В тежък конфликт с принципа на правовата държава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В тежък конфликт с принципа на правовата държава

Главният прокурор Иван Гешев, който няма законодателна инициатива, поиска от парламента да промени конституцията.

В тежък конфликт с принципа на правовата държава

Обявената ревизия на приватизацията

Христо Христев
5118 прочитания

Главният прокурор Иван Гешев, който няма законодателна инициатива, поиска от парламента да промени конституцията.

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Христо Христев, доцент по право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по публичноправни науки от Университета на Нанси, Франция.

Преди седмица главният прокурор оповести публично, че е възложил на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) да извърши пълна проверка на приватизацията. Според разпространената до медиите информация следва да бъдат проверени всички приватизационни сделки - от подписването на договорите, през тяхното изпълнение до мерките на последващ контрол. ДАНС следва да установи също събрани ли са предвидените в договорите неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение.

На проверяващите се възлага още да установят как е била водена цялата документация по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на договорите и била ли е актуализирана своевременно информацията в публичните регистри. В обхвата на проверката трябва да се анализират също одитните доклади на Сметната палата, както и да се установи какви действия са били предприети по изпълнението на дадените в тях указания.

Не може да бъде подминат въпросът на какво точно правно основание и в каква правна форма държавното обвинение предприема подобна проверка.

Оповестяването на крупната инициатива на новия главен прокурор беше последвано от логични въпроси за правните основания за извършване на подобна пълна проверка на приватизацията, както и доколко осъществяването й е обективно възможно с оглед на огромния брой приватизационни сделки, огромния брой правоотношения, свързани с всяка такава сделка, значителния период от време, който проверката трябва да обхване, и най-вече капацитета на проверяващите за подобен преглед. Според информацията от друга подобна "проверка" по заръка на държавното обвинение преди две години процесът на приватизация обхваща около 14 000 сделки с държавни и общински активи.

И при най-добронамерен прочит на намеренията на прокуратурата извършването на ефективен преглед на очертаните елементи по всички приватизационни сделки изглежда практически невъзможно предвид необходимия огромен кръг специалисти по юридически, счетоводни и финансови въпроси, както и заради неизбежно необходимите допълнителни експертизи, свързани със специфични аспекти и преценка на изпълнението на приватизационните договори, произтичащи от особеностите на самата дейност на приватизираните субекти.

Доколкото поне на хартия България все още е правова държава, не може да бъде подминат въпросът на какво точно правно основание и в каква правна форма държавното обвинение предприема подобна проверка. Ако съществува определен поне минимален порядък данни, че в една или друга приватизационна сделка са извършени действия, съставомерни на предвидено в Наказателния кодекс престъпно деяние, възлагането на проверка по тези конкретни хипотези е обективно оправдано и легитимно, доколкото се зачитат останалите законово определени предпоставки за предприемане на предварителни действия по преценка наличието на евентуално престъпно деяние. Да се проверяват всички приватизационни сделки като а priori се презумира, че във всяка от тях може да има извършено престъпление, едва ли е подход, който съответства на основните положения в наказателното правораздаване в една демократична и правова държава.

Не са необясними изказаните съмнения, че целта е да се предприемат действия срещу конкретни субекти.

Опитът подобна проверка да бъде разглеждана като проява на общия надзор за законност, упражняван от прокуратурата, едва ли може да се приеме за издържан. В рамките на един демократичен правов ред тази преживяла периода на тоталитарния комунизъм форма на всеобхватен особен контрол за законност над всеки и всичко все пак би следвало да се тълкува във връзка с останалите правомощия на прокуратурата, както и с оглед на основните изисквания, произтичащи от принципа на правовата държава и от обвързаността на страната ни с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).

Това съответно предполага, че всяка правоохранителна намеса на държавата предполага определено обективно начало на съмнение за противоправен характер на отношенията, предмет на дадена проверка. Оттук - в конкретния случай, пред който сме изправени - неизбежно се поставя и въпросът как се вписва предприетата пълна проверка на приватизацията в изискванията, произтичащи от принципите на законност и правна сигурност, на които почива правовата държава.

В този контекст не са необясними изказаните съмнения, че предприетата от държавното обвинение инициатива всъщност има за цел да позволи да бъдат проверени конкретни сделки и съответно- да се предприемат действия по наказателноправен ред срещу конкретни субекти. Тези опасения несъмнено се задълбочават след медийните изяви на бившия главен прокурор Никола Филчев в дните непосредствено след обявената пълна проверка на приватизацията. В присъщия му ексцентричен стил г-н Филчев предложи осъществяването на извънредни промени в приложимото право, за да може предприетата проверка да даде резултати.

Да се позволи прилагането на наказателното законодателство в случаи, в които според г-н Филчев самото законодателство не позволява това. Иначе казано, да се осъществи наказателна отговорност за поведение, което съгласно действащото право не може да бъде преследвано като престъпление. Като основен проблем в тази връзка Филчев посочи въпроса за давността и предложи по същество приемане на извънредно законодателство чрез изменение в конституцията, което да позволи с обратна сила осъществяването на наказателното преследване в случаи, в които не може да се реализира наказателна отговорност понастоящем.

Подобен подход в наказателното право и регулирането на икономическите отношения ще доведе до неблагоприятни последици в много посоки.

Както и самият Никола Филчев очерта, подобно нормативно разрешение противоречи както на основни положения на самата наказателноправна система, така и на основни изисквания, произтичащи от принципа на правовата държава, закрепен като основен принцип на българската конституционна уредба; на правото на Европейския съюз и на ЕКПЧ. В частност предлаганото извънредно наказателно законодателство поставя редица проблеми в полето на изискванията за законност, за правна сигурност и за защита на основните права. Опитът на г-н Филчев да аргументира, че противоречието на предлаганото извънредно наказателно законодателство с изискванията, произтичащи от принципа на правовата държава, може да бъде преодоляно, при това с позоваване на тълкуване на Европейската комисия, е неубедителен.

На първо място, доколкото в практиката на Съда на ЕС или в неофициални тълкувания, които е давала ЕК, се допуска ограничаване на действието на принципа на правна сигурност, но това не е било свързано с придаване ретроактивно действие на наказателно законодателство. Нещо повече, както в българската правна уредба, така и в правната уредба на ЕС, и в тази на ЕКПЧ, е гарантирано основното право на законност или законоустановеност на престъплението и наказанието. В тази връзка интерес представлява и въпросът доколко предлаганото извънредно законодателство не нарушава това основно право и принцип на наказателноправната система? В частност, следва да се запитваме доколко предлаганото извънредно нормативно решение относно давността не засяга законоустановеността на наказанието? Предвид това, че уредбата на давността е един от определящите елементи на законово определените условия за осъществяване на наказателна отговорност и има определящо значение за налагането на наказание, може да се поддържа разбирането, че ретроактивно изменение на уредбата на давността, което утежнява наказателноправното положение на лицата, противоречи на законоустановеността на наказанието.

Отвъд проблемите в наказателноправен план творческите предложения както от представители на прокуратурата, така и от лица, упражняващи функциите на народни представители, в контекста на предприетата пълна проверка на приватизацията, е изключително тревожен знак за цялостното развитие на ситуацията в България. На фона на редица други извънредни законодателни разрешения от последните години, характеризиращи се с ретроактивно действие, това поставя въпроса доколко в страната ни изобщо е налице ефективно зачитане на принципа на правовата държава и произтичащите от него законност, правна сигурност, предвидимост на правната уредба, защита на оправданите правни очаквания на частноправните субекти и защита на основните права.

Задълбочаването на подобен подход в полето на наказателното право и правораздаване, както и в полето на регулирането на икономическите отношения, рано или късно ще доведе до поставянето на страната ни в групата с държавите, в които са налице съществени и тежки посегателства над върховенството на правото, с всички произтичащи от това неблагоприятни последици от правно, политическо, икономическо и цивилизационно естество.

Христо Христев, доцент по право на ЕС в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по публичноправни науки от Университета на Нанси, Франция.

Преди седмица главният прокурор оповести публично, че е възложил на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) да извърши пълна проверка на приватизацията. Според разпространената до медиите информация следва да бъдат проверени всички приватизационни сделки - от подписването на договорите, през тяхното изпълнение до мерките на последващ контрол. ДАНС следва да установи също събрани ли са предвидените в договорите неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK