Тази криза изтрива носталгията и обръща света към бъдещето
Ние сме част от най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот
Иван Кръстев, политолог, в интервю за "Дойче веле"
След финансовата криза през 2008-2009 г. имаше много коментари на мислители вляво, които предполагаха, че както след Голямата депресия, държавата ще се завърне, представяйки си главно една социална, преразпределителна държава. А днес държавата се завръща съвсем другояче - чрез политика на страха. Хората не просто толерират ограничаването на определени техни права - те са благодарни на държавата за това.
Вирусът не познава граници, а в същото време затварянето им се оказа първото и единственото общо решение във всички държави. По тази причина ние се намираме в ситуация, в която през последните седмици ЕС е суспендиран. Границите са затворени и за хора, и за стоки, пък и за правила и норми. Демокрацията също е суспендирана. Във всички държави опозицията напълно е загубила смисъла си. Избори се отлагат или отменят, а ако се провеждат, това ще става в много особена атмосфера. Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран: наблюдаваме много силно вмешателство на държавата в механизмите, по които работят пазарите. И то вмешателство, което се подкрепя от самите капиталисти, от големи компании.
Така че ние сме част от най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние вече живеем в напълно различен политически и социален режим в сравнение с това, което до вчера сме мислели като нормалност. И за мен оттук се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни имунизира към определен тип авторитарни практики, или, напротив - ще ги направи много по-приемливи за нас.
След финансовата и икономическа криза масово се твърдеше, че от експертите няма нужда. Сега обаче, когато животът ни е заплашен, хората не просто търсят информация - за тях вече е много важен източникът на информация. Те търсят не само медицинската експертиза, а се връщат и към така наречените мейнстрийм медии. Когато животът ти е заплашен, вече не е достатъчно просто нещо да ти бъде интересно - става ти много важно то да е вярно.
Освен това тъкмо експертите, особено в медицинската професия, са онези, които поемат и най-големия риск. Те не могат да се самоизолират, а рискуват живота си, за да спасяват живота на други. Това е голямата разлика с финансовата криза, когато експертите изобщо не поемаха никакъв риск, ако прогнозите им се окажеха грешни.
Разговорът за спасяването на хора и спасяването на икономиката е много различен в различните части на света, включително и поради много различната икономическа и демографска ситуация. Наскоро прочетох анализ на южноафрикански икономист, според когото за една според западните стандарти бедна страна като Южна Африка, в която само 6% от хората са на възраст над 60 години, затварянето на икономиката ще убие повече хора, отколкото ако игнорираме пандемията. Не знам дали това е вярно или не, ясно е обаче, че тази криза непрекъснато променя своя характер. Тя започна като здравна, но постепенно икономическите ефекти ще стават все по-видими. И все повече хора ще се интересуват как продължителните мерки на ограничаване биха повлияли върху собствения им живот - дали ще има къде да работят и какво. Правителствата взеха твърди мерки и успяха да убедят хората, че действията им са правилни. Но занапред постепенно ще се раздвояват под засилващия се натиск, който ще идва както от бизнеса, така и от хора, които се страхуват, че ще изгубят работата си.
"Светът няма да бъде същият" - това го повтаряме вече много пъти през XXI век: след 11 септември, след финансовата криза, след бежанската криза. Мисля обаче, че този път това твърдение вече наистина е вярно. Досегашният свят имаше една важна характеристика - ние не можехме да си представим свят, различен от него. А сега изведнъж, в рамките на няколко седмици, заживяхме в един напълно различен свят, в който границите са затворени, самолетите не летят, избори се отлагат. Тази криза е по-радикална от всяка друга, защото разруши нашето всекидневие. И по някакъв начин обърна света към бъдещето. Доскоро, особено в Европа, се беше надигнала силна носталгична вълна - хората по-скоро тъгуваха за миналото си, отколкото се надяваха на някакво бъдеще. Тъкмо тази нагласа рязко се промени. Сегашната криза много радикално обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем досега.
