Помните ли - само преди месец си разменяхме мартеници и впечатления за меката зима, докато никой, абсолютно никой не предполагаше, че целият ни познат свят ще се обърне с главата надолу през идващите седмици. Промяната дойде толкова бързо и беше толкова голяма, че този месец изглежда като няколко години. Центрофугата от събития и емоции разбърка много неща и едно от тях е, че всичките ни внимание и усилия са съсредоточени в днес. Вчера и утре някак си изчезнаха. За вчера - както и да е. (При все че понякога много липсва, понеже е ясно, че няма да се върне.) Днешното "утре" обаче е много по-важно от вчерашното, защото ще е много различно.

Здравната част от кризата ще мине по един или друг начин в зависимост от усилията на всички. Вече вероятно наближаваме към средата й. Но сега е моментът, в който, без да спираме усилията си да предотвратим здравна катастрофа в България, вече трябва да мислим и за после. За това как ще излезем от сегашната ситуация и ще възстановим щетите. В този брой на "Капитал" има няколко текста, които помагат да погледнем малко по-далеч от "днес".

Да започнем от добрите новини. Тази седмица ръстът на епидемията в най-засегнатите европейски страни видимо забавя ход. Това се случва най-ясно в първата държава, която наложи строги ограничителни мерки - Италия. Ръстът на нови случаи там намалява няколко дни поред до стойности под 5%, като през последните от тях дори и абсолютният брой на новите регистрирани случаи е по-малък всеки следващ ден. Същата тенденция на стабилизиране се вижда и в другите много засегнати държави като Испания и Франция. Навсякъде, където беше въведена строга карантина, тя започва да дава резултати постепенно след десетия ден заради специфичния инкубационен период на новия коронавирус. Това означава, че пикът на епидемията вероятно е близо. Той ще бъде стигнат първо в Италия, вероятно следващите дни. После предстоят Испания, Франция и т.н.