Мнения Daily - Твърде рано да се говори за пик на епидемията от коронавирус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Твърде рано да се говори за пик на епидемията от коронавирус

Reuters

Мнения Daily - Твърде рано да се говори за пик на епидемията от коронавирус

И още: Последната пречка пред еврозоната е капиталовият недостиг на две банки; Гешев – революционер с каскет

5087 прочитания

Reuters

© Reuters


Има два фактора, които дават надежда.

Зараза

Твърде рано да се говори за пик на епидемията от коронавирус

От коментар на епидемиолога д-р Петър Марков, преподавател в Оксфордския университет.

Новият коронавирус се очертава като по-ниско патогенен от другите коронавируси, които познаваме (MERS и SARS коронавирусите).

Към момента най-меродавните оценки за смъртността му са в района на 0.3 - 1% от заразените, с все още високо ниво на статистическа неизвестност.

Това всъщност не е ниско ниво на смъртност за инфекциозно заболяване, което се предава лесно, и означава, че при десетки и стотици хиляди заразени могат да се очакват стотици смъртни случаи.

Нивото на заразност се очертава като по-високо от това при другите коронавируси и сравнимо с това на грипа. Оценките към този момент са, че всеки случай средно може да доведе до над два нови.

Въпреки докладваните по-нисък брой случаи в Китай през миналите дни е твърде рано да се говори за достигане на пика на епидемията. Това е така по няколко причини:

a) Не може да се съди за тенденция от данни само от няколко дни. Необходими са по-скоро седмици на намаляване, преди да можем да правим изводи в такава посока;

б) Надеждността на данните от Китай е несигурна както поради потенциални проблеми с непълно и изкривено докладване, присъщо на епидемиологичните данни навсякъде, така и поради очакването Китай да се стреми да комуникира по-смекчена картина с огледа на икономическия си интерес;

в) В момента данните от епидемията се доминират от случаите в Китай, всички гледат там и дори малки проценти промени се измерват с хиляди. Но вирусът вече е извън Китай отдавна и динамиката на други места може да се различава. По тази причина би било подвеждащо да прогнозираме епидемията в Европа например, екстраполирайки механично от Китай. Профилът на малките епидемии в другите страни може да е аналогичен на ситуацията в Китай отпреди месец и половина. И ако това е така, можем да очакваме нарастване, а не намаляване в другите страни, в това число и в Европа. Примери, които илюстрират този риск, са Корея, която докладва по над 40 случая на ден през миналите два дни, Иран с над 10 потвърдени заразени и 4 смъртни случая само в един ден и Италия с 16 потвърдени случая, два от които смъртни, в Ломбардия само от вчера.

Има два фактора, които дават надежда:

- По начални (и засега доста несигурни) данни вирусът се очертава като малко по-бавно предаващ се и (може би) като малко по-ниско патогенен в случаите извън Китай. За съжаление това е все още начална информация и можем само да се надяваме да държи и когато данните позволяват по-твърди изводи;

- Ако новият коронавирус се държи като другите въздушно-капково предавани инфекции в епидемиологично отношение и има подчертана зимна сезонност, можем да се надяваме след месец април броят на случаите да започне естествено да намалява. Ако това се случи, ще имаме 5 до 7 месеца бонус време, докато изчакваме усилията за разработване на ваксина и намиране на специфично противовирусно лечение да дадат резултати.

В заключение - ситуацията на този етап остава много динамична и за съжаление притеснителна.

-------

Новините от последните дни носят разнопосочни послания за пътя към еврото.

ERM II

Последната пречка пред еврозоната е капиталовият недостиг на две банки

От коментар на икономиста Петър Ганев за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Вече почти месец темата за еврото е водеща в общественото пространство. Поправката в чл. 29 на Закона за Българска народна банка предизвика вълна от коментари и притеснения в българското общество, като последният щрих по темата е, че евентуалното присъединяване към валутния механизъм ERM II се отлага с няколко месеца. На фона на всичко това се заговори и за търсен "консенсус" по темата. Тук ще отправим поглед към събитията от последните седмици, като ще търсим и някаква обединяваща нишка на невъзможния монетарен консенсус.

Фотограф: Юлия Лазарова

В самото начало на публичната дискусия описахме в детайли рамката, която води до съответните законодателни промени. Излишно е сега отново да влизаме в детайлите на тази тема, но е хубаво да се направят някои допълнения от историческа гледна точка - най-малко от гледна точка на т. нар. "консенсус". От над 20 г. на експертно ниво е ясно, че пътят на България към еврозоната минава през по-скоро ненужен престои във валутния механизъм ERM II. Ненужен, тъй като бордът вече гарантира липсата на колебания на обменния курс между лев и евро. Това обаче не означава, че подобен престои може да бъде заобиколен.

Още през 2001 г. в книгата "От лев към евро: Кой е най-добрият път?" се обсъжда в детайли именно този проблем - как да се премине от валутен борд през механизма на валутните курсове по пътя към еврото? Притеснението тогава е, че влизането в механизма на валутните курсове би означавало отмяна на борда и съответно би повишило валутния риск. Това притеснение обаче намира своя отговор през 2003 и 2004 г., когато първо ЕЦБ заема официална позиция, че страни, които имат валутен борд, могат да поемат едностранен ангажимент да запазят своя борд в рамките на механизма на валутните курсове, а след това Естония и Литва извървяват именно този път - запазват си едностранно борда в рамките на ERM II и по-късно влизат в еврозоната, без да пипат своя курс.

