България - Швеция на Балканите

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

   ©  Капитал
   ©  Капитал

България е страна на привидностите. Ако имаше откровен слоган, той щеше да бъде "Нищо не е такова, каквото изглежда". Тук понякога политиците са престъпници, а друг път обратното. Изглежда, че има демокрация, но цялата работа е със забележки, както казват в обявите за коли - цената може да се коментира. Така е и в борбата с коронавируса.

Първоначално изглеждаше, че България прилага едни от най-строгите ограничителни мерки в Европа. Тук те бяха наложени рано и това вероятно наистина помогна да няма рязък скок на заразените. Атмосферата, която се създаде тогава - комбинацията от страшните новини от Италия, Испания и Франция заедно с обявяването на мерките в България, остави повечето хора с усещането, че те са много по-сериозни, отколкото всъщност бяха. Улиците опустяха, почти всички магазини затвориха... А и времето беше студено.

Това продължи шест седмици. Със затоплянето хората прецениха, че вече няма страшно, и колелото на живота, а отчасти и на спрялата икономика започна лека-полека да се задвижва. Привидното в тази история е, че много хора в България мислеха, че тук се прилага китайският или поне германският модел за борба с коронавируса, докато всъщност на мода беше шведският. В него почти нищо не е забранено, но се разчита много на съзнанието на отделните хора да взимат мерки - да спазват дистанция и да ограничат контактите си.

Преминаването към по-либерален модел за борба с коронавируса не е задължително нещо лошо. Има рискове, но, разбира се, и възможности - вижте всичко тук.

Най-очевидният плюс е, че могат да се възстановят някои от блокираните сега области. Засега те се описват повече с проблеми, отколкото с решения. В този текст ще прочетете как затварянето на училищата ще се отрази на матурите. Освен учениците от локдауна потърпевши са и земеделските производители, основно в Западна Европа. Тяхната реколта обикновено се събира от източноевропейци, които сега са блокирани в родните си държави. (Повече по тази тема - тук.)

Знак, че кризата с коронавируса в Европа поне на етапа върви в положителна посока, е и че вече много повече се говори за това какви трябва да са мерките за възстановяване и кои са най-правилните стъпки сега, за да се избегнат бъдещи проблеми. Икономистът Гунтрам Волф от "Брюгел" смята, че Европа е понесла много тежък удар и все още не е намерила най-адекватния отговор.

Ситуацията е сложна, но не всички държави се лутат да намерят правилния път. Нова Зеландия тази седмица обяви, че практически се е преборила с коронавируса. Причината за това далеч не е само, че страната се намира на остров, а в смислените и добре премерени действия на новозеландската премиерка Джасинда Ардърн.

Има и още една категория хора, които са избрали да не се оплакват от обстоятелствата, а да вървят напред. В броя е новият епизод от поредицата за това как се оправят предприемачите в кризата (вижте тук и тук).

И понеже не всичко е политика и бизнес, прочетете интервюто с Георги Господинов. В него думите са точни, а мисълта - ясна. Случва се рядко, особено през последните седмици.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран