Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 3 апр 2020, 9:46, 7723 прочитания

Тази криза изтрива носталгията и обръща света към бъдещето

Ние сме част от най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Иван Кръстев, политолог, в интервю за "Дойче веле"

След финансовата криза през 2008-2009 г. имаше много коментари на мислители вляво, които предполагаха, че както след Голямата депресия, държавата ще се завърне, представяйки си главно една социална, преразпределителна държава. А днес държавата се завръща съвсем другояче - чрез политика на страха. Хората не просто толерират ограничаването на определени техни права - те са благодарни на държавата за това.


Вирусът не познава граници, а в същото време затварянето им се оказа първото и единственото общо решение във всички държави. По тази причина ние се намираме в ситуация, в която през последните седмици ЕС е суспендиран. Границите са затворени и за хора, и за стоки, пък и за правила и норми. Демокрацията също е суспендирана. Във всички държави опозицията напълно е загубила смисъла си. Избори се отлагат или отменят, а ако се провеждат, това ще става в много особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: наблюдаваме много силно вмешателство на държавата в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се подкрепя от самите капиталисти, от големи компании.

Така че ние сме част от най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние вече живеем в напълно различен политически и социален режим в сравнение с това, което до вчера сме мислели като нормалност. И за мен оттук се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни имунизира към определен тип авторитарни практики, или, напротив - ще ги направи много по-приемливи за нас.

След финансовата и икономическа криза масово се твърдеше, че от експертите няма нужда. Сега обаче, когато животът ни е заплашен, хората не просто търсят информация - за тях вече е много важен източникът на информация. Те търсят не само медицинската експертиза, а се връщат и към така наречените мейнстрийм медии. Когато животът ти е заплашен, вече не е достатъчно просто нещо да ти бъде интересно - става ти много важно то да е вярно.



Освен това тъкмо експертите, особено в медицинската професия, са онези, които поемат и най-големия риск. Те не могат да се самоизолират, а рискуват живота си, за да спасяват живота на други. Това е голямата разлика с финансовата криза, когато експертите изобщо не поемаха никакъв риск, ако прогнозите им се окажеха грешни.

Разговорът за спасяването на хора и спасяването на икономиката е много различен в различните части на света, включително и поради много различната икономическа и демографска ситуация. Наскоро прочетох анализ на южноафрикански икономист, според когото за една според западните стандарти бедна страна като Южна Африка, в която само 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на икономиката ще убие повече хора, отколкото ако игнорираме пандемията. Не знам дали това е вярно или не, ясно е обаче, че тази криза непрекъснато променя своя характер. Тя започна като здравна, но постепенно икономическите ефекти ще стават все по-видими. И все повече хора ще се интересуват как продължителните мерки на ограничаване биха повлияли върху собствения им живот - дали ще има къде да работят и какво. Правителствата взеха твърди мерки и успяха да убедят хората, че действията им са правилни. Но занапред постепенно ще се раздвояват под засилващия се натиск, който ще идва както от бизнеса, така и от хора, които се страхуват, че ще изгубят работата си.

"Светът няма да бъде същият" - това го повтаряме вече много пъти през XXI век: след 11 септември, след финансовата криза, след бежанската криза. Мисля обаче, че този път това твърдение вече наистина е вярно. Досегашният свят имаше една важна характеристика - ние не можехме да си представим свят, различен от него. А сега изведнъж, в рамките на няколко седмици, заживяхме в един напълно различен свят, в който границите са затворени, самолетите не летят, избори се отлагат. Тази криза е по-радикална от всяка друга, защото разруши нашето всекидневие. И по някакъв начин обърна света към бъдещето. Доскоро, особено в Европа, се беше надигнала силна носталгична вълна - хората по-скоро тъгуваха за миналото си, отколкото се надяваха на някакво бъдеще. Тъкмо тази нагласа рязко се промени. Сегашната криза много радикално обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем досега.

Капитал #13

Текстът е част от брой 13 на седмичния Капитал (3-9 април). В броя ще прочетете още:


Прочетете

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещата енергийна реалност 1 Бъдещата енергийна реалност

Или защо сегашната криза е предпоставка за ускоряване на енергийния преход

24 май 2020, 3411 прочитания

Утре ли е вече?* 1 Утре ли е вече?*

Как пандемията промени Европа, седемте парадокса на COVID-19

22 май 2020, 5042 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Токът за бита - имунизиран срещу по-ниски цени

За българския потребител остава без значение резкият спад на цените на електроенергията, свързан с поевтиняването на CO2 квотите, на природния газ - заради наводнения с LNG пазар, както и на петрола

Още от Капитал
Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10