Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 23 мар 2020, 17:44, 5616 прочитания

Как България да се справи с икономическата криза и да ускори растежа след нея

Сега е моментът да се обмислят и въведат мерките, които ще засилят развитието на икономиката през следващите години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора

Росен Иванов е съосновател и управител на BlackPeak Capital, ко-инвестиционен фонд за дялови инвестиции в иновативни български компании. Към днешна дата BlackPeak Capital е инвестирал над 25 млн. евро в 12 компании и е привлякъл допълнителни инвестиции от над 80 млн. евро. Преди това той е съосновател на Entrea Capital, независима българска компания за инвестиционно банкиране. Преди завръщането си в България Росен е заемал различни длъжности в McKinsey в Ню Йорк, Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон и Procter&Gamble в Букурещ.

Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по икономика от Американския университет в България. Член е на борда на директорите на Тръста за социална алтернатива, неправителствена организация, фокусирана върху инициативи за намаляване на бедността и пазарната активност на хората от икономически уязвимите групи.
В момента България спешно се нуждае от два икономически екипа - един, да го наречем Кризисен екип, който да доработи краткосрочни мерки за справяне с ефектите от кризата, и един, да го наречем Екип за растеж. Задачата на втория трябва да е отсега да подготвя пакет от мерки за облекчаване на бизнеса и насърчаване на инвестициите и заетостта, така че България да е максимално подготвена за средносрочните предизвикателства и възможности (а такива ще има) в глобалната икономика след овладяване на вируса.

Още е трудно да се предвидят точните икономически ефекти на настоящата криза. Лошият, но реалистичен сценарий ще бъдат фалити, безработица и увеличаване на бедността. Колкото и неприятно да е това, има възможност да се предприемат редица мерки, които всъщност да ускорят развитието след кризата и да помогнат на България да прескочи т.нар. капан на средните доходи, в който тя беше на път да попадне.


Паралелно с решенията за справяне с кризата трябва да мислим за деня след утре и да се създаде пакет от икономически мерки, които да се приложат веднага след погасяване на първоначалните пожари в икономиката. Основното за България е още отсега да се мисли за драстичен пакет от мерки за насърчаване на инвестициите - български и чуждестранни. Една от големите възможности, която ще се създаде за икономика като България след кризата, е, че западноевропейските фирми ще трябва да създадат подразделения на веригите си за доставка от Китай и Азия в самата Европа, които да менажират рисковете, свързани с подобни кризи. Азиатските фирми от своя страна също ще търсят възможности да имат производствени подразделения в Европа, за да могат да са по-близо до своите клиенти в такива ситуации. Конкуренцията за инвестиции между държавите също ще се изостри, защото всички държави в региона и в Европа ще имат нужда от нови работни места и инвестиции. България трябва отсега да направи няколко важни стъпки към това да се превърне в предпочитано място за инвестиции веднага след овладяването на здравната криза. По този начин новосъздадените работни места след кризата биха могли да бъдат в експортно ориентирани производства и услуги - тренд който вече се виждаше в българската икономика, но не с достатъчно голям мащаб и скорост.

Кризисни икономически мерки

Първоначалният пакет от мерки, предложен от правителството - поемане на 60% на заплатите на работниците и отлагане (но не опрощаване на дългове), е адекватен - но може да не е достатъчен, ако икономиката остане изцяло затворена повече от 2 месеца. Защитата на част на заплатите, но не 100%, е правилното решение с цел, от една страна, да се избегне загубата на много работни места, а от друга, да се избегне морален риск сред фирмите и те също да имат стимул да търсят решения за справяне с кризата.



Моралният риск има и подобно измерение по отношение на всички идеи за облекчаването на плащане на кредити. Плащането на кредити и лихви би могло да бъде отложено, но не и опростено. Отново, ако има държавна подкрепа за гаранции по заеми на фирми и граждани, те трябва да са в посока на намаляване на лихвите за гражданите и фирмите, които продължат да обслужват кредитите си. Тези които изпитват затруднения, трябва да могат да получат отсрочка с лихвата и главницата, но не и опрощаване. Обратното би довело до огромен морален риск, при който всеки ще има стимул да се възползва от неплащането на кредитите си, което ще е пагубно за банковата система.

Ако вирусът не може да бъде овладян до 6-8 седмици след започването на карантината, основната икономическа мярка би следвало да е поетапно разхлабване на карантината за всички под определена възраст и поетапно възстановяване на икономическата активност. От здравна гледна точка това може да се случи само ако веднага се вземат мерки за обезпечаване на масирано тестване на населението и стриктно изолиране на заразените хора. Това може да се постигне чрез спешна молба за споделяне на know-how например от Южна Корея за организация и обезпечаване на достатъчно тестове от всички възможни източници (включително по примера на Южна Корея използването на тестове, които не са минали клинични изпитания; търсене на възможности български фирми да поемат производството им; работа с някои стартиращи компании, които са близко до предоставяне на тестове за домашна употреба, и т.н.), създаване на задължителна апликация за телефоните на всички граждани за следене в реално време на това дали са заразени или не и приемане на строги наказателни мерки за хората, които са преносители на вируса и не спазват карантина, а не за всички.

Масовото тестване на населението е огромно организационно предизвикателство, но средствата за провеждането му ще са далеч по-малко от средствата, необходими за възстановяването на българската икономика при по-продължителна карантина. По мерки за този сценарий трябва да работи паралелен кризисен екип още от сега. Проблемът за правителството е, че дори и да не избере този сценарий, налагането на по-дълга карантина може да се окаже изключително предизвикателно и да доведе до масово неспазване и дори безредици - хората на даден етап просто могат да предпочетат да излязат от домовете си.


При избор за по-дългосрочно затваряне на икономиката под почти тотална карантина ще са необходими редица други мерки за подкрепата и основно в посока на допълнителен държавен дълг и създаване на правителствена инвестиционна програма за подкрепа на цели сектори от икономиката.

Какво е капан на средните доходи и защо кризата е възможност за потенциално решение?

Капанът на средните доходи е състояние на икономиката, в което дадена държава достига средни нива на БВП/глава на населението и възнаграждение, след което ръстът се забавя и тя не може да премине в групата на страните с висок доход. България вече попадаше именно в тази категория - ръстът на икономиката в последните години се движеше основно на базата на потребление, а не на инвестиции и износ. Чуждестранните инвеститори избягваха България частично поради липса на свободна работна ръка, въпреки че в икономиката има много заети в нископродуктивни дейности с ниско възнаграждение. Експортно ориентираните инвестиции от български и чуждестранни фирми са един от най-бързите методи за увеличаване на производителността, намаляване на регионалните различия и съответно постигане на изпреварващ растеж на БВП и заплатите. Именно затова борбата за такива инвестиции между правителствата е толкова ожесточена, както беше демонстрирано с казуса с потенциалния завод на "Фолксваген". Наличието на свободна работна ръка в пакет с допълнителни мерки за насърчаване на инвестициите би поставило България в сравнително добра позиция след кризата и би позволило да се ускори трендът на наемане на хора в ескпортно ориентирани сектори с по-висока добавена стойност от български и чужди фирми.

Какви допълнителни мерки да се предприемат още от сега за деня след кризата?

Трябва да се предприемат няколко икономически мерки със същото ниво на спешност, с което се реагира на сегашната здравна криза. Те включват:

Намаляване на административната тежест за фирмите

Българските предприемачи ще понесат огромна част от тежестта на кризата. Настоящата криза трябва да се използва за драстично намаление на административната тежест на фирмите за да им помогне да се възстановят по-бързо и да станат по конкурентоспособни. Подходът за това трябва да бъде преследван със същото ниво на спешност, както всички други мерки за справяне със здравната и икономическа криза. Българският бизнес трябва да изиска от политическата класа драстично намаляване на административните и корупционните спънки.


Електронно правителство

Настоящата криза демонстрира, че електронното правителство вече трябва да бъде разглеждано като елемент от националната сигурност, а не само инструмент за улеснение на работата на фирмите и гражданите. На една конференция наскоро един от бившите премиери на Естония обясни, че единствените две услуги в Естония, които не са дигитализирани и изискват присъствието на едно място, са сватбите, защото все пак е хубаво да се видят младоженците на живо, и покупката на имот, защото хората харесват символизма на покупката. Електронното правителство е възможно и непрекъснато отлагано, но в момента трябва да има обществен тласък то да се случи и нетърпимост към всякакво забавяне.


Фискална експанзия и целенасочени правителствени усилия за насърчаване на инвестициите

Правителството има възможност да издаде допълнителен дълг като част от мерките за справяне със сегашната криза, на база на които да предприеме значима инвестиционна програма. Тя трябва да бъде насочена в три основни посоки, които са фундаментални за насърчаване на български и чуждестранни инвестиции, като и трите са еднакво важни:
  1. Ускоряване на строителството на пътна инфраструктура и подобряването на достъпа до Северна България. Освен магистрала "Хемус" би следвало да се ускори строителството на магистрали "Дунав" и "Черно море" и второстепенната пътна мрежа. Строителството на магистрала "Хемус" и в момента е приоритет, но България може и трябва да си позволи ускоряване и на другите значими пътни артерии дори с цената на допълнителен правителствен дълг.
  2. Ускорено изграждането на индустриални зони. Законодателните стъпки, предприети наскоро в посока уреждане на статута на този вид зони, които им дават статут на обекти с национално значение, саабсолютно правилни. На този етап е редно да се обезпечи ресурс за ускореното изграждане на такива зони в основни градове, като на следващ етап може да се мисли за концесионирането и продажбата им на частни оператори с цел възстановяване на инвестираните от държавата средства. Примерът на Пловдив ясно показа, че наличието на такива зони е необходимо условие за привличането на инвестиции. Трябва да се предвиди значима правителствена програма за инвестиране в индустриални зони, която ще създаде допълнителни работни места краткосрочно и стратегически важна инфраструктура дългосрочно.
  3. Създаване на допълнителен пакет от мерки за насърчаване на производствените инвестиции на зелено. В момента мерките предлагани от България, като например връщане на осигуровките за период от три години, (плаха) подкрепа за изграждане на инфраструктура, не са конкурентни на регионално и глобално ниво. Всички такива мерки трябва да са в рамките на европейските правила, но повечето страни в региона - Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, а в последните години изключително агресивно и Сърбия, предлагат далеч по-конкурентни пакети на инвеститорите, домашни и чуждестранни, за насърчаване на инвестициите. Всъщност факторите като макроикономическа стабилност, пътна инфраструктура и наличието на индустриални зони, са необходими, но не достатъчни условия за чуждестранните инвеститори. Именно пакетът от стимули често е основен фактор за избор на производствени локации. България има нужда от пакет от допълнителни стимули, които могат да са свързани с броя новооткрити места и да са по-големи за базиране на производства в общини със по-висока безработица. До голяма степен интеграцията на страни като Чехия, Унгария, Словакия със западноевропейските вериги на доставка на базата на агресивно привличане на чуждестранни инвестиции им позволи да трансформират икономиките си. Сърбия също е много успешен пример в тази посока - за да се справи с безработица от над 20% преди няколко години, тя приоритизира привличането на чуждестранни инвестиции с пакет от агресивни насърчителни мерки и стимули. Резултатите там са впечатляващи в последните години - например някои от проектите, които се случиха в Сърбия в последните месеци, включват: немската Borse започна строителството на завод за авточасти за 180 милиона евро; японската Toyo Tyre започна завод за 390 милиона евро; китайската Linglong започна завод за почти 1 милиард евро и много други. В резултат от инвестициите в последните години растежът на сръбската икономика за последното тримесечие стигна 6.5%, основно движен от експорта и инвестициите, а не потреблението. България трябва да приеме пакет от допълнителни стимули за инвеститорите, български и чуждестранни, базирани на директна субсидия за новооткрито работно място, за да адресира потенциалната безработица след кризата и да ускори преструктурирането на икономиката към сектори с по-висока добавена стойност.
Настоящата криза ще промени не само България, но до голяма степен и света. Глобализацията няма да спре и дори при сценарии на дълга рецесия, на даден етап инвестициите и растежът ще се завърнат. Фирмите ще предприемат много различни мерки за менажиране на подобни рискове и диверсифициране на веригите си за доставка, дори това да им струва поддържане на дублиращи се мощности или доставчици, с които работят. Правителствата ще засилят подкрепата за фирмите в техните държави, както и конкуренцията за привличане на инвестиции с цел по-бързо възстановяване и създаване на нови работни места. Българското правителство направи някои правилни неща за България в последните години - ниските нива на задлъжнялост и бюджетни излишъци са значително добра основа за справяне с кризата. Строителството на магистрали и индустриални зони също е в правилната посока. Сега е необходима визия и смелост за деня след кризата за мерки за улесняване на бизнеса и насърчаване на инвестициите, които да продължат да променят структурата на българската икономика към сектори с по-висока добавена стойност и да минимизират трудностите, свързани с безработица и намаляване на доходите в резултат на кризата.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 42759 прочитания

Как ще се развие икономическата криза: V, U или L? 2 Как ще се развие икономическата криза: V, U или L?

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

27 мар 2020, 4738 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Бизнесът: отложен и забавен с новия закон, но без реални икономически насърчения

Кои са най-важните за стопанския живот промени в закона за извънредното положение и въпросите, пораждани от тях

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10