Как да се справим с нов вид финансов шок
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се справим с нов вид финансов шок

Мадрид по време на извънредното положение в Испания. Страхът от вируса създава финансови рискове, които трябва да бъдат лекувани бързо

Как да се справим с нов вид финансов шок

Ликвидната криза ще засегне широк кръг от компании, тъй като карантините ги принуждават да затварят офиси и фабрики

The Economist
4178 прочитания

Мадрид по време на извънредното положение в Испания. Страхът от вируса създава финансови рискове, които трябва да бъдат лекувани бързо

© Reuters


Не е ясно какво ще се случи през следващите няколко седмици, но е доста сигурно, че в рамките на шест месеца заплахата ще е намаляла.

Когато сте изправени пред страшен шок, естествено е да се позовете на собствения си опит. С избухването на пандемията от новия коронавирус, причиняващ болестта COVID-19, инвеститорите и администрациите се опитват да разберат крайните движения на финансовите пазари през последните две седмици. За мнозина очевидната референция е кризата от 2007-2009 г.

Приликите

Наистина има някои прилики. Фондовите пазари потънаха. Цената на петрола падна под 40 долара за барел. Федералният резерв и други централни банки аварийно намаляват лихвите. Търговците са на бойни нога. Все пак сравнението с последната голяма глобална криза е неподходящо. Тук се крият и двете реални финансови опасности, причинени от пандемията.

Тежестта на шока досега не може да се сравни с 2007-2009 г. Фондовите пазари паднаха с една пета от върха си в сравнение със срива от 59% по време на ипотечната криза. Размерът на токсичния дълг е ограничен и лесен за идентифициране. Около 15% от нефинансовите корпоративни облигации са емитирани от петролни компании или от такива в други сектори, засегнати силно от вируса, като авиокомпании и хотели.

Банковата система, която е пълна с капитали, все още не е засегната, междубанковите лихвени проценти са под контрол. Когато инвеститорите изпадат в паника, че идва краят на света, те се насочват към долара като резервна валута. Това все още не се е случило.

Произходът на шока също е различен. Кризата от 2007-2009 г. дойде от финансовата система, докато вирусът представлява спешна ситуация. Пазарите обикновено се плашат, когато има несигурност за перспективите през следващите шест или дванайсет месеца, дори когато нещата в момента изглеждат спокойни - припомнете си спада на цената на активите в началото на 2008 г., много преди повечето кредитополучатели да имат проблеми с плащането на ипотеките си.

Нови рискове

Днес времевият хоризонт е обърнат: не е ясно какво ще се случи през следващите няколко седмици, но е доста сигурно, че в рамките на шест месеца заплахата ще е намаляла. Вместо да гледате към проблеми на банките на Уолстрийт или такива в луксозните апартаменти във Флорида, в този случай се появяват два други риска.

Първият е временна ликвидна криза, която ще засегне много широк кръг от компании по света, тъй като карантините ги принуждават да затварят офиси и фабрики. Грубият стрес тест при публичните компании предполага, че 10-15% от фирмите могат да се сблъскат с проблеми с ликвидността. Пазарите на корпоративни облигации, които изискват точни договорни условия и редовни плащания, не са добри за преодоляване на този вид кратък, но несигурен дефицит.

През 2007-2009 г. властите насочиха парични средства към финансовата система - увеличиха капитала на банките, гарантираха задълженията им и подпомогнаха пазарите на облигации. Този път предизвикателството е да се осигурят пари на компаниите. Това е лесно в Китай, където повечето банки са контролирани от държавата и правят както им се казва. Кредитирането там нарасна с 11% през февруари в сравнение с предходната година. На Запад, където банките са частни, ще са необходими знаещи мениджъри, управление на фините настройки и намеса на регулаторите, за да се насърчат кредиторите да проявяват търпение към клиентите. Правителствата трябва да проявяват креативност относно използването на данъчни облекчения и други отстъпки, за да осигурят пари на фирмите с проблеми.

Докато САЩ още се колебаеше как да действа, Великобритания даде добър пример с бюджета си през миналата седмица.

Вторият регион, заслужаващ специално внимание, е еврозоната. Ако БВП въобще расте, това се случва едва-едва. Основната лихва на ЕЦБ отдавна е под нулата. Банките са по-стабилни от 2008 г., но все още са слаби в сравнение с американските си братовчеди. Ако се съди по цената на застраховката срещу фалит, в Италия вече има реална уплаха - това е единствената голяма икономика, където цената за финансиране на банките се повиши.

На 12 март Европейската централна банка обеща допълнителна ликвидност за банковата система, по-специално за подкрепа на кредитирането на малки и средни компании (но не намали лихвените проценти). Опасността е, че националните правителства и регулаторите няма да успеят да работят заедно (в сряда през нощта ЕЦБ обяви нов пакет за 750 млрд. евро в подкрепа на икономиката на еврозоната - бел. ред.).

Всеки финансов шок е различен. През 1930 г. централните банки оставят банките да фалират. През 2007 г. малко хора бяха чували за ипотечните инструменти, които предстоеше да взривят ситемата. Новият финансов шок все още не влиза в тази компания. Но страхът от вируса през 2020 г. създава финансови рискове, които трябва да бъдат лекувани, и то бързо.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved.

Не е ясно какво ще се случи през следващите няколко седмици, но е доста сигурно, че в рамките на шест месеца заплахата ще е намаляла.

Когато сте изправени пред страшен шок, естествено е да се позовете на собствения си опит. С избухването на пандемията от новия коронавирус, причиняващ болестта COVID-19, инвеститорите и администрациите се опитват да разберат крайните движения на финансовите пазари през последните две седмици. За мнозина очевидната референция е кризата от 2007-2009 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK