Коронакризата: ще боли, но за кратко

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Забелязвате ли как колкото и да се опитвате да говорите за друго, разговорите с почти всички много бързо отиват в темата за коронавируса. "Ще пътувате ли някъде?" (Не, заради вируса.) "Времето ще става по-студено." (Жалко, коронавирусът не обича топлото.) "Какво да взема за вечеря?" (Всичко ли има в магазина, да не са изкупени нещата заради паниката?)

Никога през последните вероятно десетилетия не е имало тема, която да ангажира съзнанието на толкова много хора. Почти всички български експерти - вирусолози и епидемиолози, казват, че са в пълно недоумение от цялата паника. Те се опитват да успокоят хората, като сравняват коронавируса с по-силна грипна епидемия, но вълната от притеснение, изглежда, трудно може да бъде спряна.

След като обаче заразата не просто стигна до Италия, но и избухна там с много по-голяма сила, отколкото се очакваше, нивото на паника отново започна да се увеличава. Конкретните ефекти от това вече започнаха да се усещат. В този брой на "Капитал" решихме да погледнем на тази история само от един ъгъл. Предпочетохме да не разказваме за сериозните трудности, които в момента изпитва Италия, докато пробва да ограничи епидемията. Преценихме и (засега) да не описваме достатъчно подготвена ли е България за епидемията и има ли какво още да направи, за да избегне неконтролирано разпространение на заразата. (За да не се притеснявате още повече, накратко - правителството работи по въпроса.) Вместо това тази седмица се фокусирахме изцяло върху икономическите ефекти от пандемията. Тя все още е на ранен етап, но последствията за различни бизнеси вече са ясни.

Един от най-пострадалите сектори на етапа изглежда туризмът. Избухването на много локални епидемии и известните случаи на принудителна карантина (дали на кораб, дали в хотел) уплашиха почти всички. Поне за близките месеци плановете за пътувания са силно ограничени. Оттам заразата се прехвърля и към други сектори, като например транспорта. Всякакви бизнеси, които са свързани със събиране на повече хора на едно място - например спортни прояви, също ще имат трудни месеци.

Всичко това идва в не особено подходящ момент за световната икономика, когато и без това се очакваше тя да спре да расте. Прогнозите обаче бяха, че това ще се случи най-рано следващата година. Сега коронавирусът може да се окаже този проблем, който да предизвика глобалното забавяне. Но може и да не се - все още има сравнително положителни сценарии с реален шанс да се случат. (Още - тук.)

Добрата новина е, че всичко това ще свърши вероятно до началото на лятото. Въпросът сега е какво точно ще се случи дотогава. След като най-оптимистичният сценарий - коронавирусът да бъде ограничен до малки и лесни за проследяване огнища, се провали в Италия, сега остава да се види дали усилията там ще започнат да дават резултат. Това се очаква да стане най-рано в средата на следващата седмица, защото случаите, които се регистрират сега и пълнят болниците там, всъщност са на заразени отпреди да бъде открито огнището на епидемията. През идващите дни ще се разбере дали заразата може да бъде овладяна, или през нея ще се премине по възможно най-тежкия начин. Това ще покаже и какво ще се случи в икономиката през тази година - колко дълбока ще бъде кризата и колко бързо ще е възстановяването от нея.

Сигурното е, че трудният период ще има край, и то след не много време. От тази седмица Китай постепенно се връща към нормалния си ритъм на живот и работа - карантините стават по-малко строги, компаниите рестартират производствата си, трафикът в големите градове започва да се засилва. Трудният период там беше точно два месеца. Сега остава да се види колко бързо ще се справим ние и на каква цена.

В броя ще видите още:

Живият щит на Ердоган

Още от Капитал