Важен е и вдругиден

И така, започва криза, каквато малко от живите хора в България и по света са виждали. Магнитудът на промените няма да бъде сравним с нищо, случило се от Втората световна война насам. Пандемията от COVID-19 ще доведе първо здравна криза, справянето с нея вече предизвиква икономическа и социална, а после вероятно и политическа криза. Борбата сега не е да се избегнат критичните моменти - никъде в нашата част от света това няма да е възможно, а да се намалят щетите от тях и да се направи възстановяването после по-лесно и бързо. Предимство ще имат умните и ефективни държави. Тези, които мобилизират най-правилните хора.

Ако срещу новата зараза ще се води война, каквато лексика избра не един европейски лидер, в това число генералите в българския щаб, тя може да бъде спечелена, ако се мобилизират експертите - лекари, математици, макроикономисти, финансисти Най-много внимание в момента е съсредоточено върху здравната част от кризата и това е нормално, но вече е крайно време да се мисли и за ограничаване на щетите от безпрецедентните мерки.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Оръжията в тази битка са експертността, здравият разум и споделеното понасяне на тежестта. Това, което няма да свърши никаква работа, са полицейските акции, заплахи към лекарите и призиви за обявяване на военно положение.

Прав беше президентът Румен Радев да каже в сряда, че сега е важно държавата да покаже, че работи - не само с ограничения, глоби и наказания, а и с подкрепа. Рязката смяна на скоростта и посоката ще бъде трудна, но ако не се направи, неуспехът ще се измерва в човешки животи и мащабна икономическа катастрофа.

Ще има щета - човешка, икономическа, социална. Колко голяма предстои да видим. Добрата новина е, че здравната криза е ограничена във времето и хоризонтът за преминаването й ще е няколко месеца (вижте повече за това тук). България в момента наближава началото на пиковата част от епидемията и от ефективността на правителството зависи дали тежките човешки щети ще бъдат избегнати.



Очакването вероятно сега е правителствата да решат всички проблеми, но на много места те са неспособни и неподготвени. Това категорично е вярно за нашето, въпреки че не се съмняваме в добрите намерения на ангажираните в кризисния щаб и институциите.

Отговорността за справянето с кризата и разпределението на щетите от нея неизбежно ще бъде поделена между няколко страни:

- Хората. Те са първите жертви - на страха, заплахата от зараза, недай боже, загубите на близки, икономическата несигурност.

- Бизнесът. Загубите вече са налице, перспективите за затваряне на бизнеси са факт.

- Правителствата. Те носят огромна отговорност за решаване на кризата чрез политическо лидерство, умно управление на институциите, солидарните фондове и държавните резерви.

- Международните институции. До момента международната координация на глобалната заплаха е пълен провал, но ако организации, като например Европейският съюз, се събудят от комата, могат да свършат много и полезна работа.

В тази ситуация е изключително важно да се знае кой от какво разбира и какви са му правомощията, така че работата да бъде свършена от максимално компетентния човек и да има най-голям ефект. Главният прокурор например не може да определя какви трябва да бъдат карантинните мерки - това трябва да е съвместно решение на няколко различни експерти. Задачата на прокурорите е друга - да наблюдават дали се спазват законите, и тя е доста важна в създалата се голяма мътилка в държавата.

Един от големите рискове в сегашната ситуация е да се вземат неадекватни мерки, които да не спрат разпространението на заразата, но да нанесат допълнителни щети в други посоки. Въвеждането на недобре обмислено извънредно положение и хвърлени напосоки идеи носят много подобни рискове.

Най-хаотичната част от кризата в България може да приключи в следващите седмици. Ако в момента не се развива скрит много голям взрив от заразени с коронавирус, тогава ще се знае дали е избегнат рязък пик на епидемията и ще може да се мисли какво да се прави нататък. Защото утре е важен ден, но денят след него също.