С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 фев 2020, 13:55, 3356 прочитания

А следващата епидемия?

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Светът научи името на китайския град Ухан сравнително скоро, но за сметка на това много добре. Центърът на една провинция се превърна в символ на епидемията от коронавирус, която за по-малко от месец запали цял Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални.

Епидемията има много различни пластове - от човешките трагедии, през огромните усилия на властите там да я овладеят, до ефектите върху световната икономика. Това не е първият път, в който подобен вирус предизвиква масова зараза - предишният беше през 2002-2003 г. и сравнението между двете епидемии показва колко много се е променил светът оттогава. Коронавирусът SARS преди 17 години разболя много по-малко хора и щетите от него бяха сравнително малки. Причината за това вероятно е отчасти и в самия вирус, но по-голямото и бързо разпространение сега се дължи и на прогреса през това време. През 2002 г. броят на пътуванията (и то само с туристическа цел) в целия свят е малко под 700 млн. Днес (или по-точно преди година) хората, които пътуват по света, са точно два пъти повече - 1.4 млрд. Това, че светът е по-свързан, е безспорно хубав факт, но сега се вижда и че той създава нови рискове. През 2002 г. Китай е създавал малко над 4% от глобалния БВП, докато през миналата вероятно е над 16%. Огромната азиатска страна вече е световна икономическа сила и епидемията там сега ще отекне по целия свят (вижте повече тук). Въпросът е колко.


В момента се намираме в критична точка - през следващите дни ще стане ясно дали Китай ще овладее епидемията и дали другите държави ще могат да спрат разпространението. Избухването на огнища от болестта на други места ще означава, че светът ще се приближи до пандемия и следващата възможност тя да бъде спряна ще бъде или намирането на лекарство срещу вируса (клинични изпитания вече се провеждат в Китай), или на ваксина (повече за това тук).

Добрата новина е, че по един или друг начин епидемията ще бъде овладяна (макар и в негативния сценарий цената може да бъде висока), но един от изводите от нея е, че сме изключително неподготвени за подобни заплахи. По-свързаният свят донесе много ползи, но срещу глобалните заплахи все още се действа с локални решения. Този проблем се вижда и в други области - има глобална престъпност, но борбата срещу нея е само местна. Има международен бизнес, но местни правила. Опасността от пандемия сега е много болезнено напомняне не само за нуждата от глобални решения на някои проблеми, но и за пренебрегването на науката и здравеопазването в приоритетите на почти всички държави. Както казва един от хората, които са цитирани в текста за това как светът трябва да се подготви за пандемии, "когато очакваме военна атака от чужда държава, се подготвяме. Не чакаме първо да паднат ракетите и едва след това да поръчаме оръжия и да събираме и обучаваме армия". Спрямо вирусите обаче се държим точно така - първо ги чакаме да дойдат и след това организираме съпротива срещу тях, вместо да използваме колективното знание.

Сега, разбира се, всички усилия са насочени за овладяване на епидемията в Китай и ограничаване на разпространението в други държави и това е правилно. Ако обаче след отминаването на епидемията не започне веднага работа по предотвратяването на следващата, само след няколко години светът ще се изправи пред същата комбинация от трагедии и паника както сега.



В броя ще видите още:

Какво стана на жилищния пазар в София през 2019-та
Рекламата на хазарт формално е забранена, но всъщност е бизнес за десетки милиони
Най-важното от Оскарите

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Финтът срещу еврозоната 1 Финтът срещу еврозоната

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

21 фев 2020, 1013 прочитания

Ремонти за пари вместо пари за ремонти Ремонти за пари вместо пари за ремонти

Новият проект за Борисовата градина

21 фев 2020, 754 прочитания

24 часа 7 дни

21 фев 2020, 2570 прочитания

21 фев 2020, 2190 прочитания

21 фев 2020, 1963 прочитания

21 фев 2020, 1188 прочитания

21 фев 2020, 1180 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Мнения Daily - Новата наказателна концепция е проява на смелост

И още: Призракът на страха от еврото не изчезва; Ровенето в приватизацията е търсене на изкупителни жертви

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10