Защо НАТО трябва да стисне зъби и да помогне на Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо НАТО трябва да стисне зъби и да помогне на Турция

Reuters

Защо НАТО трябва да стисне зъби и да помогне на Турция

Кризата в Идлиб е възможност за алианса да укрепне, като същевременно облекчи страданието в сирийската провинция

The Economist
2855 прочитания

Reuters

© Reuters


Малко места на Земята са по-окаяни от Идлиб - последният голям участък от държана от бунтовниците територия в разкъсваната от война Сирия. Мястото е дом на около 3 млн. души, като половината от тях са там само защото са избягали от боевете другаде. Заедно с бедните маси идват и джихадисти, които сега до голяма степен контролират територията. Сирийският диктатор Башар ал Асад си я иска обратно, дори ако това означава да я превърне в развалини. Неговата продължаваща от месеци кампания на бомбардировки унищожи училища, къщи и болници и принуди един милион души да се отправят към затворената граница с Турция. Мнозина са хванати в капан там - премръзнали, гладни и изложени на риск.

Пукнатините няма да бъдат затворени, но страната е прекалено важна, за да бъде изоставена.

Най-накрая светът се пробужда за тази хуманитарна криза, както и за факта, че Турция е единствената страна, опитваща се да я предотврати. Опасявайки се от пореден прилив на имигранти, президентът Реджеп Тайип Ердоган изпрати хиляди войници в Идлиб през последните седмици, за да спре офанзивата на Асад. Десетки бяха убити при атака на сирийските (и може би руските) сили на 27 февруари, което доведе до ответни удари от страна на Турция. Но това, което прикова вниманието на европейските страни, бе решението на Ердоган да отвори турските граници и да пусне бежанците по техния път.

Фотограф: Георги Кожухаров

Турция моли за помощ в Идлиб. Нейните партньори в НАТО трябва да й я дадат не само за да спрат страданието на отчаяните сирийци, но и за да вдъхнат нови сили на своя колеблив алианс. Някои членки на НАТО не са склонни да работят с Ердоган. Това е разбираемо. Той затваря дисиденти, подмазва се на Русия, използва бежанците като разменна монета и често е несъгласен с НАТО. Погледнете например Сирия, където Турция обстрелва кюрдските бойци, които нарича терористи, но които за САЩ са съюзници в борбата срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта". Ердоган вижда руския президент Владимир Путин като човека, с когото да преговаря за Сирия и другаде. Путин от своя страна използва Ердоган, за да разделя и отслабва НАТО. Покупката на руските ракетни комплекси С-400, които са несъвместими със системите на НАТО, задълбочи пукнатините между Анкара и нейните съюзници.

Но Турция е прекалено важна за НАТО, за да бъде изоставена. Тя разполага с втората по големина армия в алианса и е разположена на кръстопът между Запада и Изтока. Тежката ситуация в Идлиб предоставя възможност за рестартиране на отношенията. Турция поднови призива си към НАТО да патрулира "зона, забранена за полети" над провинцията и поиска от САЩ ракети "Пейтриът", за да се защитава от атаки. Разбираемо, западните лидери не са склонни да пратят наземни войски или самолети във въздуха над Идлиб. Но НАТО може да направи повече, освен само да изразява солидарност. За начало са обещания за повече муниции, хуманитарна помощ и радарно наблюдение над Сирия. Испания вече разположи ракети "Пейтриът" в Турция и другите европейски съюзници трябва също да се намесят. НАТО трябва да насочи усилия към постигане на политическо решение относно Идлиб. А Турция трябва да настоява някои от нейните партньори да присъстват на тези разговори - нещо, което Русия отхвърля.

Тези стъпки няма напълно да затворят пукнатините между Турция и Запада, нито ще разрешат проблема в Идлиб, който се трупа с години. Но може да възстановят част от доверието на Анкара в нейните съюзници и може да изпратят послание на Путин. Фактът, че подобни стратегически калкулации, както и опасенията от сирийските бежанци, може да мотивират западните политици повече, отколкото тяхната грижа за страдащите сирийци, е обезсърчаващ. И все пак действията на НАТО ще изглеждат по един и същ начин за хората в Идлиб, какъвто и да е мотивът зад тях. Помощта за Турция там ще облекчи част от тяхното страдание.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Малко места на Земята са по-окаяни от Идлиб - последният голям участък от държана от бунтовниците територия в разкъсваната от война Сирия. Мястото е дом на около 3 млн. души, като половината от тях са там само защото са избягали от боевете другаде. Заедно с бедните маси идват и джихадисти, които сега до голяма степен контролират територията. Сирийският диктатор Башар ал Асад си я иска обратно, дори ако това означава да я превърне в развалини. Неговата продължаваща от месеци кампания на бомбардировки унищожи училища, къщи и болници и принуди един милион души да се отправят към затворената граница с Турция. Мнозина са хванати в капан там - премръзнали, гладни и изложени на риск.

Пукнатините няма да бъдат затворени, но страната е прекалено важна, за да бъде изоставена.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    На Турция трябва да се помогне с военна сила, понеже бежанците очевидно бягат към Турция, а не към Дамаск при Башар Ал/Асад. Сирия не е държава в момента, а сборище от враждуваши племена, в който липсват основни елементи на държавност. Дори избрани племена да бъдат въоръжени от НАТО това няма да реши проблема. Сирия трябва да бъде разделена на част и да се спре избиването на хора там.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Каляващо нервите упражнение е да се чете Економист. Поне за мен...
    Пък и доста тъпо е това горе да се препечатва при вече коренно различна ситуация и окончателно споразумение за Идлиб.

    Но да допуснем немислимото: Нато да скокне да помага на Турция. Ами по съюзническата логика ще тряцва да й "помага" и в Либия, и в Кипър. Ще стане изщлюмителто интересно: италианско-турска ескадра ще се сбута с френска край Триполи и цринансщи и турски фрегати ще стрелят по сондажни кораци на ЕНИ...

    Пък да напомтям ли, че и Лиция, и Кихър, пък и Сирия са на това дередже от дружните усилия на Нато?

  • 3
    antipa avatar :-P
    D-r D

    "цринансщи" - британски.
    Клавиатурката на телефона е за джуджета!

  • 4
    guentchovelev avatar :-|
    guentchovelev

    Глупости! Башар трябва си върне територията, да избие джихадистите и тогаз ще свърши! А туция само удължава проблема ...

  • 5
    gosko22 avatar :-|
    gosko22

    Аз явно съм малко тъп, но Идлиб е в Сирия на 50км от Турската граница, нещо далече като София от Сърбия.

    Защо Турция е в Сирия?
    Не разбирам. А сега и трябва и помощ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK