Много от днешните схеми отразяват идеята, че икономиките трябва да бъдат изцяло замразени, за да може да бъдат съживени невредими, когато кризата утихне. Вместо това изглежда все по-вероятно икономиките да останат завинаги променени. Потребителите може да излязат от блокадите с нови навици и страхове от тълпи, може да харчат по-малко за ресторанти, кино и пътувания и повече за доставки, подобрения на дома и видеострийминг. Служителите може разбираемо да поискат по-високи заплати в някои дейности като строителство или разфасоване на месо, които предполагат работа рамо до рамо с други хора. А на индустрии, обезкръвени от имигрантска работна ръка заради по-строгия контрол на границите, може да им се наложи да привлекат повече местни. Четири от десет американски работни места, загубени заради пандемията, няма да се възстановят според проучване, базирано на въпросници, исторически закономерности и сигнали от фондовите борси. Три от десет брутни загубени работни места вече са наваксани от ново наемане.

Нужните адаптации няма да се случат, докато държавата плаща на работниците да чакат старата им работа да се завърне, а често им се плаща и повече, отколкото са получавали. В САЩ около три четвърти от получателите на помощи за безработни сега взимат повече, отколкото са изкарвали на работа. Това притъпява стимулите да потърсят нова работа. Ако подкрепата обаче се отреже рязко, легиони безработни ще бъдат оставени да се оправят сами в брутални условия, особено в САЩ със слабата им социална система.

Правителствата следователно са изправени пред трудна за балансиране задача: ако оттеглят подкрепата прекалено бързо, много хора ще пострадат; ако я оттеглят прекалено късно, икономиката ще закостенее. Правилно би било подкрепата да остане в сила единствено в секторите, които правителствата държат затворени насила. Когато на магазините, ресторантите и кината им бъде разрешено да отворят, пазарът ще реши дали имат бъдеще. Тези сигнали не бива да бъдат игнорирани дълго.

Схемите също така трябва да насърчават гъвкавост. На бездействащите работници трябва да им бъде разрешено да се завърнат в компаниите си на непълен работен ден и да се използват повече схеми, които предлагат помощ и на базата на загубени работни часове, а не само на загубени работни места. По тези схеми не бива да се плаща толкова много, че да се обезкуражи търсенето на заетост на пълен работен ден.

Правителствата трябва и да помогнат на хората да си намерят нова работа. Това означава да се засили подкрепата за обучение, да се премахнат бариерите пред възможностите като ненужни правила за лицензиране и да се намалят данъците върху заплатите, за да се стимулира наемането. Както и в нормални времена, правителствата не бива да застават на пътя на икономическата промяна. Те трябва да смажат колелата на промяната, докато предлагат помощ на тези, които изостават.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved