Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 май 2020, 8:00, 1680 прочитания

По-голяма защита за потребителите или по-голяма свобода за регулаторите

Какво предвиждат промените в Закона за защита на потребителите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За автора
Никола Стойчев е старши адвокат в адвокатско дружество "Димитров, Петров и ко.". Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми, казуси и др.
В условията на бурен растеж на електронната търговия и нарастващо потребление на цифрови услуги и технологии все по-често се откроява липсата на съвременни правила за защита на потребителите в онлайн пространството. Именно по тази причина като неизменна част от мащабната стратегия за Единния цифров пазар и "Новия търговски механизъм за потребителите" бяха предприети множество важни стъпки в тази насока на ниво Европейски съюз (ЕС), част от които ще коментираме накратко надолу.

С промени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), които влязоха в сила на 14 февруари 2020 г., България създаде необходимите условия за ефективно прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2394 относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите (Регламент 2017/2394, или Регламент).


Промените, произтичащи от Регламент 2017/2394, касаят трансграничната онлайн търговия в рамките на ЕС, като предвиждат правила за сътрудничество между държавите членки. С Регламента се създава единна рамка в областта на защитата на колективните интереси на потребителите, която предоставя значителни правомощия на компетентните органи при определена категория нарушения.

Основният критерий е да има нарушение (действие или бездействие) на законодателството на ЕС за защита на интересите на потребителите в една държава членка и то да е увредило, да уврежда или да има вероятност да увреди колективните интереси на потребителите в друга. Нарушенията следва да касаят например правилата относно електронната търговия, неравноправните клаузи в потребителските договори, отговорността на търговците, преносимостта на услуги за онлайн съдържание и редица други. Регламентът съдържа изчерпателен списък на нормативните актове (27 на брой), чието нарушение попада в обхвата на уредбата.

С измененията в ЗЗП се конкретизират детайли по приложението на Регламента, определят се компетентните органи в рамките на страната и се установяват санкции за нарушения, които могат да стигнат до 10 000 лв.



Законодателят определя като компетентни органи Комисия за защита на потребителите (КЗП) и някои административни органи, действащи в специфични сектори - например Съвета за електронни медии (относно търговските съобщения в медийни услуги), Комисията за регулиране на съобщенията (относно забраната за осъществяване на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама), Комисията за защита на конкуренцията (относно забраната за заблуждаваща и сравнителна реклама) и други.

Фокус в нашия коментар ще поставим върху предвидените в регламента минимални правомощия на органите, които са условно разделени на: 1) правомощия за разследване и 2) правомощия за прилагане на законодателството на Съюза за защита на интересите на потребителите.

Правомощията за разследване включват: право на достъп до документи, данни или информация, свързани с нарушения в обхвата на Регламента - независимо къде и как същите се съхраняват, право да изискват документи, данни или информация от всеки публичен орган в рамките на страната и от всяко физическо/юридическо лице, за да се установи нарушение, вкл. да се проследяват финансови потоци и потоци от данни, да се установява самоличност на лица, да се установява информация за банкови сметки и собствеността на уебсайтове, право на проверки на място, вкл. за да бъдат проучвани, конфискувани, отнемани или набавяни копия от информация, данни или документи (независимо от средството за съхранение или мястото, на което се съхраняват), включително на достъп в помещения, парцели или превозни средства, право на закупуване на стоки под прикрита самоличност с цел установяване на нарушения, право на сигнализиране на компетентни органи в други държави членки за нарушения, извършвани на тяхна територия, и други.

Видно е, че на КЗП се предоставят разширени механизми за контрол, част от които са характерни и за други административни органи, осъществяващи надзор над бизнеса - например проверките на място, изземването на информация и документи, както и достъпът до помещения, осъществявани от Комисията за защита на конкуренцията в производства за установяване на нарушения на лоялната конкуренция. Съществена отлика обаче е, че последните са допустими и могат да бъдат извършени единствено след предварително получено съдебно разрешение.

КЗП вече има възможност да осъществява всички свои правомощия за разследване без такъв предварителен съдебен контрол. Подобен законодателен подход неминуемо ще предостави възможност за бързи действия за защита интересите на потребителите. От друга страна обаче, подобни правомощия биха могли да доведат и до необосновани действия спрямо бизнеса (например в случай на незаконосъобразно извършена проверка от комисията би могло да се достигне до накърняване репутацията на търговец или необосновано препятстване на дейността му) или дори до злоупотреби.

Правомощията за прилагане на законодателството са конкретно и изчерпателно изброени в Регламента и включват право да се предприемат временни мерки за предотвратяване на риска от сериозни вреди за колективните интереси на потребителите, право да получат или да приемат поемането на ангажименти от страна на търговеца (например за това как и в какъв срок ще отстранят установени нарушения), отговорен за нарушението, за преустановяване на нарушението или за обезщетения и други.

От всички правомощия за прилагане на законодателството обаче особено внимание заслужава правомощието на КЗП (подчертаваме, че то е присъщо единствено на КЗП) в определени случаи (според текста на регламента, "когато липсват други ефективни средства") да разпореди на:
  • Търговец да премахне съдържание или да ограничи достъпа до онлайн интерфейс, или да отправи ясно предупреждение до потребителите при достъпа им до неговия онлайн интерфейс (например уебсайт, приложение, софтуер, използван от търговец, за достъп до неговите услуги). Онлайн интерфейс е всеки софтуер, включително интернет страница или приложение, използван от търговец или от името на търговец, който позволява на потребителите да имат достъп до стоките или услугите, предлагани от търговеца.
  • Доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс.
  • Телеком оператор да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс. Това е допълнителна хипотеза, която не съществува в регламента, а е добавена от българския законодател.
  • Регистраторите на домейни да заличават пълното име на домейн, когато е необходимо, и след като бъде преустановено нарушението, да разрешат отново да бъде регистриран домейнът.
Тези специални правомощия ще се упражняват единствено с разпореждане на КЗП и без предварителен съдебен контрол. Уредбата на този тип правомощия е в ярък контраст със съществуващите сходни режими за премахване/блокиране/спиране на достъп до съдържание (уебсайтове), при които е предвиден предварителен съдебен контрол. Такива са режимите, предвидени в Закона за хазарта (за спиране на достъпа до уебсайтове без лиценз за хазартна дейност), Закона за противодействие на тероризма (за спиране на достъпа до уебсайтове, чието съдържание подбужда към тероризъм или чрез което се разпространяват познания за извършване на тероризъм), Закона за пазарите на финансови инструменти (за спиране на достъпа до уебсайтове, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят на територията на Република България такива услуги) и Закона за акцизите и данъчните складове (за спиране на достъпа до уебсайтове, публикували обяви и съобщения, чрез които незаконосъобразно се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн).

Останалите компетентни органи не разполагат с това право, но все пак ще имат право да поискат мотивирано от КЗП да извърши такива действия, когато се касае до нарушения от съответната им сфера на дейност.

В обобщение - новите правомощия на КЗП и останалите административни органи се очаква да осигурят по-високо ниво на защита на интересите и правата на потребителите както у нас, така и в ЕС. В същото време обаче е уместно да се преразгледа заложеният подход относно част от правомощията на комисията и по-конкретно правомощията, които не са скрепени със съдебен контрол, тъй като е възможно да доведе до незаконосъобразни действия от страна на администрацията.

Още по-мащабни промени в полза на потребителите и в тежест на търговците предстоят с транспонирането на Директива (ЕС) 2019/2161, която предстои да бъде въведена в местното законодателство. Нейните правила трябва да започнат да се прилагат най-късно от 28 май 2022 г. и предвиждат:
  • допълнителни правни способи за търсене на отговорност от търговци (например представителни искове);
  • забрана за заблуждаващи потребителски практики, свързани с разликите в качеството на продуктите в различни страни (т.нар. двойни стандарти/двойно качество);
  • нови права на потребителите на "безплатни" цифрови услуги (т.е., когато потребителите заплащат единствено със своите данни), включително чрез постигането на повече прозрачност за потребителите на цифрови услуги и дигитално съдържание;
  • значителни наказания за търговците, сходни на тези в GDPR (с максимални размери на санкциите, които са не по-малко от 4% от годишния оборот на търговците, а за случаите, когато няма информация за годишния оборот - максималният размер следва да е не по-малко от 2 милиона евро.
Видно е, че в потребителското право настъпват и тепърва предстоят значителни промени, които ще изменят съществено начина на взаимодействие между потребители, търговци и регулаторни органи. Същевременно, регулаторните органи се сдобиват с все по-широки правомощия и най-важното - с възможността да налагат изключително високи санкции, сходни на тези в конкурентното право и защитата на личните данни, поради което не бива да бъдат подминавани с лека ръка от бизнеса.

Така за търговците ще е много важно отрано да анализират и преразгледат условията, при които осъществяват дейността си онлайн (и не само) - например общите условия на сайта, преддоговорната информация при сключването на договори онлайн, публикуването на информация за надзорните органите и алтернативните способи за решаване на спорове, информация за използването на "бисквитки" и други, за да не се окажат в ситуация, в която са санкционирани с финансово непоносима за тях санкция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъдещата енергийна реалност 1 Бъдещата енергийна реалност

Или защо сегашната криза е предпоставка за ускоряване на енергийния преход

24 май 2020, 2425 прочитания

Утре ли е вече?* 1 Утре ли е вече?*

Как пандемията промени Европа, седемте парадокса на COVID-19

22 май 2020, 4471 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Ритейл"

Седмичен бюлетин с най-важното от ритейл сектора

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Не само изолирани, но и задължително лекувани

До днес никой не беше обръщал внимание на неясните правила за изолация на заразноболни, които съществуват от 2004 г.

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10