Мнения Daily - Твърде рано да се говори за пик на епидемията от коронавирус

Има два фактора, които дават надежда.

Зараза

Твърде рано да се говори за пик на епидемията от коронавирус

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От коментар на епидемиолога д-р Петър Марков, преподавател в Оксфордския университет.

Новият коронавирус се очертава като по-ниско патогенен от другите коронавируси, които познаваме (MERS и SARS коронавирусите).

Към момента най-меродавните оценки за смъртността му са в района на 0.3 - 1% от заразените, с все още високо ниво на статистическа неизвестност.



Това всъщност не е ниско ниво на смъртност за инфекциозно заболяване, което се предава лесно, и означава, че при десетки и стотици хиляди заразени могат да се очакват стотици смъртни случаи.

Нивото на заразност се очертава като по-високо от това при другите коронавируси и сравнимо с това на грипа. Оценките към този момент са, че всеки случай средно може да доведе до над два нови.

Въпреки докладваните по-нисък брой случаи в Китай през миналите дни е твърде рано да се говори за достигане на пика на епидемията. Това е така по няколко причини:

a) Не може да се съди за тенденция от данни само от няколко дни. Необходими са по-скоро седмици на намаляване, преди да можем да правим изводи в такава посока;

б) Надеждността на данните от Китай е несигурна както поради потенциални проблеми с непълно и изкривено докладване, присъщо на епидемиологичните данни навсякъде, така и поради очакването Китай да се стреми да комуникира по-смекчена картина с огледа на икономическия си интерес;

в) В момента данните от епидемията се доминират от случаите в Китай, всички гледат там и дори малки проценти промени се измерват с хиляди. Но вирусът вече е извън Китай отдавна и динамиката на други места може да се различава. По тази причина би било подвеждащо да прогнозираме епидемията в Европа например, екстраполирайки механично от Китай. Профилът на малките епидемии в другите страни може да е аналогичен на ситуацията в Китай отпреди месец и половина. И ако това е така, можем да очакваме нарастване, а не намаляване в другите страни, в това число и в Европа. Примери, които илюстрират този риск, са Корея, която докладва по над 40 случая на ден през миналите два дни, Иран с над 10 потвърдени заразени и 4 смъртни случая само в един ден и Италия с 16 потвърдени случая, два от които смъртни, в Ломбардия само от вчера.

Има два фактора, които дават надежда:

- По начални (и засега доста несигурни) данни вирусът се очертава като малко по-бавно предаващ се и (може би) като малко по-ниско патогенен в случаите извън Китай. За съжаление това е все още начална информация и можем само да се надяваме да държи и когато данните позволяват по-твърди изводи;

- Ако новият коронавирус се държи като другите въздушно-капково предавани инфекции в епидемиологично отношение и има подчертана зимна сезонност, можем да се надяваме след месец април броят на случаите да започне естествено да намалява. Ако това се случи, ще имаме 5 до 7 месеца бонус време, докато изчакваме усилията за разработване на ваксина и намиране на специфично противовирусно лечение да дадат резултати.

В заключение - ситуацията на този етап остава много динамична и за съжаление притеснителна.

-------

Новините от последните дни носят разнопосочни послания за пътя към еврото.

ERM II

Последната пречка пред еврозоната е капиталовият недостиг на две банки

От коментар на икономиста Петър Ганев за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Вече почти месец темата за еврото е водеща в общественото пространство. Поправката в чл. 29 на Закона за Българска народна банка предизвика вълна от коментари и притеснения в българското общество, като последният щрих по темата е, че евентуалното присъединяване към валутния механизъм ERM II се отлага с няколко месеца. На фона на всичко това се заговори и за търсен "консенсус" по темата. Тук ще отправим поглед към събитията от последните седмици, като ще търсим и някаква обединяваща нишка на невъзможния монетарен консенсус.



В самото начало на публичната дискусия описахме в детайли рамката, която води до съответните законодателни промени. Излишно е сега отново да влизаме в детайлите на тази тема, но е хубаво да се направят някои допълнения от историческа гледна точка - най-малко от гледна точка на т. нар. "консенсус". От над 20 г. на експертно ниво е ясно, че пътят на България към еврозоната минава през по-скоро ненужен престои във валутния механизъм ERM II. Ненужен, тъй като бордът вече гарантира липсата на колебания на обменния курс между лев и евро. Това обаче не означава, че подобен престои може да бъде заобиколен.

Още през 2001 г. в книгата "От лев към евро: Кой е най-добрият път?" се обсъжда в детайли именно този проблем - как да се премине от валутен борд през механизма на валутните курсове по пътя към еврото? Притеснението тогава е, че влизането в механизма на валутните курсове би означавало отмяна на борда и съответно би повишило валутния риск. Това притеснение обаче намира своя отговор през 2003 и 2004 г., когато първо ЕЦБ заема официална позиция, че страни, които имат валутен борд, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя борд в рамките на механизма на валутните курсове, а след това Естония и Литва извървяват именно този път - запазват си едностранно борда в рамките на ERM II и по-късно влизат в еврозоната, без да пипат своя курс.

Новините от последните дни носят разнопосочни послания за пътя към еврото. От институционална гледна точка новината от последните седмици е, че в крайна сметка промените в чл. 29 от Закона за БНБ вече са в сила. Важно е да се отбележи, че въпреки тежкия разрив между президент и правителство, президентът не наложи вето върху въпросните текстове - макар да беше силно критичен към начина на тяхното приемане. С обнародването на промените на практика отпада и последната законодателна пречка пред членството ни в ERM II, тоест институционално се приближихме до еврото.

В същото време обаче, първо премиерът обяви, че ще търси консенсус и ще забави темпото - каквото и да значи това, а впоследствие се появи новината, поднесена от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че присъединяването към валутния механизъм ERM II най-вероятно се отлага с няколко месеца. Можем да търсим много причини за подобно отлагане, в т.ч. желанието за "консенсус" на премиера, но често най-очевидният отговор е всъщност верният.

Последната техническа пречка пред влизането в ERM II е изискването за увеличението на капитала на две български банки, в които ЕЦБ откри капиталов недостиг. Едва ли е случайно, че в деня, в който научихме, че срокът за влизане в ERM II се отлага е и денят, в който КФН излезе с решение, което на практика отложи увеличението на капитала на ПИБ. Остава да видим дали този въпрос ще бъде разрешен в идните месеци или банките ще бъдат спирачката пред пътя ни към еврото.

-----------

Защо шапката на главния прокурор стана най-обсъжданата вещ в държавата.

Реванш

Гешев - революционер с каскет

От коментар на бившия председател на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов за "Дойче веле"

Всяко нещо, което се появи на телевизионния екран, се превръща в послание. Какво остава за каскета на главния прокурор, който напоследък вероятно е най-обсъжданата вещ в държавата.



Каскетът не е атрибут, присъщ на публичната му роля, специално е избран от него, за да може той, встрани от институционалния протокол, сам да се заяви пред аудиторията. Невербално да й разкаже за себе си, да насочи очакванията й, да отклони съмненията й, да се позиционира някъде върху картата на публичните имиджи.

Разказът на каскета от своя страна отекна силно в обществото, защото то спешно иска да научи колкото може повече за новия си главен прокурор, който иначе демонстрира заплашителна непроницаемост. А и той самият изглежда няма нищо против да излъчва невербални послания, защото думите му играят лоша шега още отначало, когато излезе, че се е изказал публично против разделението на властите.

Какво разказва каскетът? На първо място именно е заявката встрани от институционалната роля - отказ на главния прокурор да влезе в нейните стереотипи и да прилича на предшествениците си. Дори Цацаров, с когото се явяваха в двойка до избора му, вече не му е необходим. Трябва да изглежда, че на терена се е появил играч, подозрителен към всичко заварено, решен да играе играта по свои правила. Вербализирано това звучи така: "Никой не може да казва на прокуратурата какво да прави и какво да не прави".

Тъкмо "теренен играч" е втората идентификация, дошла от каскета, който, впрочем, става популярен в края на 19-и и началото на 20-и век тъкмо като аксесоар от уличната култура. И прокурорът с каскета настоява, че не е кабинетен човек (учен и ерудит, като Борис Велчев, например), а работното му място е на мястото на събитието. Той всекидневно се явява в различни горещи точки, здрависва се с "добрите" и арестува "лошите". А и точките да не са толкова горещи, самото му присъствие ги прави такива. Активността му води, а на моменти и изчерпва дневния ред на медиите и обществото.

Аналогията с ранния Борисов като главен секретар на МВР отдавна е разпозната. Пък и защо само ранния, след като той и досега непрестанно обикаля с джипка по пътищата на родината. Странно е само, ако не и многозначително, че въобще не се засичат. Освен на екрана в задочна конкуренция кой къде ще е в подредбата на новините.

Третата идентификация, съдържаща се в каскета - най-типичната и най-устойчивата, е на народен човек. Тя идва от дълбоко загнездилата се в колективното подсъзнание, особено на нашите ширини, препратка на каскета към масите и на бомбето (меката шапка) към елита. А голямата имиджова битка на прокурора е да спечели доверието на народа, въпреки че е станал част от загубилия доверието му елит. То му е повече от нужно, за да получи с днешна дата легитимността, която преди избора му му беше настойчиво отказвана от политически, медийни и професионални кръгове. И доведе до ежедневни протести в София. Сега, когато въпреки тях, прокурорът стигна до поста, се захвана да им даде реванш, като привлече народа на своя страна. За целта той актуализира добре познатия лайтмотив, че народът през прехода е ограбен от елита си. Но най-после в лицето на главния прокурор се е намерил някой, който има волята и куража ако не да върне заграбеното, поне да накаже виновниците.

В такава перспектива обаче напред излиза въпросът за справедливостта, а въпросът за законността остава в сянка.