Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна. Докато са във вихъра си, разбира се, е неприятно, но от тях често започва последователност от случки, която след време води до нещо добро. Българската криза от 1996-1997 г. например срина икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило. България сега щеше да бъде по-скоро Молдова на Балканите, отколкото това, което е в момента.
В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика, и преобладават негативите. Това е напълно нормално. Една история от последните дни обаче подсказва, че не всичко от случващото се в момента е в тъмната гама. Изненадващо за почти всички темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Това се случи след изявление на премиера, но то не беше направено самоцелно. Зад него стои тиха дипломация и вероятно уверението на Европейската централна банка, че ако през следващите седмици се изпълнят всички поставени условия, България ще влезе в механизма ЕRM II, a заедно с това и в банковия съюз. Това само за себе си е историческо събитие, а фактът, че може да стане в този момент - в навечерието на най-сериозната икономическа криза в Западна Европа след Втората световна война, го прави да изглежда още по-ценно. Обратното - ако България пропусне (и) този шанс, ще е провал с исторически размери. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго. Рестартирането на европейските икономики и усилията за възстановяването им през следващите години ще изместят тази тема на много заден план. (Вижте всичко по въпроса тук.)
По-бърза писта към еврозоната не е единственото нещо, което България може да спечели от тази криза. От самото начало на пандемията - когато основният проблем беше в Китай, беше ясно, че ще има смяна на местата, където са изнесени определени производства. Големите компании трудно ще могат да си позволят риска да зависят само от азиатския гигант. България и другите страни от региона могат да предложат удобна алтернатива за европейските компании, които в момента имат производствени мощности в Китай. Това не е само теория, а реална възможност, която вече се обсъжда. Два германски вестника тази седмица - "Ханделсблат" и "Зюддойче цайтунг", писаха, че по тази причина източноевропейските икономики може да имат много бурно възстановяване след кризата. Преди това обаче те ще имат и повече проблеми, отколкото в западната част от континента.
Големият въпрос, който продължава да няма толкова ясен отговор, колкото се иска на всички, е кога ще започне възстановяването. Краят на икономическата част от кризата е до голяма степен свързан с развитието на пандемията. Премахването на карантинните ограничения ще започне да се случва постепенно след още няколко седмици. Но това, което ще сложи точка на цялата история, е създаването на работеща ваксина срещу коронавирусa. През последните месеци се смяташе, че докато се стигне до нея, ще мине най-малко една година. Сега обаче има обещаващи разработки, за които се смята, че с малка доза късмет може да осигурят ваксина в началото на есента (вижте повече тук). Дотогава - когато и да се случи това, ще трябва да се научим да живеем и работим заедно с вируса.
Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна. Докато са във вихъра си, разбира се, е неприятно, но от тях често започва последователност от случки, която след време води до нещо добро. Българската криза от 1996-1997 г. например срина икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило. България сега щеше да бъде по-скоро Молдова на Балканите, отколкото това, което е в момента.
В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика, и преобладават негативите. Това е напълно нормално. Една история от последните дни обаче подсказва, че не всичко от случващото се в момента е в тъмната гама. Изненадващо за почти всички темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Това се случи след изявление на премиера, но то не беше направено самоцелно. Зад него стои тиха дипломация и вероятно уверението на Европейската централна банка, че ако през следващите седмици се изпълнят всички поставени условия, България ще влезе в механизма ЕRM II, a заедно с това и в банковия съюз. Това само за себе си е историческо събитие, а фактът, че може да стане в този момент - в навечерието на най-сериозната икономическа криза в Западна Европа след Втората световна война, го прави да изглежда още по-ценно. Обратното - ако България пропусне (и) този шанс, ще е провал с исторически размери. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго. Рестартирането на европейските икономики и усилията за възстановяването им през следващите години ще изместят тази тема на много заден план. (Вижте всичко по въпроса тук.)
1 коментар
"Добрата страна на кризите. Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна".
"Българската криза от 1996-1997 г. например СРИНА икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило".
"В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика и преобладават негативите. Изненадващо темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго"
"Краят на икономическата част от кризата е до голяма степен свързан с развитието на пандемията". "Сега има обещаващи рязработки, за които се смята, че може да осигурят ваксина в началото на есента. Дотогава ще трябва да се научим да живеем и работим заедно с вируса".