Мнения Daily - Летаргията на един народ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Летаргията на един народ

Народно събрание изслушване на Бойко Борисов коронавирус

Мнения Daily - Летаргията на един народ

И още: Как преди 7 години демокрацията ни бе освежена; Колко голяма е дупката в икономиката

6152 прочитания

Народно събрание изслушване на Бойко Борисов коронавирус

© Юлия Лазарова


Език мой - враг мой

Летаргията на един народ

От коментар на Петър Чолаков за "Дойче веле"

Обществото ни е заприличало на зеленчуци, натъпкани в буркан за туршия.

С изключение на най-фанатичните поддръжници на г-н Борисов, едва ли някой би се наел сериозно да твърди, че героят от изтеклия миналата седмица запис, изпълнен с вулгарен език, алкохолни пари и гарниран с чалга, е друг, а не самият министър-председател. Но тогава трябва да попитаме: какво ново би ни казала експертизата, която държавният глава Румен Радев поиска?

Работата е там, че ние г-н Борисов си го знаем. Цели поколения израснаха с гласа му, с характерния му тембър.

Нима сме забравили хитовете "Ало, Ваньо", "Двете каки", "Ти си го избра"? Настъпи ли някакво политическо земетресение след тях? Нима г-н Борисов или обществото преживяха някаква метаморфоза, някакъв катарзис след тяхното разпространение?

Съжалявам, но обвиненията, които сега се чуват по отношение на много от медиите - че били сервилни и мълчали за вулгарния запис от миналия петък и затова, видите ли, обществото било в летаргичен сън - са само наполовина справедливи. Вярно е, че много журналисти угодничат на властта. Мисля си обаче, че и да говореха по цял ден за безобразията, "суверенът" едва ли щеше да се надигне от дивана, да се облече и излезе на улицата, за да протестира.

Може би това се дължи на нещо в нашето ДНК; нещо заченато и заучено в десетилетията, през които обществото ни не бе жив организъм, а - в мнозинството си - по-скоро наподобяваше на купчина зеленчуци, натъпкани и консервирани в буркан за туршия, която Живков и неговите приближени ползваха на трапезата си както им скимне.

Поради тези причини, експертизата няма да има особен политически ефект. Откритието, че "царят е гол" няма да стресне никого.

Това, което ние се правим, че не знаем, това, за което си затваряме очите, вероятно отдавна е известно на чуждите служби, за които също спомена президентът. Чуждите наблюдатели, освен да прихванат някой циничен български лаф, едва ли са намерили нещо неочаквано в записа. Който е искал, най-вероятно вече има цял каталог с "подвизите" на г-н Борисов.

Истината е по-различна - "разкритията" имат ефект, само ако има кой тук, в България, да се стресне от тях. Записът е просто още една паметна заиска; една картичка от лудницата - поглед към кукувичето гнездо, наречено България.

---------

#КОЙ

Как преди 7 години демокрацията ни бе освежена

От коментар на Любен Обретенов за "Клуб Z"

Пеевски никога няма да заема публична длъжност.

14 юни 2013 г. е една от знаковите дати в историята на българския преход. Сутринта парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Вечерта на жълтите павета се събраха десетки хиляди хора, за да протестират срещу това назначение. На следващия ден Пеевски се оттегли.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Това със сигурност е един от най-внушителните митинги в годините на прехода, който при това бе организиран напълно спонтанно. Интересното е, че на него можеха да бъдат забелязани активисти както на БСП, така и на ГЕРБ. Те бяха дошли в качеството си на възмутени граждани, а не заради партийна повеля. Впоследствие протестите бяха употребени политически, но на самия 14 юни всичко бе истинско и чисто. Получи се нещо като освежаване на българската демокрация.

От освежаването минаха 7 години. Ще е невярно да се твърди, че този протест не е постигнал никакви резултати.

Първо и най-важно: на този протест стана публично ясно, че в страната има достатъчно много хора с различни политически предпочитания, които са категорично против т.нар. модел #кой - моделът, при който задкулисието, олицетворявано от Пеевски, управлява България независимо от това кой формално е на власт. И тези хора са обществен фактор, с който всички политици и досега се съобразяват. Често против собствената си воля.

Второ - Пеевски може да е всякакъв, но след този протест никога няма да бъде назначен на какъвто и да е пост. Няма да бъде нито шеф на ДАНС, нито министър, дори евродепутат не успя да стане на два пъти. Мястото му в българския парламент е гарантирано от т.нар. български етнически модел, при който ДПС коли и беси в т.нар смесени региони. Години наред Ахмед Доган и сие твърдят, че критиките към движението са мотивирани етнически, защото основната част от актива и избирателите са турци. Е, в случая с Пеевски тази класическа защитна стратегия не важи.

Голяма част от недъзите на политическата ни система, срещу които протестираха хората преди 7 години, продължват да бъдат актуални. Това, че Пеевски никога няма да управлява официално съвсем не значи, че той и ДПС не продължават да управляват задкулисно.

Освежаването на демокрацията не трябва да е инцидентно явление, което минава през знакови дати. Трябва да е ежедневие. Само така гражданите имат шанс да отнемат и задкулисната власт на Делян Пеевски.

---------

Верижна реакция

Колко голяма е дупката в икономиката

От коментар на икономиста Красен Станчев за "Свободна Европа"

Очакваната загуба е 7-8 млрд. лв. спрямо ситуацията без карантина.

Откакто преди два месеца с колеги разработихме методология за наблюдение на последиците от пандемията върху стопанската дейност, при седмичните актуализации на картината се сещам за един стар виц. Той е детски, от серията "тъпи": един камион возил дупки, не щеш ли - една дупка паднала; камионът спрял да си я вземе, но без да очаква - сам паднал в нея.

Икономическата политика на 2020 г. прилича на поведението на камиона в този детски виц. Става дума, че за прилагането на изначално изпразнени от съдържание идеи се полагат много усилия, за да се хлътне в клопката на друга безсмислица. За разлика от анекдотичния сюжет, в действителността това се съпровожда с нестихващ ентусиазъм и обществена подкрепа.

За дупката ставаше дума. С колеги я измерихме. Първо като ограничаване на човешкия фактор: загуба на работни места, обороти и продукция в следствие на карантина, страх, хаотични действия или просто импровизации. След това я сметнахме като неосъществено потребление на домакинства, фирми, правителство и търсене от чужбина. За училите начален курс икономика е ясно за какви технически изчисления става дума.

Резултатът се оказа един и същ - малко над 7% спад на икономиката. Той бе потвърден от практически всички опити да се предвиди какво се случва в стопанската дейност. Международният валутен фонд, Световната банка и донякъде Европейската комисия обновиха преценките си надолу. И ще ги осъвременят, когато са налични повече статистически отчети. Към началото на тази седмица, консенсусната оценка е за загуба от 7-8 млрд. лева спрямо вероятното ("нормално") поведение на стопанството без карантина и COVID-19.

Тази сума е приблизително равна на стойността на движимото и недвижимото имущество на 100 хиляди български граждани през 2000 година, недоимък от 1100 лв на всеки възрастен през 2019 г. или на 10 на сто от цялото богатство (налични пари, спестявания, движимо и недвижимо имущество) на всеки средностатистически български гражданин също през миналата година. Това показва сравнението с данните от придобилия известна популярност и у нас годишен доклад за богатството по света на Креди Суис.

Колеги от Софийския университет, БАН и водещи банки конструираха същите, подобни или често по-неблагоприятни сценарии за тази и следващата година. Всички се стремят да наблюдават случващото се в икономиката и да коригират оценките си.

Език мой - враг мой


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    "Летаргията на един народ"

    Преди почти век и половина Петко Р. Славейков по повод провалил се избор за настоятелство на българското читалище в Цариград пише гневно стихотворение, което започва, но и завършва с една убийствена за народа ни оценка:
    "Не сме народ, не сме народ, а мърша," - думи, актуални за обществото ни и днес. Точен анализ на Петър Чолаков!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK