През 2021 г. има и парламентарни, и президентски избори.

И предизборната кампания започна с обичайните - за съжаление - ритници между националните лидери и институциите.

С необичайно активна и конституционно неприсъща роля на прокуратурата.

Такава предизборна кампания е вредна за България.

Тя може - ако използваме безсмъртния афоризъм на Чърчил - да носи полза за идващите избори, но носи само рискове и вреди за идващите поколения.

В момента България е изправена пред твърде сериозни предизвикателства, за да си позволим кампанията да бъде шоупрограма или компроматна война:

• Институционалният разпад, в който всеки се занимава със злоупотреби и със собствения си PR и никой - с работата в обществен интерес, предписана от конституцията
• Кризата на малкия и средния бизнес и наложителните административни и данъчни реформи
• Зелената сделка и нуждата от спешни мерки за успешна трансформация на икономиката ни
• Развитието на ЕС на две скорости и необходимостта от бърза интеграция в еврозоната, за да не изпаднем от кръга на вземащите решения.

Нито едно от тези предизвикателства не може да бъде посрещнато с хулигански лафчета и тарикатски номера, дори да печелят симпатии.

Експертният потенциал на нацията трябва да се консолидира и да работи за решаването на стратегическите въпроси.

И преди всичко - нужна е политическа воля и смелост за промени вместо вечно отлагане на решенията под предлог за постигане на невъзможния "абсолютен консенсус"...

--------

Idiocracy

Залива ни лавина от дълбините на глупостта

От коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле"

В последните дни ни връхлетя лавина от смайващо налудничави сюжети. Дори серия от лавини, самозародили се някъде в дълбините на глупостта или предизвикани умишлено, разчитайки именно на невежеството. Резониращи и отключващи се една друга, за да пометат всичко по пътя си.

Фотограф: Юлия Лазарова

Явлението, разбира се, не е ново. Всички помним битките (и съпътстващите ги дивотии) срещу Истанбулската конвенция ("джендърите", "третият пол", "иранските травестити"), срещу Стратегията за детето ("норвежци отвличат децата ни за черни гей двойки"), срещу Закона за социалните услуги ("алчни НПО-та си търсят деца, за да ги отделят от родителите им срещу заплащане"). В последния случай се видя ясно ефектът от подобни лавини, когато родители се втурнаха да прибират децата си от училище, за да не ги вземат социалните.

Досега обаче тези сюжети като че ли се развиваха някак по-щадящо, постепенно, един по един. Та човек имаше време да поеме въздух. Сега обаче се застъпиха, стовариха се едновременно и изобилно. Сигурно затова усещането е още по-тягостно.

Сами по себе си тези сюжети са много смешни и подигравките с тях са напълно заслужени. Но всъщност положението е отчайващо тъжно. Какво прави възможно това всепоглъщащо тържество на невежеството, неграмотността, комплексарщината, примитивизма? Тук, разбира се, са валидни всякакви социални и философски обяснения за "малкия", ощетен от глобализацията човек, който се страхува от бъдещето и затова се хваща здраво за миналото и предразсъдъците си. Но има и други обяснения.

Голяма част от медиите загърбват професионалната си мисия и отговорност и вместо да действат като филтър за лудостта, лееща се в социалните мрежи, те се превръщат в неин проводник - в името на рейтинга или на нечии интереси.

Това е и бизнесът на пълчища от политически шарлатани (и вътре, и извън парламента), които в името на властта, кариерата и парите са взели на прицел здравия разум и денонощно го бомбардират.

А самите управляващи? Вместо да се противопоставят, те се нагаждат и играят по свирката на всеобщата истерия - за да запазят властта и постовете си. Затова министърът на културата например загърбва културата (в историята с Лувъра), министърът на просветата загърбва просветата (в Перник), а социалният министър оттегля Закона за социалните услуги. Като и тримата следват примера на началника си в правителството.

И накрая - за да не остане по-назад, т.нар. опозиция също е част от общия хор.

------

Европа на две скорости

Ядрото на Евросъюза ще се консолидира

От коментар на политолога Димитър Бечев за "Свободна Европа"

На тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността Еманюел Макрон обяви, че е готов да даде зелена светлина Северна Македония и Албания да стартират преговори за присъединяване към ЕС. Досега той блокираше процеса с довода, че Евросъюзът първо трябва да осъществи вътрешни преобразувания, а едва тогава да мисли за прием на нови членове. Но в крайна сметка се оказа, че френската позиция е всъщност по-гъвкава.

Източник: Reuters

Европейската комисия изготви нова методология, която да утежни присъединителните преговори - например като позволи вече затворени глави да бъдат отваряни отново - с цел максимален натиск за реформи върху кандидатите за членство.

Не че един подобен документ е гаранция, че македонското правораздаване ще бъде преобразено от глава до пети или че Албания ще изкорени корупцията. Но Франция извоюва победа, която позволява на Макрон да направи дипломатически завой. Вероятно по-късно този месец Европейската комисия ще публикува положителен доклад за напредъка на двете балкански страни, а след това външните министри на 27-те държави членки ще вземат формално решение.

Предстоящите новини във връзка с разширяването на Евросъюза обаче не трябва да ни заблуждават. В близките години ЕС няма да отвори вратите си за нови членове. За това има няколко причини.

На първо място процесът върви мудно. На Западните Балкани се гледа много по-строго, отколкото на страните от предишното разширяване, а дори и на Хърватия.

Второ, бюджетът на ЕС за следващия период (2021-27 г.), по който в момента бушуват битки, едва ли ще предвиди средства за нови страни. Това означава, че Черна гора, Сърбия, Северна Македония и т.н. могат да се надяват за по-следващата многогодишна финансова рамка за времето след 2028 г.

Трето и може би най-важно, налице са сериозни политически спънки. Сърбия няма как да постигне членство, без да признае Косово или поне да договори някакъв компромисен вариант, който да е приемлив както за Прищина, така и за ЕС. Аргументите на Макрон, че никой няма интерес от още една Унгария или Полша - или пък България, ако щете - не са неубедителни.

Казано иначе, в най-добрия случай страна от Западните Балкани ще влезе в ЕС едва в самия край на това десетилетие.

По всичко личи, че ЕС ще продължава да се развива в няколко концентрични кръга. В първия ще е еврозоната, във втория - страните, които не са приели общата валута като Полша, в третия - Западните Балкани, а в четвъртия страни, които гравитират икономически към Евросъюза, но не желаят членство или пък вратите за тях са затворени.

Съвкупният ефект от забавянето на разширяването и Брекзит е, че ЕС ще се съсредоточи върху консолидирането на първия кръг. Именно това е и целта на междуправителствената конференция, предложена от Франция и Германия за тази година.

Евроинтеграцията и външният надзор не могат да заместят волята и натиска за промяна от страна на самите граждани. Този урок е добре научен - надявам се! - в годините от 2007 насам. Но по-нататъшното изпадане в периферията на ЕС е най-сигурната гаранция за възпроизвеждане на настоящото статукво - слаб растеж, завладени институции, пробито правосъдие, токсична медийна среда.