Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 27 мар 2020, 12:18, 11250 прочитания

Спасението на икономиката все още е възможно

При срив в бюджета за следващата година могат да настъпят непредвидими икономически, политически и социални събития

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Евгений Кънев, доктор по икономика

Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа криза след Втората световна война. Тя надхвърля като мащаб предишните заради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическия срив световен катаклизъм. В рамките на дни икономиките на развитите държави в Европа и САЩ почти спря. Защото без потребители и човешки капитал - озовали се в задължителна или доброволна карантина - няма икономика.

Световната финансова криза през 2008 година, която прерасна в икономическа, все пак не представляваше заплаха за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на САЩ, Япония и Великобритания, а две години по-късно и еврозоната, все пак подействаха. Но докато финансовият риск беше овладян с финансови инструменти, сега дори по-мощни базуки е съмнително дали ще овладеят положението. Просто защото никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде лесно възстановен. Ето защо важно е не само изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви точно икономически мерки трябва да бъдат взети.
Най-засегнатите сектори - преработвателната индустрия, туризмът и търговията, произвеждат около 40% от БВП.

Най-засегнатите


Най-силно засегнати са глобалните вериги на доставки за нехранителната индустрия, особено тези, свързани с Китай. Например автомобилната индустрия почти спря и като домино затвориха всички заводи по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и др. страни в Източна Европа, у нас има близо 50 заводи за авточасти из цялата страна, които е вероятно да преустановят работа. Друга силно засегната индустрия е туризмът, който се движи вероятно към нулев сезон. Това е сектор, който произвежда съществена част от БВП и дава заетост и доходи на стотици хиляди хора. Изключително силно е засегната търговията на дребно, където става контактът с крайния потребител - там почти всички освен аптеки и хранителни магазини практически затвориха.

Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният сектор - също силно развит.
Най-засегнатите отрасли от преработвателната индустрия, туризма и търговията произвеждат около 40% от БВП. А са засегнати и много други отрасли, най-вече доставчици на тези сектори.
Бизнесът е жив организъм. Когато някой основен орган в човешкото тяло откаже да функционира, се предприемат веднага животоспасяващи мерки, защото закъснението е често фатално. Точно по същия начин закъснението в държавната подкрепа може да доведе до верижни фалити, освобождаване на работни сила и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, вероятно засилване на емиграцията. Частният сектор е гръбнакът на пазарната икономика и неговото спасяване трябва да е топ приоритет на всяка държава. В криза като сегашната, която е класически форсмажор по неикономически причини, има три ключови фактора за спасението на задъхващата се икономика.

Първият фактор е бързината на прилагане на помощните мерки. Ако перифразираме известна наша поговорка, "който дава помощ бързо, дава два пъти". Финансовата помощ трябваше да бъде част от специфичното законодателство във връзка с извънредното положение. Вместо това сме свидетели на крайно недостатъчни мерки, плод на оправданията на управляващите за стабилността на държавата. Нали когато няма кой да плаща данъци и осигуровки, ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната грешка от 2009 г., когато тогавашният финансов министър в стремеж да запазим макроикономическата стабилност задържа възстановяването на ДДС и доведе до фалити и срив на БВП от 5%. Дано сме си научили урока!



Вторият фактор е запазването на повечето работни места. Първо, да отбележим острия дефицит на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят сега с персонала си, ще срещнат невероятни трудности да намерят нов, ако въобще оцелеят. Трябва да се направи всичко възможно да не се допуска разбиването на тези бизнеси в условията на временно липсващо търсене. В това именно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене поради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на мерките следва да е помощ за запазване на работните места на най-засегнатите сектори. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или недостатъчни приходи единственият начин да се запази поне частично заетостта е пряко или косвено държавно финансиране.

