Опитът на последната голяма пандемия на Запада, испанския грип, даде на нюйоркчани обществените жилища с регулирани наеми. През 1918 г., когато смъртоносната втора вълна на заразата беше в разгара си, докладите за положението в претъпканите и обхванати от туберкулоза най-бедни мигрантски квартали на града накараха властите да премахнат изцяло сградите, които не отговарят на стандартите, и да започнат изграждането на обществени жилища, първото от които е построено през 1934 г. в Ню Йорк.
Това е едно полезно напомняне днес. Историята учи, че социалната политика може да се промени по безброй неочаквани начини, когато това приключи. През 14 век, убивайки една трета от европейското население, Черната смърт (чумната епидемия 1343-1353 г.) реформира правилата на наследяването. Останали без синове, собствениците на земи бяха принудени да я завещават за пръв път на дъщерите си. По време на епидемията от холера, съпътствала "Голямата смрад" в Лондон през 1854 г. (заради оттичането на отпадните води в Темза - бел. ред.), на сър Джоузеф Базалгет е възложено да проектира модерната канализационна система, която Лондон използва и до днес.
Наследството на COVID-19 също може да се окаже трайно. Вече сме свидетели как дистанционната работа и виртуалната комуникация за няколко дни се превърнаха в нормалност - дори за бабите и дядовците. Подобно на испанския грип и холерата този вирус разкрива уязвимостите в глобализирания свят, разчитащ на навременни вериги за доставки, пътувания без граници и здравни системи, пригодени за хронични, а не спешни нужди. Призивите за много повече легла за интензивни грижи и за по-строги гранични здравни проверки ще бъдат чути. Горко му на политик, който се опита идеологически да се противопостави на стъпките, които експертите ще предложат за ограничаване на следващата пандемия. Реформата на социалните грижи, която се отлага с десетилетия, със сигурност вече ще стане невъзможно да се игнорира повече. Ако коронавирусът ни учи на нещо, то е, че общностите са по-издръжливи от атомизирания индивидуализъм.
Би било изненадващо, ако след месеци на усамотение не се появят мощни движения за повече зелени площи, по-качествени жилища, повече инвестиции в местните общности и фокус върху общото благополучие пред индивидуализма. Самата възможност за глобална пандемия, предизвикваща спиране от такъв мащаб, беше немислима преди няколко седмици. Днес в подножието на тази криза последствията от различните политики, които ще се проведат, са еднакво отдалечени. Но след време, обръщайки се назад, вероятно ще гледаме на това като на събитие, от което са възникнали безброй промени - включително и много положителни.
Опитът на последната голяма пандемия на Запада, испанския грип, даде на нюйоркчани обществените жилища с регулирани наеми. През 1918 г., когато смъртоносната втора вълна на заразата беше в разгара си, докладите за положението в претъпканите и обхванати от туберкулоза най-бедни мигрантски квартали на града накараха властите да премахнат изцяло сградите, които не отговарят на стандартите, и да започнат изграждането на обществени жилища, първото от които е построено през 1934 г. в Ню Йорк.
1 коментар
Имаме една чудесна поговорка: Всяко зло - за добро. Дано!