Добрата страна на кризите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Добрата страна на кризите

Добрата страна на кризите

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

6321 прочитания

© Капитал


Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна. Докато са във вихъра си, разбира се, е неприятно, но от тях често започва последователност от случки, която след време води до нещо добро. Българската криза от 1996-1997 г. например срина икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило. България сега щеше да бъде по-скоро Молдова на Балканите, отколкото това, което е в момента.

В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика, и преобладават негативите. Това е напълно нормално. Една история от последните дни обаче подсказва, че не всичко от случващото се в момента е в тъмната гама. Изненадващо за почти всички темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Това се случи след изявление на премиера, но то не беше направено самоцелно. Зад него стои тиха дипломация и вероятно уверението на Европейската централна банка, че ако през следващите седмици се изпълнят всички поставени условия, България ще влезе в механизма ЕRM II, a заедно с това и в банковия съюз. Това само за себе си е историческо събитие, а фактът, че може да стане в този момент - в навечерието на най-сериозната икономическа криза в Западна Европа след Втората световна война, го прави да изглежда още по-ценно. Обратното - ако България пропусне (и) този шанс, ще е провал с исторически размери. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго. Рестартирането на европейските икономики и усилията за възстановяването им през следващите години ще изместят тази тема на много заден план. (Вижте всичко по въпроса тук.)

По-бърза писта към еврозоната не е единственото нещо, което България може да спечели от тази криза. От самото начало на пандемията - когато основният проблем беше в Китай, беше ясно, че ще има смяна на местата, където са изнесени определени производства. Големите компании трудно ще могат да си позволят риска да зависят само от азиатския гигант. България и другите страни от региона могат да предложат удобна алтернатива за европейските компании, които в момента имат производствени мощности в Китай. Това не е само теория, а реална възможност, която вече се обсъжда. Два германски вестника тази седмица - "Ханделсблат" и "Зюддойче цайтунг", писаха, че по тази причина източноевропейските икономики може да имат много бурно възстановяване след кризата. Преди това обаче те ще имат и повече проблеми, отколкото в западната част от континента.

Големият въпрос, който продължава да няма толкова ясен отговор, колкото се иска на всички, е кога ще започне възстановяването. Краят на икономическата част от кризата е до голяма степен свързан с развитието на пандемията. Премахването на карантинните ограничения ще започне да се случва постепенно след още няколко седмици. Но това, което ще сложи точка на цялата история, е създаването на работеща ваксина срещу коронавирусa. През последните месеци се смяташе, че докато се стигне до нея, ще мине най-малко една година. Сега обаче има обещаващи разработки, за които се смята, че с малка доза късмет може да осигурят ваксина в началото на есента (вижте повече тук). Дотогава - когато и да се случи това, ще трябва да се научим да живеем и работим заедно с вируса.

Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна. Докато са във вихъра си, разбира се, е неприятно, но от тях често започва последователност от случки, която след време води до нещо добро. Българската криза от 1996-1997 г. например срина икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило. България сега щеше да бъде по-скоро Молдова на Балканите, отколкото това, което е в момента.

В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика, и преобладават негативите. Това е напълно нормално. Една история от последните дни обаче подсказва, че не всичко от случващото се в момента е в тъмната гама. Изненадващо за почти всички темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Това се случи след изявление на премиера, но то не беше направено самоцелно. Зад него стои тиха дипломация и вероятно уверението на Европейската централна банка, че ако през следващите седмици се изпълнят всички поставени условия, България ще влезе в механизма ЕRM II, a заедно с това и в банковия съюз. Това само за себе си е историческо събитие, а фактът, че може да стане в този момент - в навечерието на най-сериозната икономическа криза в Западна Европа след Втората световна война, го прави да изглежда още по-ценно. Обратното - ако България пропусне (и) този шанс, ще е провал с исторически размери. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго. Рестартирането на европейските икономики и усилията за възстановяването им през следващите години ще изместят тази тема на много заден план. (Вижте всичко по въпроса тук.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    "Добрата страна на кризите. Никой не обича кризите, но те почти винаги имат и хубава страна".
    "Българската криза от 1996-1997 г. например СРИНА икономиката, но това предизвика промяна в политиката, без която влизането в Европейския съюз едва ли щеше да се е случило".
    "В момента е пикът на здравната част от кризата, която коронавирусът предизвика и преобладават негативите. Изненадващо темата за влизането на България в преддверието на еврозоната отново стана актуална. Вратата към еврозоната сега е отворена съвсем за малко и след това ще остане затворена за дълго"
    "Краят на икономическата част от кризата е до голяма степен свързан с развитието на пандемията". "Сега има обещаващи рязработки, за които се смята, че може да осигурят ваксина в началото на есента. Дотогава ще трябва да се научим да живеем и работим заедно с вируса".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Приятно пътуване в новия свят

Приятно пътуване в новия свят

Митничари на лов за соларен ток

Митничари на лов за соларен ток

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK