Опасно разминаване: Пазарът срещу реалната икономика

Историята на фондовите пазари е пълна с драматизъм - сривът през 1929 г., черният понеделник през 1987 г., когато цените на акциите се сринаха с 20% за ден, дотком манията през 1999 г. Но въпреки това последните осем седмици бяха забележителни. Разпродажбата на акции беше последвана от нелогично рали в Америка. Между 19 февруари и 23 март индексът S&P 500 загуби една трета от стойността си. Оттогава е възстановил повече от половината от загубите си. Катализаторът беше новината, че Федералният резерв ще купува корпоративни облигации, помагайки на големите фирми да финансират дълговете си. Инвеститорите много бързо преминаха от паника към оптимизъм.

Фед, който действа по-драматично от другите централни банки, купува активи в невъобразими мащаби.

Тази розова вълна на Уолстрийт трябва да ви притеснява. Тя е в контраст с пазарите другаде. Акциите във Великобритания и континентална Европа например се възстановяват по-бавно. А това е и тотално различен свят от този на Main Street (жаргонен термин за индивидуални инвеститори, служители и икономиката като цяло). Макар че блокажът в Америка отслабва, ударът върху работните места е жесток. Безработицата нараства от 4 на близо 16%, което е най-високата стойност от 1948 г., когато започва да се води статистиката. Докато големите фирми получават помощ от Фед и акциите им растат, малките се борят да получат пари от Чичо Сам.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Раните от финансовата криза през 2007 - 2009 г. се отварят отново. "Това е вторият път, в който им спасяваме задниците", коментира кандидатът за президент на Демократическата партия на САЩ Джо Байдън миналия месец. Битката за това кой ще плати фискалните тежести, причинени от пандемията, тепърва започва. Настоящото развитие показва възможна негативна реакция срещу големия бизнес.

Да вземем пазарите. Голяма част от подобреното настроение се дължи на това, че Фед, който действа по-драматично от другите централни банки, купува активи в невъобразими мащаби. И се ангажира да изкупи дори повече корпоративен дълг, включително високодоходни "боклук" облигации. Пазарът на нови емисии корпоративни облигации, който замръзна през февруари, се отвори отново в ефектен стил. Компаниите са издали 560 млрд. долара бондове през последните шест седмици, с което са удвоили нормалното ниво. Дори круизните фирми успяха да съберат пари, макар и на висока цена. Каскада от фалити на големи компании беше предотвратена. В действителност Фед подсигури паричния поток на America Inc. Фондовите пазари схванаха намека и се покачиха.

Фед обективно няма голям избор - промяна на пазара на корпоративни облигации би задълбочила и без това дълбоката рецесия. Инвеститорите подобриха настроението си и се насочиха към акциите. Те нямат друга добра опция. Доходността на държавните облигации е малко над нулата в Америка. Тя е отрицателна в Япония и голяма част от Европа. Гарантирано е, че ще загубите пари, ако ги държите до падеж, и ако инфлацията се повиши, загубите биха били болезнени. Така че акциите са привлекателни. Към края на март цените им паднаха достатъчно, за да изкушат по-смелите инвеститори. Те се освободиха от представата, че голяма част от стойността на борсовия пазар е обвързана с печалбите, които ще се реализират дълго след като свиването заради COVID-19 даде възможност за възстановяване.



Показателно е, че покачването на цените на акциите е неравномерно. Борсите във Великобритания и континентална Европа, препълнени с компании от засегнати отрасли като автомобилостроене, банково дело и енергетика, изостават, а и има нови сътресения по отношение на единната валута. В Америка инвеститорите вложиха още повече вяра в една малка група технологични любимци - Alphabet, Amazon, Apple, Facebook и Microsoft, които сега представляват една пета от индекса S&P 500.

На едно ниво това има смисъл. Мениджърите на активи трябва да влагат пари, за да работят възможно най-добре. Но има и много заплахи, като три се открояват.

Първата е рискът от последващ удар. Напълно е възможно да има втора вълна на епидемията. И има последици от рецесията, които трябва да се посрещнат - през второто тримесечие американският БВП се очаква да спадне с около 10% на годишна база. Много мениджъри се надяват, че безмилостното съкращаване на разходите може да помогне за защитата на маржовете им и изплащането на дълговете, натрупани по време на кризата. Но същевременно тази корпоративна икономия ще намали търсенето.

Втората опасност са измамите. Експанзията преди срива заради COVID-19 беше най-дългaта досега. След годините на евтини пари и финансов инженеринг счетоводните измами може да излязат наяве. В Азия вече има два забележителни скандала - с китайския Starbucks Luckin Coffee и в сингапурския енергиен търговец Hin Leong, който се оказа, че крие гигантски загуби. Голяма измама или корпоративен срив в Америка може да разклати доверието на пазарите.

Най-пренебрегваният риск е от политическа реакция. Спадът ще навреди на по-малките фирми и ще постави големите корпоративни гиганти в още по-силна позиция, увеличавайки концентрацията им в някои отрасли, което вече ставаше проблем и преди пандемията. Кризата изисква жертви и ще остави след себе си големи сметки за уреждане. Желанието на големия бизнес за компенсации ще расте, ако се свие повече, отколкото е предвиждал след получаването на субсидиите. Лесно е да си представим необичайни данъци върху спасените отрасли или рязко обръщане на стабилния спад на федералния корпоративен данък, който от дългосрочна средна стойност над 30% падна до 21% през 2017 г. с данъчните реформи на президента Тръмп. Някои демократи искат да ограничат сливанията и да спрат фирмите да връщат пари на своите собственици.

Засега инвеститорите в акции смятат, че Фед ги подкрепя. Но настроението на пазарите може да се промени внезапно, както доказаха необикновените няколко месеца. Едномесечният мечи пазар едва ли е достатъчно време, за да поеме всички възможни лоши новини от пандемията и огромната несигурност, която създаде. Тази драма на борсата ще има още няколко действия.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved