Наистина ли 280 хил. българи са изкарали COVID-19 на крак?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наистина ли 280 хил. българи са изкарали COVID-19 на крак?

Наистина ли 280 хил. българи са изкарали COVID-19 на крак?

Краткият отговор е "силно вероятно не", а по-дългият съдържа десетина причини защо аргументите на доц. Мангъров и компания за съжаление не са докрай коректни

Ани Коджаиванова
32765 прочитания

© Цветелина Белутова


"Няколкостотин хиляди българи вече са прекарали COVID-19." Това твърдение отдавна циркулира в определени професионални среди, като един от най-горещите му защитници е доц. Атанас Мангъров, началник на клиниката по детски инфекциозни болести и публичен критик на действията на щаба. По негово виждане новият коронавирус не е много по-различен и опасен от грип и колкото по-бързо го прекарат масово по-младите и здрави хора, толкова по-добре - ще има колективен имунитет.

Мнението му споделят и други лекари, а в последния месец натрупването на повече публични данни от тестовете им дава възможност да защитят твърденията си, използвайки числата. Днес пред bTV доц. Мангъров обяви, че "около 280 000 са имали контакт с COVID-19. Огромната част от тях не са го усетили и не са го разбрали". Изводът му се базира на данните от тестове, направени в 33 лаборатории в цялата страна, които вчера бяха резюмирани и разпространени от д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар и собственик на "Прима лаб" в Русе.

Според тях от 61 000 души, тествани с PCR, 2300 са положителни, или 3.78% от всички. Също така 31 000 души са тествани с кръвни тестове за антитела и от тях 1200 души са имали такива, което е 3.88%. Това според Мангъров и колегата му д-р Тодоров означава, че приблизително 4% от седеммилионното население на страната е имало досег с вируса, или около 280 000 души. Доцентът също така съотнася броя на смъртните случаи не към броя на реално диагностицираните, а към този общ брой хипотетично прекарали вируса 280 хил. души и така получава смъртност около 0.04% - по-малка дори от тази при обикновения сезонен грип. По същия начин се извежда и съотношението на хоспитализациите, което се оказва едва 0.12%.

Подобно тълкуване на данните обаче е подвеждащо. Посочваните от доц. Мангъров 280 хиляди (всъщност 271 хиляди според резюмето на д-р Тодоров) преболедували не са факт, а екстраполация, а посочваната ниска смъртност и ниското ниво на хоспитализации са предположения, базирани на тази екстраполация. Тя самата обаче е спекулативна по ред причини:

1. Направените дотук тестове не са представителни и от тях не могат да се вадят изводи за здравния статус на цялото население на България.

  • През последните два месеца тестове с PCR по линия на здравните власти са правени предимно на хора със симптоми и на техни контактни лица, както и на хора от рискови групи, в огнища на заразата и т.н. Така е много по-логично да се приеме, че съотношението болни/здрави сред тестваните хора е неколкократно по-голямо, отколкото би било в цялото население.
  • Резултатите от тестването срещу заплащане в частните лаборатории също са далече от представителни. Първо, защото те не са достъпни за всички - цената е ограничаващ фактор, а друг е локацията - частни лаборатории има само в по-големите градове (които пък по принцип са по-благоприятна среда за развитие на епидемията). И второ, през тях според наблюденията на работещи в самите лаборатории също минават предимно хора, които имат или са имали скоро симптоми или смятат, че са били изложени на риск.
  • Реално по-правдива картина биха показали данните от масовите изследвания, които в момента правят големите работодатели в България сред служителите си. Тези данни обаче не са разграничени от общите и не са публично достъпни, за да могат да се анализират в цялост. Знае се например, че една от големите търговски вериги не е засякла нито един случай сред над 2800 тествани служители. 22 случая пък бяха засечени в завода за авточасти на Kostal в Пазарджик, който е най-големият у нас и в него работят над 2 хиляди души. Това показва доста ниски нива на заболеваемост - за каквото говорят и официалните данни.

2. Данните от лабораториите не са напълно ясни.

  • Официално от щаба отчитат направени малко над 70 хил. PCR теста. Принципно на всеки пациент със съмнения за коронавирус се правят по няколко теста, докато се докаже болестта и след това (при повечето) да се докаже оздравяването му. Досега от щаба никога не са посочвали броя на тестваните хора, а само броя на направените тестове (за което и често са критикувани) и е ясно, че изследваните хора са в пъти по-малко от 70 хиляди. В резюмето на д-р Тодоров обаче се говори за 61 хил. души, тествани с PCR. Това разминаване не е изяснено.
  • Отделно в резюмето на лабораторните данни се посочват и 31 хил. души, тествани за антитела. Не става ясно обаче дали хората, изследвани с PCR, и тези с бързи тестове са различни или част от тях се припокриват, т.е. дали един и същ човек е бил тестван и с двата вида тестове. Ако има припокриване, това би намалило посочения процент на заразените.

3. Данните от тестовета за антитела трябва да се разглеждат с много голяма критичност, защото те все още дават прекалено много недостоверни резултати

  • Здравните специалисти в световен мащаб се обединиха около мнението, че серологичните тестове масово все още са до голяма степен неточни. Дори тези, които уж демонстрират по-коректни резултати при изпробването им, не са минали проверката на времето - за да се докаже напълно коректността им, трябва да се направят проучвания с множество фокус групи и хиляди участници. До момента никой не е завършил подобно проучване, а тестовете се пускат на пазара най-вече заради спешността на ситуацията.
  • Проучванията с бързи тестове у нас - освен че трябва да се приемат с едно наум, също така не показаха еднозначна картина, както отбеляза тази сутрин и председателят на щаба ген. Мутафчийски. В Банско, където имаше наложена пълна карантина заради огнище в ски зоната, положителни за антитела са 112 от изследвани 2200 души, или малко над 5%. В същото време изследване през април сред над 1000 полицаи показа едва 7 положителни теста, подобни бяха резултатите и след тестване на над 1000 военни. Това накара представители на щаба да стигнат до извода, че българското население е масово "девствено" по отношение на коронавируса. В Пловдив в момента се провежда масово тестване на случаен принцип, което би могло да е по-правдоподобно поне като представителност, но все още няма резултати.
  • Големи надежди, че населението масово вече е имало досег с болестта - с десетки пъти повече засегнати, отколкото могат да засекат тестовете, всъщност имаха много държави. Надеждите за колективен имунитет обаче не се оправдаха дори в най-засегнатите страни - САЩ, Италия, Испания и др. Само преди 2 дни резултатите от Мадрид - най-масово и тежко засегната столица в света, показаха едва 5% население с антитела. Данните от Стокхолм са особено показателни. В столицата на Швеция, където ограничителни мерки почти не бяха взети - модел, на който точно е защитник доц. Мангъров, също са толкова далече от колективния имунитет, колкото и всички останали. С антитела са малко над 7% от населението.

4. Измерването на смъртността по време на пандемия е изключително трудно и отваря широки опции за спекулации

Изчисленията на доц. Мангъров и компания сочат към смъртност у нас от 0.04%, което е много ниска стойност - под тази за грип, която в световен мащаб е около 0.1%. Така според него то доказва убеждението му, че новият коронавирус не е по-опасен от грипа.

  • Насред пандемия обаче истинската смъртност се мери трудно, още повече когато става дума за непозната болест, чиито проявления още не са добре проучени. Коронавирусът невинаги убива с пневмония - много често причинява фатални проблеми в други важни органи - бъбреци, сърце, кръвоносни съдове и др. Смъртта на хиляди хора, особено възрастни, в редица държави остава неясна дали е заради коронавирус или не, като не всички са тествани. На практика страните дори нямат еднаква методология за броене на жертвите на коронавируса.
  • Така изчисляването на смъртността е отворено за интерпретации. Наскоро например професор Джон Йоанисис от Станфорд пусна изследване, което твърди че смъртността от коронавируса е между 0.02% и 0.4%, т.е. в обхвата на тази от грип. За база той ползва 12 отделни изследвания на групи хора с тестове за антитела, като взима броят на тези с положителни резултати за основа. Методите му обаче са силно критикувани от други учени, които посочват както недостоверността на тези тестове, така и избирателността на изследванията - едно от тях например е сред проби от кръвни донори, които принципно са в много добро здраве, но пък не е включено например испанското проучване за антитела, което води към извод за поне около 1.4% смъртност.

5. Огромното разминаване с официалните данни

За почти пет месеца борба с новия вирус вече е ясно, че мнозина карат болестта безсимптомно, което навежда на мисълта, че заболеваемостта наистина е по-висока, отколкото се доказва с тестове. Колко точно по-висока обаче и дали съотношението е еднакво навсякъде по света остава неясно. Единствените факти, както многократно са отбелязвали и от СЗО, са тези, които ни разкриват диагностиката и емпиричността. За България всъщност те показват една съвсем нормална средностатистическа картина:

  • Диагностицираните с коронавирус у нас са малко над 2300 души, или 335 души на 1 млн. население. По този показател страната ни заема 91-о място от общо 215 страни.
  • 120 са жертвите на болестта, което е 17 смъртни случая на 1 млн. население. По този показател България е на 68-о място от 215 държави.
  • Смъртността (или по-скоро - съотношението между регистрирани случаи и починали заразени) е около 5.2%, която е съпоставима с тази в много други държави - средно за света официално тя e 6.5%.
  • Към момента в България има около 1500 активни случая, от които около 290 са хоспитализирани (19%), а 31 са в интензивни отделения (2%). Тези данни напълно съвпадат със средните стойности за света, които са около 20% хоспитализирани и 2% критични случаи.
  • Ако приемем за вярна една от средните стойности на смъртността (например тази от Мадрид - 1.4%) и пресметнем броя на хората, срещнали се с вируса в България, през починалите до момента тук (120 души), това означава, че заразени са били 8571 души. Иначе казано, установени са 27% от всички инфектирани, което отново е в средните стойности на това, което се предполага, че се случва по света.
  • Друга формула имат в пък в българския кризисен щаб, според който с тестове успяваме да намерим 1 на 6 заболели. Ако това е така, засегнатите от болестта у нас са малко над 13 800 души - значително повече от официалната бройка, но много далече от посочваните от д-р Тодоров и доц. Мангъров 270-280 хиляди. При тази заболеваемост смъртността би спаднала под 1% - ниска, но не и нетипична стойност (тя е подобна например в по-слабо засегнатите германски провинции).

Официалните данни всъщност не показват някакво чудодейно протичане на болестта в България - със стотици хиляди заразени, но само шепа тежко болни и починали. Напротив - ниският брой на жертвите на вируса всъщност говори, че заразата досега не е била широко разпространена у нас и именно това прави България застрашена от евентуална втора вълна.

Щеше да е хубаво доц. Мангъров да е прав. Уви, този път най-вероятно не е.

"Няколкостотин хиляди българи вече са прекарали COVID-19." Това твърдение отдавна циркулира в определени професионални среди, като един от най-горещите му защитници е доц. Атанас Мангъров, началник на клиниката по детски инфекциозни болести и публичен критик на действията на щаба. По негово виждане новият коронавирус не е много по-различен и опасен от грип и колкото по-бързо го прекарат масово по-младите и здрави хора, толкова по-добре - ще има колективен имунитет.

Мнението му споделят и други лекари, а в последния месец натрупването на повече публични данни от тестовете им дава възможност да защитят твърденията си, използвайки числата. Днес пред bTV доц. Мангъров обяви, че "около 280 000 са имали контакт с COVID-19. Огромната част от тях не са го усетили и не са го разбрали". Изводът му се базира на данните от тестове, направени в 33 лаборатории в цялата страна, които вчера бяха резюмирани и разпространени от д-р Георги Тодоров, лабораторен лекар и собственик на "Прима лаб" в Русе.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Горният опит за критичен анализ - очаквано - е доста неубедителен и скучен.

    Едно: защото не противопоставя нищо конкретно, а само скепсис на единствените реални данни/цифри, като резултат от проведени тестове. И второ - пълен термонологичен буламач е.

    "Вирусоносител на.." съвсем не означава "болен от..", защото около 80% от вирусоносителите на САРС-Ков-2 не проявяват симптоми, т.е. не се нуждаят от терапия. "Безсимптомно" е здравно състояние, а не вирусологична характеристика.

    И за да се държим за фактите, "натискът" на заболяването върху здравната ни система е смешен! За 70 дни това са 120 починали в болници и 31 в интензивни отделения.
    Това е "натискът": 151 тежки случаи за два месеца и половина!!! При регистрирани в БГ повече от 400 болници...

    В същото време от разни други "традиционни" заболявания в БГ са починали около 21 000 души!
    Заради 120 ни направиха да си говорим сами, а за 21 000 ни щаб, ни Вожд дума не продумват.

    Абсолютно манипулативно във висша степен е да се отнасят починали (120) спрямо броя на ОТКРИТИТЕ вирусоносители (2331), просто защото никой няма как да знае в действителност колко са вирусоносителите! Освен, ако в определен ден и час не се тестува масово цялото население на БГ и не се получи моментното състояние
    Пък и смъртността от заболяване според СЗО не се изчислява на база заболели, а на база 100 000 души население.
    И с тая математика НОЩ видимо съвсем целенасочено съотнася някакви величини, за да поддържа съспенса.

    С едно нещо, макар и неказано в статията, съм съгласен. Ако приемем, че за два месеца 270-280 хил - около 4% от населението - са изкарали инфекцията и имат някакъв изграден имунитет, докато достигнем бариерните за изграждане на колективен имунитет 70% с тоя темп ще ни трябват години.

    Ковид-ът е доста неизвестен и това дава възможност за куп спекулации, от които Капитал се е поблазнил, за да ни хъска. Защо - един Господ знае.

    И аз бих попитал "колежката", която е стъкмила тая статия, какво се случи с предишните епидемични взривове от други корона вируси, предизвикали САРС(тежкият остър респираторен синдром) и МЕРС (близкоизточният респираторен синдром), чиято смъртност отиваше към 50%? Защо досега човечеството не изчезна?

    Ето да чете:
    https://www.medicalnewstoday.com/articles/how-do-sars-and-mers-compare-with-covid-19

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    и още нещо за четене по темата САРС Ков-2: задължителното разграничаване на "починали С корона вирус" от "починали ОТ корона вирус", каквито няма:

    http://glasove.com/categories/video/342

  • 3
    bibalbrkos avatar :-|
    bibalbrkos

    Има само една статистически коректна интерпретация на смъртността от корона вирус и тя е да се сравнява общият брой на смъртните случаи по години без да се слагат етикети, кой от какво точно е починал. Данните са публично достъпи тук

    https://www.euromomo.eu/graphs-and-maps/

    Това което се вижда е, че до момента вече печално известната Корона епидемия е със 70% по-смъртоносна от грипната епидемия през 2018, за която обаче никой никога не е чувал

  • 4
    kkv06648117 avatar :-|
    kkv06648117

    Отличен анализ. Нема как на Запад повсеместно да измерват смъртност от 0,6-1% че и повече (умрели спрямо носители на антитела), а тука псевдоексперти да си измислят некакви 0.04%. Да се говори за 20 пъти по-ниска смъртност в България е нелепо, лицето Мангъров очевидно е обсебен от некаква нездрава фиксидея.

  • 5
    ss avatar :-|
    SS

    Темата е чудесна за дъвка ...

