Най-засегнатите

Най-силно засегнати са глобалните вериги на доставки за нехранителната индустрия, особено тези, свързани с Китай. Например автомобилната индустрия почти спря и като домино затвориха всички заводи по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и др. страни в Източна Европа, у нас има близо 50 заводи за авточасти из цялата страна, които е вероятно да преустановят работа. Друга силно засегната индустрия е туризмът, който се движи вероятно към нулев сезон. Това е сектор, който произвежда съществена част от БВП и дава заетост и доходи на стотици хиляди хора. Изключително силно е засегната търговията на дребно, където става контактът с крайния потребител - там почти всички освен аптеки и хранителни магазини практически затвориха.

Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният сектор - също силно развит. Най-засегнатите отрасли от преработвателната индустрия, туризма и търговията произвеждат около 40% от БВП. А са засегнати и много други отрасли, най-вече доставчици на тези сектори.

Бизнесът е жив организъм. Когато някой основен орган в човешкото тяло откаже да функционира, се предприемат веднага животоспасяващи мерки, защото закъснението е често фатално. Точно по същия начин закъснението в държавната подкрепа може да доведе до верижни фалити, освобождаване на работни сила и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, вероятно засилване на емиграцията. Частният сектор е гръбнакът на пазарната икономика и неговото спасяване трябва да е топ приоритет на всяка държава. В криза като сегашната, която е класически форсмажор по неикономически причини, има три ключови фактора за спасението на задъхващата се икономика.

Първият фактор е бързината на прилагане на помощните мерки. Ако перифразираме известна наша поговорка, "който дава помощ бързо, дава два пъти". Финансовата помощ трябваше да бъде част от специфичното законодателство във връзка с извънредното положение. Вместо това сме свидетели на крайно недостатъчни мерки, плод на оправданията на управляващите за стабилността на държавата. Нали когато няма кой да плаща данъци и осигуровки, ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната грешка от 2009 г., когато тогавашният финансов министър в стремеж да запазим макроикономическата стабилност задържа възстановяването на ДДС и доведе до фалити и срив на БВП от 5%. Дано сме си научили урока!

Вторият фактор е запазването на повечето работни места. Първо, да отбележим острия дефицит на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят сега с персонала си, ще срещнат невероятни трудности да намерят нов, ако въобще оцелеят. Трябва да се направи всичко възможно да не се допуска разбиването на тези бизнеси в условията на временно липсващо търсене. В това именно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене поради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на мерките следва да е помощ за запазване на работните места на най-засегнатите сектори. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или недостатъчни приходи единственият начин да се запази поне частично заетостта е пряко или косвено държавно финансиране.

Третият фактор е финансова помощ за всички фирми от най-засегнатите сектори по облекчени, но законодателно дефинирани, а не субективни чиновнически критерии.

Помощта може да бъде както през бюджета на държавата, така и чрез БНБ. Предвид валутния борд БНБ има ограничени правомощия спрямо други централни банки, а и вече предложи някои мерки за увеличаване на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата между това да сме в борд и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в САЩ и 4-те най-големи европейски икономики в размер на около 7.4 трилиона около три четвърти идва от централните банки.

Предвид този структурен недостатък нараства пропорционално значението на правителствените мерки. И не само като обем, а и като съдържание, и като бързина на тяхното прилагане. Те са основно четири вида: заеми, гаранции за заеми, отложени данъци и директни субсидии. Тук няма да анализираме помощта за най-уязвимите социални групи, която трябва да стане през НОИ и социалните служби, а как да бъдат подпомогнати бизнесът и заетата работна сила.

• Ликвидност за фирмите

Преди всичко държавата трябва да сложи всички изпаднали в криза фирми на системи, като осигури достъп до ликвидност. Чрез ББР и още по-добре чрез всички банки трябва да се осигурят краткосрочни безлихвени заеми за фирмите. Независимо че такъв заем може да получат и фирми, които се управляват лошо или нямат нужда в момента, това е малко неудобство в сравнение със спасението на икономиката. Още повече могат да се използват различни инструменти и за прецизно селектиране на нуждаещите се и които да накарат фирмите да върнат заема възможно най-скоро, примерно чрез преотстъпване на част от главницата като бонус. Освен ресурса на държавата банките могат да се включат със своя ресурс срещу държавни гаранции, особено за фирми с голяма заетост.

Втора линия за осигуряване на ликвидност е отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения към държавата за поне три месеца, а не само един месец. Тяхното плащане може да се разсрочи за няколко години напред. Другият вариант на тази мярка е отпускането на всички желаещи дългосрочни безлихвени заеми, чрез които фирмите да платят своите осигуровки и данъци за подсигуряване стабилността на бюджета и финансовата система.

Третият начин - на най-засегнатите структуроопределящи фирми с над 300 души заетост са нужни директни бюджетни инжекции за заетите, точно както правят всички други държави. Трябва да се помни, че така държавата спасява не само фирмите - спасява най-вече себе си!

2. Запазване на заетостта

Обещаната помощ за покриване на 60% от осигурителния доход за три месеца е твърде малка като стойност (примерно във Великобритания, Чехия и други държави е миниум 80%), още повече че ще бъде само към най-засегнатите сектори и по ограничителни критерии. Примерно, ако работодател е намалил не 100%, а само 50% от приходите си - което ще е факт за почти всички бизнеси, които продават офлайн (без аптеки и магазини за храни) - няма как да поеме останалите 40%. Дори да въведе намалено или гъвкаво работно време, няма гаранция, че ще успее да запази служителите си, ако те не могат да си покриват жизнените нужди с получената заплата. Става дума за няколко месеца и тук държавата не трябва да пести. Отново - по този начин тя спасява своите данъкоплатци физически и юридически лица, както и длъжниците на банките.

Месечният фонд заплати на частния сектор е около 3 млрд. лв., а на нуждаещите се е под 2 млрд. лв., т.е. дори да се поеме помощта от 60% на всички фирми, става дума за не повече от 1 млрд. лв. на месец. Оцеляването на тези фирми след кризата ще генерира в бюджета само от всички данъци и осигуровки на заетите около 1 млрд. на месец! С други думи - ако сега държавата не дава по милиард лева няколко месеца, губи постоянно много повече впоследствие, ако включим ДДС, корпоративен и други данъци!

3. Финансиране на мерките

Основните политически аргументи за предложените драстично по-слаби мерки от другите държави в ЕС са (а) вече наличието на бюджетен дефицит, (б) малкият фискален резерв и валутен борд и (в) неизвестността на продължителността на кризата. Те не издържат критика предвид резервите, които България има в отлагането на планирани инвестиционни разходи, обществени поръчки и преструктуриране на европейски програми. Предвид изключително ниския държавен дълг България спокойно може да поеме до 5 млрд. лв. нов дълг при изключително добри лихвени нива. Дори така държавният дълг ще остане под 30% от БВП. Накрая, имаме фискален резерв с възможност за поне още 5 млрд. лв.

Без спасяване на икономиката сега ще има срив в бюджета за следващата година и могат да настъпят непредвидими икономически, политически и социални събития. С други думи - място за оправдания няма, сега е времето държавата да действа и да съхрани потенциала на икономиката, а с това и на обществото след епидемията!