Новините от последните дни носят разнопосочни послания за пътя към еврото. От институционална гледна точка новината от последните седмици е, че в крайна сметка промените в чл. 29 от Закона за БНБ вече са в сила. Важно е да се отбележи, че въпреки тежкия разрив между президент и правителство, президентът не наложи вето върху въпросните текстове - макар да беше силно критичен към начина на тяхното приемане. С обнародването на промените на практика отпада и последната законодателна пречка пред членството ни в ERM II, тоест институционално се приближихме до еврото.

В същото време обаче, първо премиерът обяви, че ще търси консенсус и ще забави темпото - каквото и да значи това, а впоследствие се появи новината, поднесена от зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис, че присъединяването към валутния механизъм ERM II най-вероятно се отлага с няколко месеца. Можем да търсим много причини за подобно отлагане, в т.ч. желанието за "консенсус" на премиера, но често най-очевидният отговор е всъщност верният.

Последната техническа пречка пред влизането в ERM II е изискването за увеличението на капитала на две български банки, в които ЕЦБ откри капиталов недостиг. Едва ли е случайно, че в деня, в който научихме, че срокът за влизане в ERM II се отлага е и денят, в който КФН излезе с решение, което на практика отложи увеличението на капитала на ПИБ. Остава да видим дали този въпрос ще бъде разрешен в идните месеци или банките ще бъдат спирачката пред пътя ни към еврото.

-----------

Защо шапката на главния прокурор стана най-обсъжданата вещ в държавата.

Реванш

Гешев - революционер с каскет

От коментар на бившия председател на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов за "Дойче веле"

Всяко нещо, което се появи на телевизионния екран, се превръща в послание. Какво остава за каскета на главния прокурор, който напоследък вероятно е най-обсъжданата вещ в държавата.

Каскетът не е атрибут, присъщ на публичната му роля, специално е избран от него, за да може той, встрани от институционалния протокол, сам да се заяви пред аудиторията. Невербално да й разкаже за себе си, да насочи очакванията й, да отклони съмненията й, да се позиционира някъде върху картата на публичните имиджи.

Разказът на каскета от своя страна отекна силно в обществото, защото то спешно иска да научи колкото може повече за новия си главен прокурор, който иначе демонстрира заплашителна непроницаемост. А и той самият изглежда няма нищо против да излъчва невербални послания, защото думите му играят лоша шега още отначало, когато излезе, че се е изказал публично против разделението на властите.

Какво разказва каскетът? На първо място именно е заявката встрани от институционалната роля - отказ на главния прокурор да влезе в нейните стереотипи и да прилича на предшествениците си. Дори Цацаров, с когото се явяваха в двойка до избора му, вече не му е необходим. Трябва да изглежда, че на терена се е появил играч, подозрителен към всичко заварено, решен да играе играта по свои правила. Вербализирано това звучи така: "Никой не може да казва на прокуратурата какво да прави и какво да не прави".

Тъкмо "теренен играч" е втората идентификация, дошла от каскета, който, впрочем, става популярен в края на 19-и и началото на 20-и век тъкмо като аксесоар от уличната култура. И прокурорът с каскета настоява, че не е кабинетен човек (учен и ерудит, като Борис Велчев, например), а работното му място е на мястото на събитието. Той всекидневно се явява в различни горещи точки, здрависва се с "добрите" и арестува "лошите". А и точките да не са толкова горещи, самото му присъствие ги прави такива. Активността му води, а на моменти и изчерпва дневния ред на медиите и обществото.

Аналогията с ранния Борисов като главен секретар на МВР отдавна е разпозната. Пък и защо само ранния, след като той и досега непрестанно обикаля с джипка по пътищата на родината. Странно е само, ако не и многозначително, че въобще не се засичат. Освен на екрана в задочна конкуренция кой къде ще е в подредбата на новините.

Третата идентификация, съдържаща се в каскета - най-типичната и най-устойчивата, е на народен човек. Тя идва от дълбоко загнездилата се в колективното подсъзнание, особено на нашите ширини, препратка на каскета към масите и на бомбето (меката шапка) към елита. А голямата имиджова битка на прокурора е да спечели доверието на народа, въпреки че е станал част от загубилия доверието му елит. То му е повече от нужно, за да получи с днешна дата легитимността, която преди избора му му беше настойчиво отказвана от политически, медийни и професионални кръгове. И доведе до ежедневни протести в София. Сега, когато въпреки тях, прокурорът стигна до поста, се захвана да им даде реванш, като привлече народа на своя страна. За целта той актуализира добре познатия лайтмотив, че народът през прехода е ограбен от елита си. Но най-после в лицето на главния прокурор се е намерил някой, който има волята и куража ако не да върне заграбеното, поне да накаже виновниците.

В такава перспектива обаче напред излиза въпросът за справедливостта, а въпросът за законността остава в сянка.

Има два фактора, които дават надежда.

Зараза


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

ак-ват-сО

ак-ват-сО

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK