945 и 1979 г., изборите, които страната прави, помагат за прекрояването на политическия облик на света. Страната трябва да се стреми да направи това отново.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.

В Обединеното кралство не се променят много неща след 23.00 часа на 31 януари. По случай напускането на ЕС в обращение влязоха монети от 50 пенса, обявяващи "мир, просперитет и приятелство между всички нации", но хората, стоките и услугите ще продължат да се придвижват свободно между Великобритания и ЕС. Трудната работа по изготвянето на сделка за търговията и миграцията беше оставена за транзитния период, който ще продължи до края на тази година.

И все пак излизането от ЕС е изключително важен момент. Великобритания напуска институционалната структура, която управлява европейския единен пазар, а това несъмнено ще значи повече търкания с клуб, към който се насочва почти половината от британския износ. Британците ще изгубят автоматичното право да живеят и работят из целия ЕС, което досега имаха. Brexit също нанесе огромен шок на страната. Великобритания спори дълго и горчиво по въпроса и управляващият елит в страната понесе удар от това. Безспорният отговор се оказа идването на власт на Борис Джонсън с най-овластеното правителство от цяло поколение насам. Страшно много в британската политика в момента зависи от това как Джонсън ще реагира на кризите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Ще поживеем, ще видим.

  • 2
    drilldo avatar :-?
    Георги Георгиев

    Британците гласуваха за да не приемат граждани на ЕС, бежанци, правилата на ЕС. Да не плащат вноска в бюджета на ЕС. Даже се надяваха да прогонят част от имигрантите в страната си.

    В момента, в който осъзнаят, че почти нищо от това няма да се промени - ще стане много интересно. На този фон продължават сантиментите за Шотлантска независимост и Ирландско обединение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK