От историята знаем, че след като се проведе държавен преврат, много бързо се установява демонстративен произвол. Буквално за дни изчезват последните остатъци от законност и елементарно приличие. От няколко дни България сякаш се намира именно в такова състояние.

Демонстративното погазване на законовия ред стана видно преди дни в абсурдното заседание на "специализирания" (като придатък на прокуратурата) наказателен съд по повод делото срещу Иво Прокопиев и Трайчо Трайков. Първият издава две от шепата независими издания, а вторият е виден опозиционер на ГЕРБ. И ето, че водещата делото съдийка внезапно решава, че ѝ е писнало, зачерква свидетелите на защитата и обявява делото за приключено.

Единият от подсъдимите е обвинен за изказвания по време на обсъждане, на което е бил поканен. А това, разбира се, означава, че и аз мога да бъда арестуван и осъден за всяко мое изказване на всяка възможна конференция. Посланието е ясно: не мърдайте, изпълнявайте. А законът вече няма думата, защото е убит. Всеки може да бъде затворен за всичко, по всяко време. Както при Сталин разстрелват по обвинение за "намерение за прокопаване на тунел от Бомбай до Калкута".

Проведеният в България преврат обаче не е политико-идеологически - тук става дума за крадене. Всичко се случва именно в името на краденето, а не на някакви големи идеи.

Днес съдилищата на властта вече дори не си дават труда да се занимават с доказателства и със свидетели. Щом държавният орган е казал, че си виновен - виновен си. В държави като Китай това е всекидневие, тъй като там правната доктрина звучи така: "Съдът прилага политиката на Партията". Ние обаче сме в Европа и довчера доктрината беше съвършено различна. А именно: съдът прилага правото, облечено в закони, при действаща презумпция за невиновност на обвиняемия. Но днес вече ни сервират китайска действителност. Защото междувременно се случи преврат.

Заради всичко това можем да се опасяваме, че всеки ден все повече хора, облечени във власт, ще демонстрират своята безнаказаност, ще мачкат и тормозят, за да стане ясно, че и те са сред победителите в преврата. Всеки български гражданин ще усети това ново положение на собствения си гръб.

Превратът е факт. Замислете се как се случи това, когато в близките дни и седмици ударят вас или ваш близък. Това вече изглежда напълно неизбежно.

--------

Коронакриза

Как да не се спомине бизнесът ни

От коментар на икономиста Евгени Кънев за БНР

Когато един бизнес има ликвидни проблеми, те трябва много бързо да бъдат решени, за да оцелее. То е същото като когато човек има нужда от бърза помощ. Ако тя не бъде бърза, той ще се прости с живота си. По същия начин бизнесът, като не може да плаща заплати и да поддържа пазарна позиция, като не може да си плаща наемите, кредитите, задълженията по принцип, освен да се спомине, така да се каже, е много трудно да бъде възстановен.

Ако се направи математически анализ на мярката 60:40, за да има смисъл от нея, трябва бизнесът да е изгубил не повече от 20% от своите приходи. Защото той трябва да може да посрещне 40% от разходите за заплати и осигуровки. Много малко бизнеси могат след шока през март и април да бъдат на това ниво и да имат такъв малък спад. Много бизнеси бяха напълно затворени - ресторанти, хотели, кафенета, барове. Има много други бизнеси, които не могат да работят в кризата поради това, че техните клиенти не работят. Трети не могат да работят, защото не работят доставчиците им. Верижна реакция.

Вече минаха почти три месеца. До момента има обявени няколко програми, достъпът до които е доста формален, доста много подробности и много бавно се случват. За малкия и среден бизнес до момента са разгледани 1000 молби.

Първо, трябва облекчение на процедурите за кандидатстване.

Второ, всичко се обвързва като помощ с европейските пари, а държавата затова е държава и затова сме живели толкова икономично и бедно и тя постоянно се хвали - защото тя има здрави макроикономически баланси. Държавата не трябваше да чака европейските фондове, а да ползва - има фискален резерв, има възможност за преструктуриране на разходите, има таван на дълга, който беше увеличен, лесно се намират пари на международните пазари.

Тези неща можеше да бъдат направени много бързо...

---------

Black Lives Matter

Как антирасистките протести ще реформират САЩ

От коментар на политолога Димитър Бечев за "Свободна Европа"

Протестите, предизвикани от смъртта на Джордж Флойд в Минеаполис, изкарват наяве - и то за кой ли път - болезнени проблеми, които раздират обществото в САЩ. Но заедно с това те показват и воля за промяна. Случаят в Минеаполис нямаше как да не разпали вълна от гняв. Белият полицай, в момента обвиняем по дело за убийство, е действал с чувство на пълна безнаказаност. Задушил е Флойд, знаейки, че е сниман от поне две камери.

Твърдият отговор срещу протестите, които последваха под лозунга Black Lives Matter ("Животът на чернокожите има значение"), покачи още повече напрежението по улиците. "Полицията се държи по-скоро като окупационна армия, а не като сбор от обществени служители", по думите на британското издание Economist, което едва ли може да бъде упрекнато в левичарство.

Президентът Доналд Тръмп изигра особена роля. Вместо да уталожи страстите, като призове към спокойствие и диалог, той наля масло в огъня с призиви армията да се намеси. На всичкото отгоре на 2 юни изпрати Националната гвардия да разгони мирен протест пред Белия дом само и само да се снима с Библия в ръка пред една съседна църква. Явно е смятал, че много граждани - и със сигурност неговите гласоподаватели - ще го припознаят като стожер на реда, сигурността и християнските добродетели.

Но планът не се сбъдна. Идеята въоръжените сили да потушат протестите - навръх 30-ата годишнина от площад "Тянънмън" при това - беше отхвърлена от почти всички републиканци в Конгреса и осъдена от авторитетни фигури от средите на въоръжените сили като бившия шеф на Пентагона ген. Джеймс Матис. Всички предшественици на Тръмп в Белия дом, включително Джордж Буш, също се обявиха против.

Общественото мнение реагира враждебно. Според проучване на Washington Post и Университета на Вирджиния 74% от американските граждани подкрепят протестите, включително 87% от привържениците на Демократическата партия, 53% сред републиканците и 76% сред независимите гласоподаватели. 64% не одобряват действията на президента.

Въпросът е как тази обществена енергия да даде реформи, които да подобрят работата на полицията, да гарантират еднаквото третиране на всички без разлика на цвета на кожата и съответно да повишат доверието сред гражданите. Долната камара на Конгреса предложи законодателни мерки - например забрана полицията да придобива и използва тежко въоръжение, използвано от армията. Републиканците също внесоха в Сената законопроект в подобна посока.

Но реформата в сферата на обществения ред не е лека задача. Една от причините е, че в САЩ - за разлика от повечето държави в Европа - системата е силно децентрализирана. В страната функционират 18 000 различни полицейски и правоохранителни структури, от които едва 65 са на федерално равнище.

На второ място, полицейската работа в Америка, където населението масово притежава огнестрелно оръжие, е рискована. Това води дотам, че охранителите на реда са склонни да употребяват сила - средно 1000 американци годишно биват убити от полицаи. Чернокожото население е засегнато в особено голяма степен.

Същото е при наказателното правораздаване. Както е известно, една трета от затворниците са от тази малцинствена група (13% от населението на САЩ). Афроамериканците получават - средно - и по-тежки присъди в сравнение с бели, осъдени за сходно престъпление.