Мнения Daily - "Зеленото есе" на Томислав Дончев закъсня с 10 години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - "Зеленото есе" на Томислав Дончев закъсня с 10 години

Мнения Daily - "Зеленото есе" на Томислав Дончев закъсня с 10 години

И още: Българите въздишат по кинопрегледи от 70-те години; На президента ще му припари под краката

5107 прочитания

© Надежда Чипева


Сега изобщо не е време за философски оценки.

Климатични политики

"Зеленото есе" на Томислав Дончев закъсня с 10 години

От коментар на евродепутата от "Демократична България" Радан Кънев в неговия фейсбук-профил

С интерес прочетох философското есе на г-н Томислав Дончев по темата за Зелената сделка, климатичните политики и перспективите пред въглищните региони. Текстът е интересен, но има един проблем.

Той би бил актуален преди повече от десет години, и то предимно като интелектуално упражнение, а не като практическа политика. През тези десет години, които г-н Дончев прекара на най-високи позиции във властта, разсъжденията на тема климат бяха превърнати в ефективни политически решения:

- Парижкото споразумение;

През тези десет години, климатичната криза се задълбочи, а политиките за преодоляването й станаха основна тема не само за учените и правителствата, но и за обществото в ЕС. Като съвсем логична последица, Зелената сделка се превърна в основен политически приоритет на ЕС в сферата на околната среда, енергетиката, индустрията и научните изследвания.

През същите десет години, българското правителство не направи нищо, за да адаптира българската икономика към неизбежните и очевидни промени. Нищо за съобразяване с вече действащото международно право и европейско законодателство.

Нищо за развитие на перспективния зелен дял на икономиката, за иновациите, на които г-н Дончев се оплаква, че ще бъдем вносители, а не производители...

Нищо.

Изкушен съм да вляза във философски дебат с вицепремиера Дончев. Но това би било безотговорно - и за мен като евродепутат, и особено за него - като "умното лице" на изпълнителната власт и управляващата партия.

Сега изобщо не е време за философски оценки, а за:

- национален план за енергетика и климат;

- териториални планове за развитие на въглищните региони; - инвестиционни проекти, в т.ч. публични и частни проекти, които да търсят подкрепа от финансовите пазари, а не само от фондове на ЕС;
- обосновани дерогации;

- събиране на мнозинства за изменения на Регламента за Фонда за справедлив преход и последващите конкретни законодателни инициативи.

Това са сферите, в които трябва да се работи. Това са мерки, за които съм готов да участвам в дебат и да съдействам сериозно, в т.ч. с конкретни предложения в ЕП и ЕНП.

Но за есета... не ме търсете. Късно е за този жанр.

---------

От 15-20 години бъдещето не изглежда като по-добро място.

"Краят на историята"

Българите въздишат по кинопрегледи от 70-те години

От коментар на политолога Евгений Дайнов за "Дневник"

Живеем в свят, в който нашите си български проблеми вече не са плод на наша собствена глупост, както беше с хиперинфлацията например преди четвърт век. Истинските, големите ни проблеми, заплашващи самото съществуване на обществото - това са частни случаи на общосветовни проблеми.

Източник: Reuters

Пример е т.нар. носталгия по социализма, която по-правилно бихме нарекли така: постоянната склонност да възпроизвеждаме ние, българите, мислене, писане, поведение и говорене отпреди 1989 година.

Не сме сами в тази си глупост. Американците гласуваха за Тръмп заради носталгия по 1950-те години. Повечето реално не помнят този период - както днешните български носталгици всъщност не помнят социализма - но имат в главата си ясен образ. Британците гласуваха за Брекзит, носейки в главите си картинки от 1940-те години: Британия гордо стои сама срещу злото, заляло Европа.

Българите носят в главите си кинопрегледи от 1970-те години: рязане на лента на нов завод за електрокари (фон - тъжествена музика); в АЕЦ-а сериозни мъже в бели престилки и рогови очила съсредоточено въртят огромни потенциометри на святкащи табла от реквизита на "Стар трек" (още по-тъжествена музика); на морето, радостни работнически семейства пристигат в новооткритата почивна станция на химическия комбинат (радостна и жизнеутвърждаваща музика от съветски филм).

Защо се случва всичко това? Защото от около 15-20 години бъдещето не изглежда като някакво по-добро място, в което е естествено всички да искат да живеят. В предходните две столетия точно тази ведра визия за бъдещето подреждаше настоящето. Вече не го прави, тъй като бъдещето днес изглежда като някакво лошо, тревожно място, в което никой не иска да живее. Доброто място, в което хората искат да живеят, е миналото. Гореописаните образи на миналото са от различни десетилетия (всеки луд с номера си), но крайният резултат е, че цялото минало изглежда по-добре от какъвто и да е вариант на бъдещето.

Дотук - ясно. Защо обаче навсякъде носталгията по миналото е свързана с авторитарни нагласи - със сантимент към силната, неподлежаща на ограничения власт? Защо носталгията по миналото подрежда настоящето така, че в Унгария вместо Петьофи си измислят Орбан, в Америка вместо Линкълн изобретяват Тръмп, в Британия вместо Чърчил имат Борис? Защо в България, вместо да породим някакъв, да речем, Константин Стоилов, сме акуширали Бойко Борисов?

Мисля, че отговорът не е особено труден. Хората се страхуват от бъдещето, защото не се чувстват като автори на собствения си живот - като хора, установили контрол върху непосредствените обстоятелства, и така способни да ги подреждат във все по-успешни за себе си конфигурации. Когато обаче не си автор на собствената роля в живота, ставаш изпълнител на роля, написана за теб от някой друг. Не винаги е ясно обаче кой е този друг и какво той би поискал от теб утре. Затова изглежда по-добре, като сам не можеш да бъдеш автор на живота си, поне да знаеш кой е този автор и какво евентуално би поискал от теб утре.

Изходът от феодализма не е лесно нещо, но вече се е случвало, и то доста често. Знаем как се прави. Време е да започнем да го правим по-сериозно, отколкото го правим в момента. Например: в нашия живот в нито един момент да не допускаме появата на носталгия по кинопрегледи или възторг по някой като Борисов.

-----------

Към момента "партия на Радев" звучи като блъф.

Игра на тронове

На президента ще му припари под краката

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

В предпоследната година от президентския си мандат Румен Радев ще се сблъска с най-голямото изпитание в политическата си кариера. Изпитание, което или ще я прекрати, или ще превърне Радев в още по-сериозен фактор. Засега обаче обстоятелствата не са на негова страна - задават се времена, в които на Радев истински ще му пари под краката. И този път няма да се измъкне с печелившия досега имидж на генерал, пилот, опозиционер на властта - и мъж, който прави коремно набиране от раз.

Фотограф: Юлия Лазарова

Създаването на политически проект под егидата на Радев не представлява реална заплаха за статуквото на ГЕРБ, макар лидерката на БСП Корнелия Нинова да твърди обратното. Той не е професионалният политик Георги Първанов, който след двата си президентски мандата използва социалистическо ноу хау за проекта си АБВ. Днес е в партера, но на изборите през 2014 година АБВ прескочи бариерата и стана коалиционен партньор във втория кабинет на Борисов. При сегашния президент е друго: към момента "партия на Радев" звучи като блъф, а самият той е по-скоро в позиция да отбива удари.

Първо главният прокурор Иван Гешев запита Конституционния съд (КС) дали президентът е недосегаем. И ако не, в кои случаи може да му се търси наказателна отговорност. Това е същността на искането за задължително тълкуване от КС на въпросите кога прокуратурата може да образува досъдебно производство срещу държавния глава въпреки имунитета му, какво следва да прави с разследването и що е то държавна измяна, която би дала основание за импийчмънт. Развръзката се очаква в ранната есен.

Отсега е ясно обаче, че каквото и да предприеме президентът Радев в тази обстановка, все ще изглежда като контраудар. След като сне доверие от правителството, Борисов незабавно му отвърна, че и той не се ползва с доверието му "още от декември" - и че си търси враг, тъй като е опасно да се атакува прокуратурата.

На Румен Радев му се налага да действа в ситуация, в която държавното обвинение, от години с нисък рейтинг, започва да печели обществени симпатии заради акциите си срещу недосегаеми олигарси. Но дори да оставим това настрана, въпросителните пред втори президентски мандат на Радев си остават. Подкрепата от БСП, издигнала Радев за президент, не отива по-далеч от обичайните декларации. Виси и този въпрос: дали Радев би бил кандидат на БСП, ако лидерът се казва не Корнелия Нинова, а Кирил Добрев например? Разбира се, има и извънпарламентарни политически сили, но да се нагърбят с кандидат-президентска кампания преди самите те да са получили обществена легитимация е сериозно предизвикателство - комуникационно, ресурсово, финансово.

Не особено убедителни са и опитите на Радев да мобилизира зад себе си (не непременно леви) хора, които са недоволни от 10-годишното статукво. Част от тези хора просто няма как да преглътнат прокремълската му ориентация. Накрая да не забравяме и това: нов мандат (ако преди това не започне процедура по отстраняването на Радев) е пряко свързан и с резултата от следващите парламентарни избори.

Сега изобщо не е време за философски оценки.

Климатични политики


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK