Наследството на COVID-19 също може да се окаже трайно. Вече сме свидетели как дистанционната работа и виртуалната комуникация за няколко дни се превърнаха в нормалност - дори за бабите и дядовците. Подобно на испанския грип и холерата този вирус разкрива уязвимостите в глобализирания свят, разчитащ на навременни вериги за доставки, пътувания без граници и здравни системи, пригодени за хронични, а не спешни нужди. Призивите за много повече легла за интензивни грижи и за по-строги гранични здравни проверки ще бъдат чути. Горко му на политик, който се опита идеологически да се противопостави на стъпките, които експертите ще предложат за ограничаване на следващата пандемия. Реформата на социалните грижи, която се отлага с десетилетия, със сигурност вече ще стане невъзможно да се игнорира повече. Ако коронавирусът ни учи на нещо, то е, че общностите са по-издръжливи от атомизирания индивидуализъм.

Би било изненадващо, ако след месеци на усамотение не се появят мощни движения за повече зелени площи, по-качествени жилища, повече инвестиции в местните общности и фокус върху общото благополучие пред индивидуализма. Самата възможност за глобална пандемия, предизвикваща спиране от такъв мащаб, беше немислима преди няколко седмици. Днес в подножието на тази криза последствията от различните политики, които ще се проведат, са еднакво отдалечени. Но след време, обръщайки се назад, вероятно ще гледаме на това като на събитие, от което са възникнали безброй промени - включително и много положителни.