Гишето е отворено денонощно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гишето е отворено денонощно

Гишето е отворено денонощно

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

3592 прочитания

© Капитал


Ако преди два месеца някой беше предположил, че всички български училища - държавни и частни, ще могат в рамките на няколко дни да се организират и да започнат изцяло онлайн обучение, вероятно щеше да бъде помислен за луд. За електронно образование в България се говори от поне десет години и с това оправдание досега са попилени десетки милиони предимно за да се купуват стари, но скъпи компютри. Сега се видя, че това може да стане бързо, лесно и евтино.

Разбира се, щеше да бъде хубаво, ако поводът за тази ударна модернизация беше по-хубав. Но кризата с коронавируса освен проблеми предизвика и бурна вълна от промени, понякога към добро. Бързият преход на българските училища не е единственият бърз скок към XXI век. Макар и с по-бавна скорост, в подобна посока върви и електронното здравеопазване. В продължение на дълги години то беше затънало в големи обществени поръчки, но до някакъв ефективен резултат така и не се стигна. Прогресът там не е въпрос само на някакъв стремеж към модерност или повече удобство. Успехът на добре направеното електронно здравеопазване се измерва буквално в човешки животи. Достъпната и събрана на едно място здравна история на един човек прави диагностицирането на неговите болести много по-лесно. По-добрата статистика на заболяванията пък дава възможност за бърза реакция, така че цялата здравна система да се нагажда по-добре към тенденциите при хората. (Вижте повече за напредъка на електронното управление в България тук.)

Държавната администрация и училищата, разбира се, не са единствените, които минаха онлайн. Там отдавна ги чакат повечето фирми и хора, които могат да вършат работата си дистанционно. Преместването на офиса вкъщи си има своите предизвикателства, но когато епидемията не ти е оставила почти никакъв избор, те намират разрешенията си. В момента се провежда най-големият световен експеримент по дистанционна работа, който обаче може да промени организацията в много компании дори и след като опасността от зараза изчезне (вижте повече тук).

За тези фирми, които не могат да изнесат всичко вкъщи - има доста производства, които могат и работят сега, проблемите са малко по-различни. Те трябва да променят много в организацията на работните си места, да се погрижат за маски и да помислят дали да не правят редовни тестове на служителите си. В идеалния случай това трябваше да бъде свършено от държавата, но тъй като тя няма капацитет, нейното място заемат частни лаборатории. И това всъщност е много добра новина. Фактът, че лабораториите имат капацитет да тестват повече хора, означава, че преходът към следващия етап от борбата с коронавируса ще е по-скоро.

Сегашният период - на по-строги карантинни мерки, едва ли ще продължи повече от още месец. Те няма да изчезнат съвсем, но за да бъдат отслабени, ще трябва да има много по-голям капацитет всеки болен бързо да бъде изследван и ако е заразен с новия коронавирус - да бъде изолиран и лекуван.

Колко ще продължи вторият етап все още не се знае - краят му (а и на цялата здравна криза) ще дойде, когато или има лекарство срещу COVID-19, или ваксина. И в двете посоки се работи изключително усилено и първите новини се очакват в края на лятото (повече - тук). Дотогава ще трябва да се внимава повече и ако не друго, поне ще има достатъчно време, за да се довърши започнатото по електронното управление - гишето ще трябва да е отворено поне онлайн.

Ако преди два месеца някой беше предположил, че всички български училища - държавни и частни, ще могат в рамките на няколко дни да се организират и да започнат изцяло онлайн обучение, вероятно щеше да бъде помислен за луд. За електронно образование в България се говори от поне десет години и с това оправдание досега са попилени десетки милиони предимно за да се купуват стари, но скъпи компютри. Сега се видя, че това може да стане бързо, лесно и евтино.

Разбира се, щеше да бъде хубаво, ако поводът за тази ударна модернизация беше по-хубав. Но кризата с коронавируса освен проблеми предизвика и бурна вълна от промени, понякога към добро. Бързият преход на българските училища не е единственият бърз скок към XXI век. Макар и с по-бавна скорост, в подобна посока върви и електронното здравеопазване. В продължение на дълги години то беше затънало в големи обществени поръчки, но до някакъв ефективен резултат така и не се стигна. Прогресът там не е въпрос само на някакъв стремеж към модерност или повече удобство. Успехът на добре направеното електронно здравеопазване се измерва буквално в човешки животи. Достъпната и събрана на едно място здравна история на един човек прави диагностицирането на неговите болести много по-лесно. По-добрата статистика на заболяванията пък дава възможност за бърза реакция, така че цялата здравна система да се нагажда по-добре към тенденциите при хората. (Вижте повече за напредъка на електронното управление в България тук.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Русия прегази България

Русия прегази България

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK