Допреди малко повече от месец водната криза в Перник доминираше новинарските емисии и водещите заглавия. Днес този проблем е затрупан от паниката заради коронавируса и от страха от нова бежанска вълна през България.

Паниката обаче изтиква на заден план баналното зло - проблемите, които ежедневно тровят живота на хората в България.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова наскоро назидателно попита къде е обещаният водопровод от Мало Бучино до Перник, тъй като срокът за построяването му бил изтекъл. Стотина хиляди перничани са на воден режим от 18 ноември насам - имат вода по 7 часа на ден.

Каквото и да казва Нинова, до завършването на аварийното 13,5-километрово трасе, чиято първа копка беше направена на 1 февруари, остават по-малко от 4 километра. Монтират се и помпите в помпената станция, огласи наскоро кризисният щаб в Перник. Вероятно към средата на март водопроводът ще бъде завършен и пуснат в експлоатация, след което водоподаването от язовир "Студена" ще спре.

Развръзката за водата на Хасково, в която естественият уран беше над максимално допустимите стойности от 0,03 мг/л, отне доста повече време - близо 3 години. По време на парламентарния контрол миналия петък министърът на регионалното развитие Петя Аврамова съобщи, че на 5 февруари са взети проби от питейната вода. Резултатите от контролния мониторинг се очакват в средата на март. В зависимост от тях Районната здравна инспекция в Хасково ще реши дали да падне действащата забрана за ползване на водата за битови нужди.

Докато заради водата на Хасково не пострадаха нито високопоставени чиновници, нито партийни функционери заради кризата в Перник трима души са с обвинения. Пернишката история задейства и това: преглед на ВиК операторите и на водопроводната мрежа в България.

В края на януари басейновите дирекции към МОСВ започнаха проверки на водовземанията на всички ВиК оператори, както и дали са монтирали измервателни устройства. Язовир "Студена" например нямаше такъв водомер, след като, неизвестно кога, бил прибран от фирмата, отдала го под наем.

Какво се оказа? 40% от общо 7400 водовземни съоръжения към ВиК дружествата работят без разрешително. От което следва, че би трябвало да бъдат затворени - тоест половин България да остане на сухо. Опасността от водни режими не е за подценяване - шест от общо 52 значими язовира, наблюдавани от МОСВ, са с обем под 50%.

Но не са само трупаните с години проблеми на водните дружества - чакат и боклуците. Предстои окончателното приемане на законодателни промени, които предвиждат регистърът за внос и износ на отпадъци да стане публичен.

Още по-съществено е предложението за задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при горенето на отпадъци. Повече от странно е, че досега не е имало подобно изискване освен за инсталации, които горят над 100 тона на ден.

Изглежда, че баналното зло не плаши никого.

----------

Макроикономика

Рекордната заетост маскира проблемите с работната сила

От коментар на икономиста Лъчезар Богданов за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Извън по-скоро принципния спор за подхода и ефективността на макроикономическото управление в рамките на ЕС е полезно отново да откроим няколко структурни проблема на българската икономика върху които Европейската комисия (не за пръв път) поставя акцент в доклада за България:

Фотограф: Цветелина Белутова

- Реалната икономическа конвергенция, или изпреварващият икономически растеж в България в сравнение с по-богата част от общия пазар, изисква значително повишаване на производителността. Демографските процеси "тежат" на потенциала за дългосрочен растеж в такава степен, че българският бизнес и правителство трябва да инвестират в технологии и физически капитал, а заедно с това и да подобрят и разширят обхвата на образованието и придобиването на умения на работната сила.

- Текущото ниво на инвестиционна активност е недостатъчно за модернизиране на икономиката. Подобрения в бизнес средата и допълнителни инициативи за насърчаване на инвестиции - местни и външни - трябва да са приоритет както на националната политика, така и в действията на местните власти. Същевременно България вече не може да разчита на т.нар. разходни предимства - това се вижда от относителното свиване на нископроизводителните и трудоемки дейности в последните години на фона на запазването и дори увеличаването на международната конкурентоспособност в отрасли, разчитащи на неценовите предимства при значителното нарастване на заплатите.

- Рекордно високата заетост и исторически безпрецедентното ниско ниво на безработицата до известна степен "маскират" структурните проблеми на пазара на труда. Част от населението не е активно, дългосрочната безработица в някои региони е на високи нива. Същевременно делът на т.нар. NEETs - младите хора, които не са в образование, обучение или заетост - продължава да е висок, въпреки подобрението в последните години. Все още значим брой хора от уязвими групи - живеещи в малки и отдалечени населени места, от роми или лица с увреждания - остават изключени от заетостта независимо от растящото търсене на труд.

- Изглежда политиките, мерките и услугите в областта на социалното включване и образованието все още не са достатъчно добре насочени към същинските фактори, влияещи на бедността, отпадането от училище и дефицитите в знанията и уменията. Накратко, неравенствата във възможностите пред децата - и бъдещата работна сила - са все още високи.

- Ключови социални програми са недобре структурирани, нямат насоченост и са неефективни за подкрепа и насърчаване на излизане от бедността и участие в стопанския живот. В контекста на очакваната демографска картина и нуждата от развитие на човешкия капитал, реформите в решаването на различни социални проблеми постепенно увеличават важността си. Ромите продължават да срещат сериозни предизвикателства, а жилищните условия спират социалното включване.

----------

Адаптация

Образът на Макрон започва да става неразпознаваем

От коментар на Владимир Шопов за "Свободна Европа"

Френският президент се опитва да се превърне във виртуоз на хибридната политика, a la carte сглобка, която събира в себе си наглед несъвместими позиции и се опитва да говори на най-различни социални групи. С малко търпение е напълно възможно да го залепите в доста алтернативен колаж и политики с обратен знак. Независимо от относително силната роля на държавата, няма съмнение, че Макрон се опитва да наложи и немалко либерализиращи мерки, като намалява данъци, реформира склерозирали публични системи, най-вече пенсионната, стимулира предприемачеството, модернизира самата структура на стопанството.

Източник: Reuters

Иновациите, дигитализацията и зелената икономика са все по-често в неговата реторика. Все повече обаче подобно поведение не прилича на тактическа двойнственост, а на ново политическо нормално.

Взаимстването на идеи и позиции от различни идеологии не е новост. "Радикалният център" или "Третият път" на Тони Блеър бе сред последните и най-популярни опити за синтез. Помирението на лейбъристите с пазарната икономика, европейската интеграция и новият индивидуализъм бе цената на политическото завръщане, но и обща координатна система за късната социалдемокрация.

Емануел Макрон все по-често получава обвинения в предателство и лицемерие, либералите го уличават в първото, а консерваторите във второто. Това е цената на хибридната политика.

Но отвъд политическата реторика всъщност колажната политика става повсеместна и в нея се впуснаха всички. "Зелените" са напът да приемат необратимо пазарната икономика и ще се опитат да постигнат целите си чрез нейното "позеленяване".

В Австрия те се съгласиха да застанат едни до други с партия, която иска да сваля данъци и да укрепва националната идентичност. Десницата пък е напът да отстъпи от фундаменталната си опозиция към фриволното харчене на публични средства, трупане на дългове и разрастване на държавата.

Борис Джонсън изостави целомъдрието на публичните финанси и започна да обещава инвестиции в най-различни посоки. В годините на Доналд Тръмп пък Америка достига невиждани нива на задлъжнялост.

Под особена обсада е социалдемокрацията. Тя губи гласоподаватели във всички посоки - към крайната левица, зелените и консерваторите. Затова и все по-често прави завой надясно.

Датските социалдемократи на практика се присъединиха към антиимигрантския консенсус и успяха не просто да овладеят своя електорален спад, а дори се върнаха във властта.

На целия този фон това, което прави Макрон, не е изключение, а ново нормално. Социалната фрагментация, нарастващото недоверие в традиционни партии и авторитети, както и струпването на множество структурни проблеми трансформират западната политика и всички се надпреварват да се адаптират, за да не изпаднат от борда.