Нашата нормалност: нищо не се променя

След извънредното положение

Ясен Бояджиев в коментар за "Дойче веле"

Извънредното положение падна. Честито! Само дето това не означава, че се връщаме към нормалното положение. Не толкова заради епидемията, колкото заради новия, заместващ закон, по който вече ще се налагат и отменят ограничителните мерки.

Специалистите ясно посочиха неговите принципни пороци: дава възможност за ограничаване на основни права и свободи със заповед на министър (а не със закон), което противоречи на конституцията; не съдържа стандарти за пропорционалност и необходимост на тези ограничения; създава предпоставки за произвол на изпълнителната власт без гаранции за правата на гражданите.

Този закон всъщност и нищо не променя. Словесна и законодателна еквилибристика. Самият премиер си го каза: "Работим върху закон (...) да махнем думата "извънредно", която създава стрес у хората." Та така - думата я махаме, но същността си остава. Както и досега, животът ще се ръководи от противоречиви, от ден до пладне заповеди без ясна аргументация, без последователност и логика. Като при наглед тези дребни неща: на разходка е забранено, на фризьор - не; да седнеш на пейка в парка не може, но в кафене - може; разминаващите се в парка трябва да са на 2.5 метра, но за седящите в ресторанта са достатъчни и 1.5 м. Няма признаци за отслабване на епидемията (даже напротив), но ограниченията отпадат.

"Не сработи ли - веднага КПП, веднага затваряме", заплаши премиерът и определи критерия за това - "минем ли бройката от 100 нови заразени на ден". После се оказа, че трябва да ги "минем" в три последователни дни. Защо точно 100 - не е ясно. Може би защото е кръгло число. В това отношение и числата не означават нищо - всичко зависи от броя на тестовете. Веднъж ни казват, че сме минали пика, а после се оказва, че се катерим към него. "Виждате другите държави - обикновено вървят с две седмици след нас", казва премиерът. Само дето не знаем къде точно се намираме ние. И дали въобще има ориентир, за да преценим кое е "пред" и кое е "след", докъде сме стигнали и накъде отиваме. Така можем да се влачим до безкрайност.

Разбира се, навсякъде правителствата се сблъскват с неизвестността и липсата на сигурност за бъдещето. Само че в сериозните държави подходът е друг: ясни количествени критерии, прозрачно и всестранно обсъждане на различни сценарии, разясняване на решенията, планомерност и последователност на действията. Там това е възможно, защото има политическа култура, държавнически традиции, правов ред и стабилност, работещи институции.

Все неща, които тук или липсват, или не достигат. При нас всичко - и законите, и правовата държава, и институциите, е проформа. Затова и падането на извънредното положение не променя нищо. Защото такава е всъщност българската нормалност.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

За магистралите и хората

За магистралите и хората