  • 6
    borodino avatar :-|
    borodino

    Много нежно се е изразил докторът в #1.
    Що за глупости са твърденията в статията, че "посочваната ниска смъртност и ниското ниво на хоспитализации са предположения"?!
    Ето сайтът на БЛС, в който днес е написано: от 2331 регистрирани досега вирусоносителя в момента в болнични заведения са 287 души, като едва 31 са в интензивни отделения.

    https://blsbg.com/bg/4590.21-mai-2331-sa-zarazenite-s-covid-19-u-nas-izlekuvanite-sa-727.html

    Това предположение ли е?! Не бил прав Мангъров, че това е заболяване, което минава леко и с ниска смъртност, което личи от достъпните цифри, ама и не се случиха обещаваните от Борисов и генерала масовите гробове, задръстените морги, труповете в чували по ледените пързалки и в хладилни камиони. Извън медийната истерия очевидно епидемията се развива съпоставимо с традиционната грипна вълна, която също заразява милиони и убива стотици хиляди всяка зима, но за тях никой не прави щабове и не ни буди с гробарска информация.
    Налудно е пропорции на умрели спрямо вирусонсители от Испания да се прехвърлят механично към България. По-интересно би било да се анализира защо в Италия, Испания, Франция, Швеция, Турция и т.н. заразените и починалите като дял от населението им са много повече, отколкото същите цифри у нас.
    Подсказвам: доста по-ниската ни продължителност на живота, ниската плътност на населението, липсата на компактни градове, малкото и изолирани в джендемите домове за възрастни, БЦЖ ваксината, липсата на промишлено замърсяване, което предизвиква белодробни заболявания, а Ухан, Сев.Италия, Каталуния са мощни промишлени центрове.
    Мога и още да изброявам, но защо да върша работата на журналистите?

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    Моля за пореден път модератора да спре да се излага и да не трие моите автентични цитати от разговори по висшите етажи. Днес отново се потвърди, че не преувеличавам ни най-малко. Ето какво разказва Мангъров:: "Премиерът ми каза: Виж какво, Мангъров, ако бях жена, щях да ти пусна". И това е за пред академично лице, което преподава на студенти. А иначе на министерски съвет, където се разбират с намигване и са един дол дренки, нещата са доста по-зле за критериите на модератора.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Работил съм във вирусологична лаборатория и смятам, че статията е грамотно написана - което е рядкост в БГ медиите (поздравления за което).

    Във Вашия пост Вие не използвате алтернативни данни. Задавате риторични въпроси, които медик би трябвало да успее да си отговори сам - САРС изчезна просто защото бе много по-слабо заразен.

    Всички утвърдени източници (вкл СЗО) приемат, че смъртността от Ковид е около 1%, което е доста по-висока стойност от това, което твърди Мангъров. Теориятa на Иоанидес спомената в статията съществува като пре-принт - т.е. не е минала peer-review и затова на този етап е само спекулация.

    А това, че никой не пише за умрелите от др. болести е нормално - на тях системата не може да им помогне особено. Докато локдауна може съществено да намали разпространението на Ковид.

    А иначе един от страничните ефекти на ковид е натиска върху здравната система. До тук има над 200 заразени БГ медици, вкл два смъртни случая. При изтънялата откъм кадри система на здравеопазване в БГ това си основателен повод за безпокойство.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "cinik":

    Баце го знаем.

    Но в случая Мангъров се излага като цитира разговор проведен на четири очи.

    Ако Баце искаше да му го каже публично щеше да го направи.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Току-що излязоха резултатите от мащабно изследване за антитела в Стокхолм:

    https://www.theguardian.com/world/2020/may/21/just-7-per-cent-of-stockholm-had-covid-19-antibodies-by-end-of-april-study-sweden-coronavirus

    Резултатите са, че при едва 7% от тестваните са установени антитела - т.е. дори и населението на Стокхолм е в огромната си част "девствено".

    Това слага окончателно пирон в ковчега на теорията, че стаден имунитет може да се постигне без кой знае колко жертви просто като не се прави локдаун. При близо 4000 смъртни случая до момента над 90% от населението на Стокхолм все още не се е сблъскало с вируса.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ваксините: началото на края

Ваксините: началото на края

Шпионският романс на Борисов

Шпионският романс на Борисов

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK