Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 13 май 2020, 14:10, 7471 прочитания

Джордж Сорос: Единственото сигурно е, че няма да се върнем там, където бяхме

Интервю на Грегор Петер Шмитц, главен редактор на Augsburger Allgemeinе, с финансиста и филантроп за Project Syndicate, предоставено на "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Виждали сте много кризи. Сравнима ли е COVID-19 пандемията с нещо, което вече сте преживели?

- Не. Това е кризата на живота ми. Още преди пандемията да ни удари, осъзнах, че сме в революционен момент, в който това, което би било невъзможно или дори немислимо в нормални времена, се е превърнало не само във възможно, но и вероятно в абсолютно необходимо. И тогава пристигна COVID-19, вирусът, който напълно обърка живота на хората. Това е безпрецедентно събитие, което вероятно никога не се е случвало в такава комбинация и наистина застрашава оцеляването на цивилизацията ни.


Можеше ли тази криза да бъде предотвратена, ако правителствата бяха по-добре подготвени?

- По света е имало пандемии още от времената на чумата. Особено чести през XIX век, а след това идва и испанският грип в края на Първата световна война, който преминава на три вълни, като втората е най-смъртоносната. Милиони хора умират. След него сме виждали и други сериозни епидемии като свинския грип, едва преди десетилетие. Невероятно е колко неподготвени са държавните власти за нещо подобно.

Тази криза ще промени ли естеството на капитализма? Още преди COVID-19 да ни постави в текущата катастрофална рецесия, негативите на глобализацията и свободния пазар привличаха все повече внимание.



- Ние няма да се върнем там, където бяхме, когато пандемията започна. Това е сигурно. Но е и единственото сигурно нещо. Всичко останало е във въздуха. Не мисля, че някой знае как ще протече еволюцията на капитализма.

Би ли могла тази криза да сближи хората и народите?

- В дългосрочен план - да. В момента хората са изплашени, а страхът най-често кара хората да се нараняват. Това важи както за индивиди, така и за институции, нации и цялото човечество.

Това ли виждаме в играта на вина, която САЩ и Китай играят за произхода на вируса?

- Продължителният конфликт между САЩ и Китай усложнява проблемите, защото би било в реда на нещата да работим заедно по климатичните промени и разработката на ваксина срещу COVID-19. Но явно не може да работим заедно, защото вече се състезаваме в това кой пръв ще разработи и използва ваксината. Фактът, че разполагаме с две много различни управленски системи - демократична и автократична, прави нещата още по-трудни. Има много хора, които твърдят, че трябва да работим заедно с Китай, но аз не подкрепям тази идея. Трябва да защитим нашето демократично отворено общество. В същото време трябва да намерим начин да се сработим в борбата с промените в климата и новия коронавирус. Това няма да е лесно. Симпатизирам на китайския народ, защото са под управлението на диктатор, президента Си Цзинпин. Мисля че много образовани китайци ненавиждат това, а и народът му все още е гневен заради опита да се прикрие COVID-19 до след Китайската нова година.

Възможно ли е захватът му над властта му да отслабне поради това, че китайският народ осъзнава и адресира лошата реакция на кризата?

- Съвсем да. Когато Си премахна ограниченията за мандата си и на практика си даде титлата на доживотен президент, той унищожи политическото бъдеще на най-важните и амбициозни мъже от много тесен и конкурентен елит. Това беше голяма грешка от негова страна.Така че, да, той може да бъде много силен, но в същото време и изключително слаб, а в момента вероятно дори уязвим. Това е нещо, което следя много внимателно, защото съм на страната на тези, които вярват в отвореното общество. А в Китай има много хора, които харесват идеите на отвореното общество.

В същия момент президентът на САЩ не представлява ценностите на отвореното и свободно общество.

- Това е слабост, която се надявам, че няма да трае още дълго. Доналд Тръмп би искал да бъде диктатор, но не може да стане такъв, защото в Съединените американски щати има конституция, която гражданите все още уважават. Това ще му попречи да извърши определени дела. Което не означава, че няма да се опита, защото все пак той буквално се бори за живота си. Също така ще споделя, че силно вярвах, че Тръмп ще се самоунищожи, и въпреки това той успя да надмине всичките ми очаквания.

Каква е ролята на Европейския съюз, вашия дом, за който полагате толкова много грижи?

- Особено загрижен съм за оцеляването на ЕС, защото той е незавършен съюз. И това прави Европа по-уязвима от САЩ - не само поради това, че е незавършен съюз, а и защото се основава на управлението на закона. А колелетата на правосъдието се движат много бавно, докато заплахи като COVID-19 се движат много по-бързо. Това създава особен проблем за Европейския съюз.

Федералният конституционен съд на Германия взриви бомба миналата седмица с решението си във връзка с Европейската централна банка. Колко сериозно е това според вас?

- Виждам го като изключително сериозен въпрос. Решението представлява заплаха, която би могла да унищожи ЕС като институция, основана на управлението на закона, именно защото беше взето от Конституционния съд на Германия, най-силно уважаваната институция в страната. Преди да произнесе решението си, съдът се консултира със Съда на ЕС и въпреки всичко впоследствие реши да го предизвика. И сега имаме конфликт между Конституционния съд на Германия и Съда на Европейския съюз. Кой от двата има предимство?

Технически европейските договори дават предимството на Съда на ЕС. Това е съвсем ясно.

- Точно така. Когато Германия се присъедини към ЕС, тя даде съгласието си да спазва европейските закони. Но решението предизвиква още по-голям проблем: ако германският съд може да предизвиква решенията не Съда на ЕС, не биха ли могли и другите държави да последват примера му? Не биха ли могли Унгария и Полша да решат дали да следват европейските закони или своите собствени съдилища, чиято легитимност ЕС вече постави под въпрос? Въпросът е насочен право в сърцето на ЕС, който е създаден върху основите на закона.

Полша затвърди предимството на съдилищата, управлявани от правителството, пред тези, управлявани от европейските закони. В Унгария Виктор Орбан вече се възползва от извънредното положение, предизвикано от COVID-19, и чрез парламентарна манипулация се обяви за диктатор. Парламентът беше превърнат в "печат" за указите му, които отявлено нарушават европейските закони. Ако решението на германския съд предотврати възможността на ЕС да се съпротивлява на такива развития, това ще бъде краят на ЕС какъвто го познаваме.

Ще трябва ли Европейската централна банка да промени политиките си след решението?

- Не е задължително. Решението изисква от ЕЦБ да докаже правотата на текущите си парични политики. Дадени са три месеца за оправдаването на предприетите действия. Това ще изисква много голяма част от вниманието на ЕЦБ, докато в същия момент това е единствената истински функционална институция в Европа, която може да предостави финансовите ресурси, нужни за борбата с пандемията. Следователно би било в реда на нещата фокусът ѝ да пада върху помощта - Европа да създаде фонд за възстановяване.

Имате ли предложения за това от къде трябва да дойдат тези ресурси?

- Отправих предложението за това ЕС да издава безсрочни облигации, въпреки че вече мисля, че трябва да бъдат назовани "консоли" (от consols) - безсрочните облигации, които се ползват успешно с това име във Великобритания още от 1751, както и в Съединените щати от 1870 г. Безсрочните облигации се бъркат с "корона облигациите", които бяха отхвърлени от ЕС, и то с добра причина, защото предполагат общо споделяне на натрупаните дългове, което страните членки не са склонни да приемат. Това отрови дебата относно безсрочните облигации. Вярвам че текущото затруднение действа в полза на моето предложение.

Германският съд твърди, че действията на ЕЦБ са законни, защото спазват изискването, което гласи, че закупуването на облигации трябва да бъде пропорционално на дяловото участие в ЕЦБ на страната членка. Но от това ясно се подразбира, че всички закупувания на облигации от ЕЦБ, които не са пропорционални на "коефициента на участие" в капитала й, биха могли да бъдат предизвикани ultra vires (юрид. - с превишаване на правомощията) от съда. Видът облигации, които аз предлагам, биха заобиколили този проблем, защото биха били издадени от ЕС като цяло, биха били автоматично пропорционални и биха останали такива завинаги. Страните членки ще трябва да изплащат само годишната лихва, която е съвсем минимална, да кажем, 0.5%, и по този начин облигациите биха били лесно присвоими от страните членки, било то единодушно или от коалиция на желаещите.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че Европа се нуждае от около €1 трилион, за да се пребори с тази пандемия, но трябваше да добави още €1 трилион за борбата с промените в климата. Безсрочните облигации биха могли да предоставят тези суми. За съжаление Германия и държавите от "Ханзейската лига", водена от Холандия, са строго против. Трябва да помислят отново. В момента ЕС обмисля да удвои бюджета си, което ще предостави само около €100 милиарда и съответно - една десета от ползата, която безсрочните облигации биха могли да предоставят. Ежегодни вноски от €5 милиарда, чиято стойност ще пада продължително, ще дадат на ЕС единия трилион, от който толкова спешно се нуждае - при невероятно съотношение цена - полза.

Когато ЕС отхлаби правилата си спрямо държавните помощи, Германия изпрати над половината от молбите. Някои твърдят, че това подрива принципите на единния пазар, защото дава на Германия предимство. Какво мислите?

- Съгласен съм с аргумента им. Това е особено нечестно спрямо Италия, която вече беше болният европеец, след което бе ударена най-тежко от COVID-19. Лидерът на партията "Лига" Матео Салвини агитира Италия да напусне еврото и ЕС. За щастие популярността му спадна, откакто напусна правителството, но идеята, която пропагандира, трупа последователи. Това е още една екзистенциална заплаха за ЕС. Какво ще остане от Европа без Италия, която беше най-проевропейската държава? Италианците вярваха в Европа повече, отколкото в собствените си правителства. Въпреки това по време на бежанската криза през 2015 г. се отнесоха много лошо с тях. Едва тогава италианците се обърнаха към крайнодясната партия на Салвини и популисткото движение "5 звезди".

Звучите много песимистично.

- Далеч съм от това. Признавам, че Европа е изправена пред няколко екзистенциални заплахи. И това не е някаква метафора, а реалността. Решението на Федералния конституционен съд на Германия е едва най-новото предизвикателство. Когато признаем това, може да успеем да отвърнем подобаващо. Можем да предприемем изключителни мерки, отговарящи на изключителните обстоятелства, в които се намираме. Това със сигурност важи за безсрочните облигации, които в никакъв случай не би следвало да бъдат ползвани в мирни времена, но са идеални за дадения момент. Докато мога да предложа мерки като издаването им, няма да загубя надежда.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещата енергийна реалност 1 Бъдещата енергийна реалност

Или защо сегашната криза е предпоставка за ускоряване на енергийния преход

24 май 2020, 2425 прочитания

Утре ли е вече?* 1 Утре ли е вече?*

Как пандемията промени Европа, седемте парадокса на COVID-19

22 май 2020, 4471 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Нашата нормалност: нищо не се променя

След извънредното положение

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10