Добрата страна на кризите

Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна. Докато са във вихъра си, разбира се, е неприятно, но от тях често започва последователност от случки, която след време води до нещо добро. Българската криза от 1996-1997 г. например срина икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило. България сега щеше да бъде по-скоро Молдова на Балканите, отколкото това, което е в момента.

В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика, и преобладават негативите. Това е напълно нормално. Една история от последните дни обаче подсказва, че не всичко от случващото се в момента е в тъмната гама. Изненадващо за почти всички темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Това се случи след изявление на премиера, но то не беше направено самоцелно. Зад него стои тиха дипломация и вероятно уверението на Европейската централна банка, че ако през следващите седмици се изпълнят всички поставени условия, България ще влезе в механизма ЕRM II, a заедно с това и в банковия съюз. Това само за себе си е историческо събитие, а фактът, че може да стане в този момент - в навечерието на най-сериозната икономическа криза в Западна Европа след Втората световна война, го прави да изглежда още по-ценно. Обратното - ако България пропусне (и) този шанс, ще е провал с исторически размери. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго. Рестартирането на европейските икономики и усилията за възстановяването им през следващите години ще изместят тази тема на много заден план. (Вижте всичко по въпроса тук.)