Кратък преглед на мярката "60/40" за стимулиране запазването на заетостта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кратък преглед на мярката "60/40" за стимулиране запазването на заетостта

Кратък преглед на мярката "60/40" за стимулиране запазването на заетостта

Механизмът променя равнопоставеността в трудовото правоотношение и може да откаже съвестните работодатели

15935 прочитания

© Надежда Чипева


За автора

Цвета Попова е доктор по право, главен асистент - преподавател по трудово право и обществено осигуряване в Катедрата по трудово и осигурително право в "Юридическия факултет" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Почти няма работодатели в страната, чиито приходи да не търпят намаление заради въведените с извънредното положение ограничения. Те се установяват с цел да запазят здравето и живота на всички граждани, но законодателят предвиди възможност неблагоприятните им последици върху дейността на работодателите и заетостта на техните работници и служители в известна степен да се поеме от обществото с изплащане на компенсации, финансирани със средства от държавния бюджет.

Критериите и редът за кандидатстване по мярката за стимулиране на запазването на заетостта при извънредното положение, са регламентирани в Постановление № 55 на Министерски съвет от 30 март 2020 г. (ПМС № 55). То се издава въз основа на законовата делегация на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДИП). С допълнение към разпоредбата на § 6, ал. 1 ПЗР ЗМДИП се предвиди, че Националният осигурителен институт ще превежда освен 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., още и осигурителните вноски върху тази сума, дължими за сметка на осигурителя.

В процес на подготовка са промени в постановление № 55, които не следва да въведат допълнителни ограничения в действащата уредба, а по-скоро да разширят приложението на мярката. Тъй като за нея са предвидени над един милиард лева, се изисква внимателно прецизиране на критериите за предоставяне на средствата, както и контрол дали работодателите, които ще се възползват от мярката, отговарят на поставените изисквания и дали изпълняват поетите ангажименти.

Мярката се въвежда, за да подкрепи запазването на съществуваща заетост. Тя е от т.нар. активни мерки на пазара на труда или още субсидирана заетост. Пасивните мерки са свързани с изплащане на обезщетения за безработица, което компенсира загубения доход. Но то не стимулира заетостта, дори може да се твърди обратното - че поощрява лицето да не започне нова работа поне докато тече срокът за получаване на обезщетението.

По Постановление № 55 може да се получават компенсации от работодателите за заплащане на 60% от неотработеното от работниците и служителите им работно време за времето на извънредното положение, но за не повече от три месеца.

Кой може да кандидатства

Работодателите следва да са преустановили дейността на предприятието си или на част от него заради извънредното положение или да са установили непълно работно време. Компенсират се пълният размер на неотработеното възнаграждение, когато работата е преустановена или размерът на заплатата, който не е отработен заради въведеното непълно работно време. Възнаграждението за отработената част от работното време се заплаща за сметка на работодателя, защото той дължи заплащане за престирания в негова полза труд.

Целта на мярката е работниците и служителите да получават пълния размер на трудовото си възнаграждение, независимо дали работата им е преустановена или работят на непълно работно време. Получаващите компенсации за преустановяване на дейността, не следва да допускат засегнатите от това преустановяване работници и служители да извършват трудова дейност нито в къщи (надомна работа или работа от разстояние), нито да работят в предприятието своята или друга работа. Ако междувременно предприятието започне работа или от непълно се премине към пълно работно време, изплащането на тези компенсации следва да се преустанови. Тъй като става дума за активни мерки на пазара на труда, се изисква работодателят да запази заетостта на работниците и служителите, за които получава компенсация, докогато я получава, както и за същия срок след извънредното положение. Също така не трябва да прибягва до уволнение по чл. 328, ал.1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда (КТ) в предприятието, докато се възползва от мярката.

Мярката се прилага за две категории работодатели. Първата включва тези, които със заповед по чл. 120в КТ при обявено извънредно положение са преустановили работата на предприятието или на част от предприятието, защото са били задължени за това въз основа на заповед на компетентен държавен орган. Те следва да извършват някоя от дейностите, изброени в Приложението към ПМС № 55: заети с търговия на дребно (освен с автомобили, мотоциклети, лекарства, медицински и ортопедични стоки, хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия, търговия на открити щандове и пазари, търговия извън търговските обекти и т.н.), със сухопътен транспорт, с пътнически въздушен транспорт, с хотелиерство, ресторантьорство, дейност на питейни заведения, кина, туристическа дейност, частен сектор в предучилищното образование, артистична дейност, спортни развлечения, дейности по поддържане на добро физическо състояние и др., както и всеки от неизброените икономически дейности, който е преустановил дейността си, осъществявана на територията на отделни населени места, зарази заповед на държавен орган за въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето. Компенсации може да им се изплатят за всички работници и служители или за тези от отделно звено според това дали е преустановена дейността на цялото предприятие или на част от него.

Втората категория работодатели включва тези, които сами са преценили да издадат заповед по чл. 120в КТ и да преустановят дейността на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, както и работодатели, въвели едностранно непълно работно време в предприятие или в отделно звено по чл. 138а КТ.

За тези работодатели (преценили сами да преустановят работа или да въведат непълно работно време) са поставени две допълнителни изисквания: да не са от сектора селско стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, хуманно здравеопазване и социални дейности, дейности в домакинствата (сектори А, К, О, Р, Q, T, U по Класификацията на икономическите дейности от 2008 г.), както и да са декларирали намалени приходи от продажба с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година или спрямо предходния на кандидатстването си дейност, ако са учредени след 1.03.2020 г.

Т.е. при всички случаи, за да кандидатства, работодателят следва да е засегнат от частично намаление на приходите или пълно преустановяване на дейността заради мерките, въведени заради извънредното положение. Също така, както първата, така и втората категория работодатели трябва да отговарят и на следните изисквания:

• да са местни физически лица или местни или чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;

• да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;

• да не са обявени в несъстоятелност или да не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;

• да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;

• да не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда (поради закриване на част от предприятието, съкращаване в щата, намаляване обема на работата или спиране на работа за повече от 15 работни дни) през периода, за който им се изплащат компенсации;

• да нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на трудовото законодателство (чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 КТ или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност) през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

Компенсации не се дължат за работниците и служителите, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди 13.03.2020 г. - датата на обявяване на извънредното положение. Така се препречва възможността работодателят да назначи работници и служители, за да получава компенсации за запазване на заетостта им. Не се обхващат и работниците и служителите, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст. За тях се дължи обезщетение от осигурителния орган, а не трудово възнаграждение. Не може да се получат средства по ПМС № 55 и за работниците и служителите, за чиито възнаграждения и осигурителни вноски работодателят получава финансиране от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Редът за предоставяне на компенсациите включва изискване работодателите да подадат в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, който може да бъде изтеглен от сайта й.

Заявлението се подава на хартиен носител, с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път, като последното е препоръчително. Помощта се изплаща за част или за целия период на действие на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, от което може да се направи извод, че той следва да е в сила, когато се кандидатства по мярката.

Към заявлението се прилагат: заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда; декларации за гореизброените обстоятелства, както и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби за работодателите, които сами са преустановили работата или са въвели непълно работно време; списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане, а за работниците и служителите на непълно работно време, неговата продължителност. Истинността на декларираните обстоятелства се проверява по служебен път с данни, получени от Националната агенция за приходите и от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Представя се и декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя. В срок от 7 работни дни от подаване на заявлението се прави проверка на съответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсациите. В срок от 2 работни дни от установяване на съответствието или несъответствието с критериите се уведомява работодателя.

До шестия работен ден след получаване на документите от работодателя, Дирекция "Бюро по труда" изпраща по електронен път в Агенция по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на преценяващата ги комисия и за всеки от работодателите списък на работниците и служителите. Същата информация се изпраща по електронен път на Националния осигурителен институт. Средствата се превеждат по банков път на съответния работодател в срок до 5 работни дни въз основа на предоставената от Агенцията по заетостта на Националния осигурителен институт писмена информация и са за сметка на фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване.

Размер на компенсацията е еднакво определен за всички работодатели: 60 на сто от осигурителния доход за месец януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът. Работодателят следва да изплати цялото възнаграждение на работниците и служителите, за които е получил финансиране, независимо дали не работят заради преустановяването на работата или работят на непълно работно време.

Какво става при неизпълнение

В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и 2 ПМС № 55 са предвидени и случаите, когато работодателят следва да възстанови всички суми, получени по ПМС № 55 в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тези неблагоприятни последици настъпват в следните случаи:

• ако не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които е получил компенсация (задължение по чл. 1, ал. 8 ПМС № 55);

• ако не запази заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите (задължение по чл. 2, ал. 1, т. 5 ПМС № 55);

• ако в периода за получаване на компенсация уволни работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда (задължение по чл. 2, ал. 1, т. 6 ПМС № 55);

• когато е декларирал неверни данни (задължение по чл. 2, ал. 2 ПМС № 55);

• когато не уведоми Агенцията по заетостта в срок 3 работни дни от датата на издаването на заповедта за възобновяване на работа, че преустановяването е отменено или че е възстановено пълното работно време. Това задължение работодателят може да изпълни писмено, включително по електронен път (задължение по чл. 8, ал. 1 ПМС № 55).

Неизпълнението на което и да е от изброените, дори за един работник или за част от периода на извънредното положение и пр., води след себе си до задължение за връщане от работодателя на всички получени средства по ПМС № 55 за всички работници и служители. Няма правно основание върнатите на бюджета средства да бъдат поискани обратно от получилите ги работници и служители и това сериозно може да демотивира работодателите да се възползват от мярката, както се очаква и да ги възпре да допускат нарушения.

Съответствието подлежи на контрол, който може да бъде упражнен далеч след отмяна на извънредното положение в рамките на законовите срокове за извършване на проверки и ревизии. В същото време следва да се има предвид, че нарушаването на изискване за получаване на компенсации не води само по себе си до незаконност на уволнението.

Въпреки че мерките следва да се поощрят, тъй като целят да се стимулира запазването на заетостта, с тях се променя равнопоставеността в трудовото правоотношение и неговото предназначение. Такива ефекти са характерни за всички изкуствени вмешателства в естествените процеси. Трудовото правоотношение се създава, за да може работникът или служителят да получава доход, полагайки труд в полза на своя работодател. Последният извлича ползи от положените трудови усилия. Важно условие за отпускане на компенсацията по ПМС № 55 е работниците и служителите да получават трудовото си възнаграждение за периода на преустановена дейност (не повече от три месеца).

В този период без направено трудово усилие им се дължи пълен размер на трудово възнаграждение, а не дори част от него. Т.е. получават пълна закрила от неблагоприятните последици на извънредното положение, дори повече - получават я, без да работят. В същото време в полза на работодателя не се престира труд, той следва да плаща всички разходи за дейността, които не може да се ограничат заради преустановяването й, но дължи да заплати и 40% от месечното трудово възнаграждение. Няма и яснота доколко изобщо ще му са необходими тези работници и служители.

Всичко изброено възпира съвестните работодатели, които държат да изпълняват стриктно поставените изисквания и планират да продължат да извършват дейността си и след изтичане на извънредното положение, да не се възползват от компенсациите, така широко прокламирани от българското правителство.

За автора

Цвета Попова е доктор по право, главен асистент - преподавател по трудово право и обществено осигуряване в Катедрата по трудово и осигурително право в "Юридическия факултет" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Почти няма работодатели в страната, чиито приходи да не търпят намаление заради въведените с извънредното положение ограничения. Те се установяват с цел да запазят здравето и живота на всички граждани, но законодателят предвиди възможност неблагоприятните им последици върху дейността на работодателите и заетостта на техните работници и служители в известна степен да се поеме от обществото с изплащане на компенсации, финансирани със средства от държавния бюджет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK