Различната криза: бърза и яростна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Различната криза: бърза и яростна

Различната криза: бърза и яростна

Новият шок за глобалната икономика

5194 прочитания

© RUBEN SPRICH


Нуриел Рубини

американски икономист, в статия за "Проджект синдикейт"

Шокът за глобалната икономика от COVID-19 дойде по-бързо и се оказа по-тежък от този от финансовата криза през 2008 г. и дори от Голямата депресия. И при двете фондовите пазари се срутиха с по 50% и повече, кредитните замръзнаха, последваха масови фалити, безработицата нарасна до над 10%, а на годишна база БВП се сви с 10 на сто или повече. За да се случи всичко това обаче, трябваха около три години. В сегашната криза подобни тежки макроикономически и финансови ефекти се материализираха в рамките на три седмици. Пазарите са с 35% надолу, кредитните са в стагнация, а кредитните спредове (както и тези на спекулативните рискови облигации) скочиха до нивата от 2008 г. С други думи, всички компоненти на общото търсене - консумацията, капиталовите разходи, износът, са в безпрецедентно свободно падане.

Докато повечето анализатори очакват V-образен спад - когато икономическите резултати паднат рязко за едно тримесечие и бързо се възстановят през следващото, вече трябва да е кристално ясно за всички, че кризата с коронавируса е нещо съвсем друго. Свиването, което тече в момента, не изглежда V-образно или U-образно или дори L-образно (рязък пазарен срив, последван от стагнация), а по-скоро I-образно - вертикална линия, представяща срива надолу на финансовите пазари и на реалната икономика.

Сега свиването ни изглежда по-скоро I-образно: вертикално потъване на финансовите пазари и реалната икономика.

Дори по време на Голямата депресия или Втората световна война по-голямата част от икономическата активност не е затваряла, както се случи в Китай и както се случва в САЩ и Европа днес. Най-оптимистичният сценарий би бил рецесия, по-сериозна от глобалната финансова криза (от гледната точка на кумулативния спад в глобална икономическа активност), но по-краткосрочна, която би позволила завръщане към положителен растеж през последното тримесечие на 2020 г. И пазарите биха започнали възстановяването си, когато се появи светлината накрая на тунела. Този сценарий обаче поставя няколко условия:

Първо, САЩ, Европа и други тежко засегнати икономики ще трябва да въведат широко тестване за коронавируса, проследяване и лекуване на заразените, карантина и пълна блокада за справяне с епидемията.

Второ, централните банки ще трябва да продължат да използват възможно най-агресивните неконвенционални парични политики за справяне с кризата. Това означава нулеви или отрицателни базови лихви по заемите, количествени облекчения и улесняване на достъпа до кредитиране (покупката на частни активи), за да бъдат предпазени банките и небанковият финансов сектор на паричния пазар и дори големите корпорации. Сега се нуждаем от повече кредитни линии, за да насърчим банките да дават заеми на неликвидни, но все още платежоспособни малки и средни предприятия.

Трето, правителствата трябва да използват мащабни фискални стимули, включително "хеликоптерни" директни плащания за домакинства. Предвид мащаба на икономическия шок фискалните дефицити в развитите икономики ще трябва да се увеличат от 2-3% от БВП до около 10% и повече, за да се предотврати сривът на частния сектор.

За съжаление мерките, предприети от развитите икономики в областта на общественото здраве, засега са далеч от необходимото за овладяване на пандемията, а обсъжданите пакети от фискални политики не са нито достатъчно големи, нито достатъчно бързи, за да осигурят навременно възстановяване. Поради това рискът за нова, по-голяма от оригиналната Голяма депресия се покачва с всеки изминал ден - икономиките и пазарите по света да продължат свободното си падане.

Дори и пандемията да бъде повече или по-малко овладяна, ръстът може и да не се завърне до края на 2020 г. След кризата от 2008 агресивен (макар и забавен) отговор издърпа глобалната икономика от бездната. Този път може и да нямаме същия късмет.

Нуриел Рубини

американски икономист, в статия за "Проджект синдикейт"

Шокът за глобалната икономика от COVID-19 дойде по-бързо и се оказа по-тежък от този от финансовата криза през 2008 г. и дори от Голямата депресия. И при двете фондовите пазари се срутиха с по 50% и повече, кредитните замръзнаха, последваха масови фалити, безработицата нарасна до над 10%, а на годишна база БВП се сви с 10 на сто или повече. За да се случи всичко това обаче, трябваха около три години. В сегашната криза подобни тежки макроикономически и финансови ефекти се материализираха в рамките на три седмици. Пазарите са с 35% надолу, кредитните са в стагнация, а кредитните спредове (както и тези на спекулативните рискови облигации) скочиха до нивата от 2008 г. С други думи, всички компоненти на общото търсене - консумацията, капиталовите разходи, износът, са в безпрецедентно свободно падане.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    assenovg avatar :-|
    Georgi

    Днешната среща на лидерите на ЕС по темата също не навява оптимизъм.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK