В сляпо търсене на екзит стратегия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В сляпо търсене на екзит стратегия

Плановете за излизане са трудни за съставяне, защото по-голямата част от света остава уязвима към втора вълна от COVID-19

В сляпо търсене на екзит стратегия

Претоварени от COVID-19 пандемията, повечето правителства са неподготвени за това, което следва

The Economist
3965 прочитания

Плановете за излизане са трудни за съставяне, защото по-голямата част от света остава уязвима към втора вълна от COVID-19

© Shutterstock


Изведнъж всеки има план. Идеите за излизане от причиненото от COVID-19 извънредно положение се разпространяват по-бързо от самия вирус. Испания позволи на строителите да се завърнат на работа, Италия отвори книжарниците, Дания разрешава децата да се завърнат в забавачниците и основните училища. Опозицията в Южна Африка призовава за смекчена "умна блокада". В САЩ президентът Доналд Тръмп влиза в спорове със щатските губернатори кой да решава кое кога ще отвори.

Всяка държава е различна, но две неща вече са ясни. Първо, правителствата трябва да обяснят на хората, че светът не може веднага да се завърне към нормалността. Без ваксина или терапия свободното движение ще остане ограничено, а икономиките - в депресия. Второ, тестването и проследяването на контакти са жизненоважни за контрол на вируса. Държавите, които не са успели да инвестират достатъчно в тези две сфери, когато вирусът първоначално се появи в Китай, рискуват да повторят грешките си отново.

Необходимостта от създаване на екзит планове е неотложна. Стряскащата цена на строгите извънредни положения става все по-ясна. Тази седмица МВФ прогнозира, че удължаването на пълните блокади дълбоко в третото тримесечие на 2020 г. би превърнало годишно свиване от 3% на световната икономика в срив от 6%. Анализ на норвежкия щаб за борба с COVID-19, публикуван на 7 април, сравнява строга блокада на обществото и икономиката, траеща 18 месеца, с по-смекчено "забавяне" на вируса и стига до заключението, че статистическата стойност на допълнителните спасени човешки животи би била незначителна спрямо дългосрочната цена на строгите мерки.

И все пак, колкото и да са необходими плановете за излизане от извънредното положение, те са трудни за съставяне, защото по-голямата част от света остава уязвима към втора вълна от COVID-19. Испания е страната с най-големия брой регистрирани случаи на глава от населението. Въпреки това съвсем малък дял от населението на страната всъщност е бил инфектиран. Дори ако истинският брой на случаите беше 100 пъти по-висок от предположенията, базирани на официалните данни, две трети от населението на страната пак би останало уязвимо. Още повече, ако имунитетът към болестта се окаже краткотраен. Извънредните положения бяха продадени на обществото като начин да се "победи" COVID-19. Всъщност те просто рестартират брояча на часовника. Веднъж провалили се в превенцията на навлизането на болестта, държавите си купуват шанс да се опитат пак. Но ако не действат различно, вирусът ще избухне с пълна сила наново.

Какво трябва да направят? Правителствата трябва да изберат от списък с варианти, като сравняват цената срещу ползите на всеки - като сметките ще са различни за всяка държава. Трябва ли маските да са задължителни? (Да, ако снабдяването с тях е адекватно.) Трябва ли училищата да приемат учениците обратно? (Необходими са още проучвания.) Кои индустрии могат да отворят врати безопасно? (Фабриките могат, за хотелиерството ще е по-трудно.) Да се затварят ли границите или да се поставят под карантина пътуващите? (Карантината е по-добрият вариант.) Политиките ще еволюират с подобренията в науката за COVID-19 или с припламвания на заразата. Понякога това ще означава повторно затягане на правилата.

Китай предлага моментна картина какво означава това на практика. Откакто ограниченията бяха отпуснати, улиците се напълниха, много хора се завърнаха на работа и животът стана по-поносим. Потребителите обаче остават разтревожени и затова някои от тях си остават вкъщи. Говори се за икономика на 90% капацитет - със сигурност по-добре от икономика на 50%, но независимо от това е най-голямата глобална икономическа катастрофа от 30-те години на ХХ век насам.

Управлението на този частично заключен, частично освободен свят зависи главно от масираното и качествено тестване за вируса. То може да информира правителствата за честотата на инфекцията, кои мерки работят и кои не. Чрез тестване се изолират новите случаи, позволява се проследяването на контактите им и така се помага за спиране на разпространението на болестта. Колкото по-качествено е тестването, толкова по-малко обхватно може да бъде социалното дистанциране, защото инфектираните индивиди рутинно се изваждат от населението - на теория тестването може да замени дистанцирането изцяло.

Правителствата говорят много за тестването. То няма да бъде достъпно за наистина масов мащаб за още много месеци. Евтин заместител на масираното тестване може да бъде измерването на температурите, но хора без температура също могат да бъдат заразни. Друга идея, лансирана по-силно напоследък от новините за колаборацията между Apple и Google, е да се използват мобилни приложения, които автоматично запомнят всички контакти, за да може тестването да бъде насочено към най-вероятните заразени с вируса лица. За да проработят обаче, приложенията трябва да бъдат широко сваляни и пак налагат огромно количество хора за правене на тестове и проследяване на контакти, както и проверяване дали заразените се изолират. Според едно предложение САЩ ще трябва да вербуват 260 000 души за тези задачи спрямо сегашните 2200, които работят по тях. Докато правителствата не започнат да боравят с такива числа, екзит стратегиите ще бъдат разочароващи и дори опасни.

Не е учудващо тогава, че светът се състезава за ваксина. Това е глобално усилие и трябва да бъде такова - нито една държава няма монопол над науката. И пак, бързото и ефективно производство и дистрибуция на ваксина за COVID-19 изисква тежка и упорита работа днес. Ако няма инвестиции сега, когато дори няма доказана ваксина, ще има недостиг на производствен капацитет по-късно, което ще наруши капацитета за рутинни ваксинации срещу болести като дребната шарка и детския паралич. Защото, докато има недостиг, някои държави могат да се опитат да приклещят пазара, което би оставило в риск здравните работници и най-уязвимите по места.

Разговорите за излизане от извънредните положения оправдано повдигат духовете. Чувството за безсилие и трудните избори обаче тепърва предстоят.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Изведнъж всеки има план. Идеите за излизане от причиненото от COVID-19 извънредно положение се разпространяват по-бързо от самия вирус. Испания позволи на строителите да се завърнат на работа, Италия отвори книжарниците, Дания разрешава децата да се завърнат в забавачниците и основните училища. Опозицията в Южна Африка призовава за смекчена "умна блокада". В САЩ президентът Доналд Тръмп влиза в спорове със щатските губернатори кой да решава кое кога ще отвори.

Всяка държава е различна, но две неща вече са ясни. Първо, правителствата трябва да обяснят на хората, че светът не може веднага да се завърне към нормалността. Без ваксина или терапия свободното движение ще остане ограничено, а икономиките - в депресия. Второ, тестването и проследяването на контакти са жизненоважни за контрол на вируса. Държавите, които не са успели да инвестират достатъчно в тези две сфери, когато вирусът първоначално се появи в Китай, рискуват да повторят грешките си отново.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK