Вирусът, който изяде "вчера" и "утре"

Помните ли - само преди месец си разменяхме мартеници и впечатления за меката зима, докато никой, абсолютно никой не предполагаше, че целият ни познат свят ще се обърне с главата надолу през идващите седмици. Промяната дойде толкова бързо и беше толкова голяма, че този месец изглежда като няколко години. Центрофугата от събития и емоции разбърка много неща и едно от тях е, че всичките ни внимание и усилия са съсредоточени в днес. Вчера и утре някак си изчезнаха. За вчера - както и да е. (При все че понякога много липсва, понеже е ясно, че няма да се върне.) Днешното "утре" обаче е много по-важно от вчерашното, защото ще е много различно.

Здравната част от кризата ще мине по един или друг начин в зависимост от усилията на всички. Вече вероятно наближаваме към средата й. Но сега е моментът, в който, без да спираме усилията си да предотвратим здравна катастрофа в България, вече трябва да мислим и за после. За това как ще излезем от сегашната ситуация и ще възстановим щетите. В този брой на "Капитал" има няколко текста, които помагат да погледнем малко по-далеч от "днес".

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Да започнем от добрите новини. Тази седмица ръстът на епидемията в най-засегнатите европейски страни видимо забавя ход. Това се случва най-ясно в първата държава, която наложи строги ограничителни мерки - Италия. Ръстът на нови случаи там намалява няколко дни поред до стойности под 5%, като през последните от тях дори и абсолютният брой на новите регистрирани случаи е по-малък всеки следващ ден. Същата тенденция на стабилизиране се вижда и в другите много засегнати държави като Испания и Франция. Навсякъде, където беше въведена строга карантина, тя започва да дава резултати постепенно след десетия ден заради специфичния инкубационен период на новия коронавирус. Това означава, че пикът на епидемията вероятно е близо. Той ще бъде стигнат първо в Италия, вероятно следващите дни. После предстоят Испания, Франция и т.н.

Някъде след тях ще се нареди и България. Ако няма внезапни изненади, като например взрив от заразени (за което липсват каквито и да било данни), пикът ще бъде около две седмици след този в европейския център на епидемията - Италия. Това няма да означава край на здравната част от кризата, а по-скоро, че е достигната най-тежката й фаза. Тогава ще се знае какво работи за овладяване на положението и кога може да се очаква епидемията окончателно да премине. Сега това изглежда почти невероятно, защото всички сме фокусирани в "днес", но "утре" (ако всичко върви по план) ще дойде след само няколко седмици.

Когато това се случи, цялото внимание ще бъде насочено към икономиката. Дългите седмици карантина в целия свят предизвикват икономически шок какъвто, поне западните страни, не са виждали от Втората световна война насам. Тук също ще боли много. Тази криза ще бъде по-дълга и ще засегне много повече хора, отколкото коронавирусът. Ще има сериозни размествания, големи загуби, но и големи печалби. Ще започне нов етап от състезанието.



Каква ще е картината на света след пандемията все още не може да се каже с големи подробности, но общите щрихи вече започват да се появяват. В https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2020/04/03/4049388_ikonomika_sled_pandemiiata/" target="_blank">този текст ще видите първите прогнози за това какво може да бъде възстановяването и кои показатели да се следят по-внимателно, за да се знае кога ще започне излизането от здравната криза.

Сигурното е, че вниманието и усилията сега трябва да бъдат разделени на две. Едната част, разбира се, да са посветени на "днес", но другата вече трябва да е за "утре". Който започне да се готви отсега, ще може да тича по-бързо след рестарта през (надяваме се) лятото.

A дотогава, бъдете здрави и не, както ще прочетете https://www.capital.bg/light/tema/2020/04/03/4049390_i_tova_shte_mine/" target="_blank">тук - и това ще мине.