Правителствата ще трябва да освободят и пазара на труда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правителствата ще трябва да освободят и пазара на труда

Схемите за подкрепа трябва да насърчават гъвкавост и да помогнат на хората да си намерят нова работа

Правителствата ще трябва да освободят и пазара на труда

Управлението на прехода от извънредното положение крие много рискове

The Economist
2817 прочитания

Схемите за подкрепа трябва да насърчават гъвкавост и да помогнат на хората да си намерят нова работа

© Цветелина Белутова


Правителствата никога досега не са изграждали социални предпазни мрежи от калибъра на създадените заради пандемията от COVID-19. Във Великобритания по-голямата част от заплащането на служителите в принудителен отпуск идва от държавата, която харчи повече за това, отколкото за здравеопазване. Във Франция правителството допълва заплатите на мнозинството от работещите в частния сектор, чието работно време е било намалено. САЩ увеличиха помощите за безработните с 600 долара на човек на седмица, което почти утроява средното за безработица в страната. От март там са подадени зашеметяващите около 34 млн. заявления за такъв тип държавна подкрепа. Германия и Япония също подсилиха схемите за субсидии за работници в неплатен или частичен неплатен отпуск.

Все по-вероятно изглежда икономиките да останат завинаги променени

Замяната на изгубени приходи предотврати страдание и разпадане на икономиките и осигури обществена подкрепа за мерките за социално дистанциране. Правителствата все пак обаче трябва да подготвят екзит стратегия не само от блокадите, но и от извънредните си политики. Те не могат да заместват частните приходи безкрайно. Ако сегашните трансфери продължат прекалено дълго, ще се окажат унищожително скъпи и ще попречат на пазарите на труда да се адаптират към новия начин на живот заради пандемията.

Много от днешните схеми отразяват идеята, че икономиките трябва да бъдат изцяло замразени, за да може да бъдат съживени невредими, когато кризата утихне. Вместо това изглежда все по-вероятно икономиките да останат завинаги променени. Потребителите може да излязат от блокадите с нови навици и страхове от тълпи, може да харчат по-малко за ресторанти, кино и пътувания и повече за доставки, подобрения на дома и видеострийминг. Служителите може разбираемо да поискат по-високи заплати в някои дейности като строителство или разфасоване на месо, които предполагат работа рамо до рамо с други хора. А на индустрии, обезкръвени от имигрантска работна ръка заради по-строгия контрол на границите, може да им се наложи да привлекат повече местни. Четири от десет американски работни места, загубени заради пандемията, няма да се възстановят според проучване, базирано на въпросници, исторически закономерности и сигнали от фондовите борси. Три от десет брутни загубени работни места вече са наваксани от ново наемане.

Нужните адаптации няма да се случат, докато държавата плаща на работниците да чакат старата им работа да се завърне, а често им се плаща и повече, отколкото са получавали. В САЩ около три четвърти от получателите на помощи за безработни сега взимат повече, отколкото са изкарвали на работа. Това притъпява стимулите да потърсят нова работа. Ако подкрепата обаче се отреже рязко, легиони безработни ще бъдат оставени да се оправят сами в брутални условия, особено в САЩ със слабата им социална система.

Правителствата следователно са изправени пред трудна за балансиране задача: ако оттеглят подкрепата прекалено бързо, много хора ще пострадат; ако я оттеглят прекалено късно, икономиката ще закостенее. Правилно би било подкрепата да остане в сила единствено в секторите, които правителствата държат затворени насила. Когато на магазините, ресторантите и кината им бъде разрешено да отворят, пазарът ще реши дали имат бъдеще. Тези сигнали не бива да бъдат игнорирани дълго.

Схемите също така трябва да насърчават гъвкавост. На бездействащите работници трябва да им бъде разрешено да се завърнат в компаниите си на непълен работен ден и да се използват повече схеми, които предлагат помощ и на базата на загубени работни часове, а не само на загубени работни места. По тези схеми не бива да се плаща толкова много, че да се обезкуражи търсенето на заетост на пълен работен ден.

Правителствата трябва и да помогнат на хората да си намерят нова работа. Това означава да се засили подкрепата за обучение, да се премахнат бариерите пред възможностите като ненужни правила за лицензиране и да се намалят данъците върху заплатите, за да се стимулира наемането. Както и в нормални времена, правителствата не бива да застават на пътя на икономическата промяна. Те трябва да смажат колелата на промяната, докато предлагат помощ на тези, които изостават.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Правителствата никога досега не са изграждали социални предпазни мрежи от калибъра на създадените заради пандемията от COVID-19. Във Великобритания по-голямата част от заплащането на служителите в принудителен отпуск идва от държавата, която харчи повече за това, отколкото за здравеопазване. Във Франция правителството допълва заплатите на мнозинството от работещите в частния сектор, чието работно време е било намалено. САЩ увеличиха помощите за безработните с 600 долара на човек на седмица, което почти утроява средното за безработица в страната. От март там са подадени зашеметяващите около 34 млн. заявления за такъв тип държавна подкрепа. Германия и Япония също подсилиха схемите за субсидии за работници в неплатен или частичен неплатен отпуск.

Все по-вероятно изглежда икономиките да останат завинаги променени

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK