Ан Епълбаум, старши сътрудник в института "Агора" към университета "Джонс Хопкинс" в САЩ, в текст за "Атлантик"
В Болоня, където съм гостуващ лектор, никой около мен не е болен от COVID-19, но въпреки това почти не говорим за друго. Може би защото не знаем какво да мислим. Не сме достатъчно възрастни, за да помним испанския грип. Свикнали сме с идеята, че има ваксини или лекарства за всичко. Сега ни се казва да си мием ръцете - мярка, която не изглежда нито достатъчна, нито успокояваща. Междувременно средновековните улици, свидетели на множество минали епидемии, станаха странно празни, тъй като хората спазват предпазните мерки. Половината ми колеги смятат, че тези мерки са свръхреакция. Другата половина се страхуват, че са недостатъчни.
Част от проблема е, че опасността не може да се види. "Морът няма човешки измерения, така че хората си казват, че това е нереално, че лошият сън ще свърши", пише Албер Камю в "Чумата". И сега много хора не могат да понесат, че нещо невидимо може да промени плановете им. Освен алегория на окупацията на Франция публикуваната през 1947 г. книга е и категоризация на човешкото поведение по време на епидемия. В романа част от жителите на поставения под карантина град продължават да живеят, както обичайно - "Защо трябва да мислят за чумата, която отрича бъдещето, отрича пътуванията и дебатите". Съвременните им еквиваленти в Италия стартираха кампанията # Milanononsiferma ("Милано не спира"). В социалните медии собственици на бизнеси и хотели масово критикуват мерките на правителството.
Невидимостта също така създава несигурност, която може да се манипулира. Крайнодесният лидер Матео Салвини например най-напред призова правителството незабавно да затвори границите, да спре всички обществени прояви и да задържи хората по домовете им. Вирусът обаче се появи в Ломбардия и Венето - двете области, където партията му Северна лига е най-силна. И предвид тежките икономически щети, които тези мерки биха им нанесли, Салвини смени призива: правителството "да защити Италия и италианците" от африканските бежанци. Няма доказателства, че те носят вируса, но фанатизираната връзка между чужденци и страхове е стара. Крайнодясната Марин льо Пен също призова Франция да затвори границата с Италия, въпреки че първите случаи там са предимно от други места.
В историята на Камю обаче героите са други - лекарите, доброволците, които им помагат, и дори държавен служител - мосю Гранд, който следи, измерва и записва случващото се. Те се опитват да използват наука, прозрачност и точност, за да овладеят и контролират болестта и да спасят колкото се може повече хора, без да се поддават на истерия или отчаяние - "може да изглежда странна идея, но единственият начин за борба с чумата е приличието". Това ще бъдат героите и в нашата ера - учените и експертите в общественото здравеопазване, изследователските екипи, които веднага започнаха да работят върху ваксините; медицинските сестри и лекарите, които решават да останат в районите под карантина. Не всички техни преценки ще бъдат правилни и те невинаги ще са на едно мнение. Но имат най-голямото обществено внимание. Ето едно основно правило, което трябва да спазвате пред следващите седмици: това, което искате, е точна информация, а не политизирана информация. Това е моментът, в който важността на експертизата изведнъж става кристално ясна. Изведнъж фактите имат значение.Епидемиите, подобно на бедствията, имат свойството да разкриват истините за обществата. Китайците вече плащат висока цена за секретността на системата си и за бюрократичната култура от горе надолу, заради която първоначално болестта беше прикривана. За разлика от тях италианците не изпадат в паника, защото имат доверие в системата - и здравната, и в по-широкия смисъл на думата, въпреки кампаниите на Салвини. Италия е тествала хиляди хора за вируса, затова и числата са по-високи, отколкото другаде.
В САЩ бхме могли да научим, че въпреки че имаме най-високотехнологичното здравеопазване, най-добрите хирурзи и най-доброто оборудване, не сме създали нито култура за обществено здраве, нито "система" в по-широкия смисъл, която дава увереност. И макар това да не е най-лошият вид епидемия, добре е да научим тези неща сега, защото може да се окаже само репетиция - много нови заболявания идват с разрастването на движението на хората по цялата планета. Трябва да използваме възможността да се подготвим за следващата епидемия - и за тази след нея.
Ан Епълбаум, старши сътрудник в института "Агора" към университета "Джонс Хопкинс" в САЩ, в текст за "Атлантик"
В Болоня, където съм гостуващ лектор, никой около мен не е болен от COVID-19, но въпреки това почти не говорим за друго. Може би защото не знаем какво да мислим. Не сме достатъчно възрастни, за да помним испанския грип. Свикнали сме с идеята, че има ваксини или лекарства за всичко. Сега ни се казва да си мием ръцете - мярка, която не изглежда нито достатъчна, нито успокояваща. Междувременно средновековните улици, свидетели на множество минали епидемии, станаха странно празни, тъй като хората спазват предпазните мерки. Половината ми колеги смятат, че тези мерки са свръхреакция. Другата половина се страхуват, че са недостатъчни.
4 коментара
Другият доказан начин за борба с епидемиите е чрез усвояване на допълнителни финансови средства от обществените фондове, които са изчерпани в много от държавите заради корупцията по високите етажи на властта.
Поправете името на университета: ДжонС (а не Джон) Хопкинс. Това е известен изследователски университет.
Великолепно есе!
И образец как трябва да се пише!
Но така могат да пишат само мислещите хора и тези, които има какво да кажат.
Останалите - вкл. гл.редактор на Капитал Ал. Лазаров - преповтарят чужди словесни конструкции и от себе си само им слагат удивителните...
Да, медийната среда е хиперконкурентна и в създалата се паника ще "грабне" повече интерес тази медия, който вика най-силно: "Ужас! Ужас! Ужас!"
Както в Закона за банките има текст, който санкционира разпалването на паника спрямо сигурността на банковата система, така и в Закона за здравия разум в чл.1 трябва да се повтори идентична забрана за посегателства срещу разума.
"... единственият начин за борба с чумата е приличието" Албер Камю.
П Р И Л И Ч И Е Т О !
"Единственият начин за борба с епидемията е приличието"
============
Спирам да псувам до края на епидемията.