Третият фактор е финансова помощ за всички фирми от най-засегнатите сектори по облекчени, но законодателно дефинирани, а не субективни чиновнически критерии.
Помощта може да бъде както през бюджета на държавата, така и чрез БНБ. Предвид валутния борд БНБ има ограничени правомощия спрямо други централни банки, а и вече предложи някои мерки за увеличаване на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата между това да сме в борд и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в САЩ и 4-те най-големи европейски икономики в размер на около 7.4 трилиона около три четвърти идва от централните банки.
Предвид този структурен недостатък нараства пропорционално значението на правителствените мерки. И не само като обем, а и като съдържание, и като бързина на тяхното прилагане. Те са основно четири вида: заеми, гаранции за заеми, отложени данъци и директни субсидии. Тук няма да анализираме помощта за най-уязвимите социални групи, която трябва да стане през НОИ и социалните служби, а как да бъдат подпомогнати бизнесът и заетата работна сила.
  1. Ликвидност за фирмите
Преди всичко държавата трябва да сложи всички изпаднали в криза фирми на системи, като осигури достъп до ликвидност. Чрез ББР и още по-добре чрез всички банки трябва да се осигурят краткосрочни безлихвени заеми за фирмите. Независимо че такъв заем може да получат и фирми, които се управляват лошо или нямат нужда в момента, това е малко неудобство в сравнение със спасението на икономиката. Още повече могат да се използват различни инструменти и за прецизно селектиране на нуждаещите се и които да накарат фирмите да върнат заема възможно най-скоро, примерно чрез преотстъпване на част от главницата като бонус. Освен ресурса на държавата банките могат да се включат със своя ресурс срещу държавни гаранции, особено за фирми с голяма заетост.
Втора линия за осигуряване на ликвидност е отлагане на плащанията на всички данъци, осигуровки и други задължения към държавата за поне три месеца, а не само един месец. Тяхното плащане може да се разсрочи за няколко години напред. Другият вариант на тази мярка е отпускането на всички желаещи дългосрочни безлихвени заеми, чрез които фирмите да платят своите осигуровки и данъци за подсигуряване стабилността на бюджета и финансовата система.
Третият начин - на най-засегнатите структуроопределящи фирми с над 300 души заетост са нужни директни бюджетни инжекции за заетите, точно както правят всички други държави. Трябва да се помни, че така държавата спасява не само фирмите - спасява най-вече себе си!
  1. Запазване на заетостта
Обещаната помощ за покриване на 60% от осигурителния доход за три месеца е твърде малка като стойност (примерно във Великобритания, Чехия и други държави е миниум 80%), още повече че ще бъде само към най-засегнатите сектори и по ограничителни критерии. Примерно, ако работодател е намалил не 100%, а само 50% от приходите си - което ще е факт за почти всички бизнеси, които продават офлайн (без аптеки и магазини за храни) - няма как да поеме останалите 40%. Дори да въведе намалено или гъвкаво работно време, няма гаранция, че ще успее да запази служителите си, ако те не могат да си покриват жизнените нужди с получената заплата. Става дума за няколко месеца и тук държавата не трябва да пести. Отново - по този начин тя спасява своите данъкоплатци физически и юридически лица, както и длъжниците на банките.
Месечният фонд заплати на частния сектор е около 3 млрд. лв., а на нуждаещите се е под 2 млрд. лв., т.е. дори да се поеме помощта от 60% на всички фирми, става дума за не повече от 1 млрд. лв. на месец. Оцеляването на тези фирми след кризата ще генерира в бюджета само от всички данъци и осигуровки на заетите около 1 млрд. на месец! С други думи - ако сега държавата не дава по милиард лева няколко месеца, губи постоянно много повече впоследствие, ако включим ДДС, корпоративен и други данъци!
  1. Финансиране на мерките
Основните политически аргументи за предложените драстично по-слаби мерки от другите държави в ЕС са (а) вече наличието на бюджетен дефицит, (б) малкият фискален резерв и валутен борд и (в) неизвестността на продължителността на кризата. Те не издържат критика предвид резервите, които България има в отлагането на планирани инвестиционни разходи, обществени поръчки и преструктуриране на европейски програми. Предвид изключително ниския държавен дълг България спокойно може да поеме до 5 млрд. лв. нов дълг при изключително добри лихвени нива. Дори така държавният дълг ще остане под 30% от БВП. Накрая, имаме фискален резерв с възможност за поне още 5 млрд. лв.
Без спасяване на икономиката сега ще има срив в бюджета за следващата година и могат да настъпят непредвидими икономически, политически и социални събития. С други думи - място за оправдания няма, сега е времето държавата да действа и да съхрани потенциала на икономиката, а с това и на обществото след епидемията!

Капитал #12

Текстът е част от брой 12 на седмичния Капитал (27 март - 2 април). В броя ще прочетете още:


Новия брой на"Капитал" можете да намерите в магазините на "Фантастико", "Билла", СВА, във веригите бензиностанции OMV, Eko, Shell, Lukoil, както и в обектите на Inmedio и в други магазини за хранителни стоки и бензиностанции.

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещата енергийна реалност 1 Бъдещата енергийна реалност

Или защо сегашната криза е предпоставка за ускоряване на енергийния преход

24 май 2020, 3414 прочитания

Утре ли е вече?* 1 Утре ли е вече?*

Как пандемията промени Европа, седемте парадокса на COVID-19

22 май 2020, 5043 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Как ще се развие икономическата криза: V, U или L?

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10