Уроците от коронавируса: Не всяка работа е bullshit
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уроците от коронавируса: Не всяка работа е bullshit

Сега благодарим на "съществените работници", които рядко сме забелязвали.

Уроците от коронавируса: Не всяка работа е bullshit

По-полезните за икономиката работни места обикновено са по-малко ценени и платени

3787 прочитания

Сега благодарим на "съществените работници", които рядко сме забелязвали.

© Shutterstock


Дейвид Гребър - преподавател по антропология в London School of Economics и автор на книгата "Bullshit Jobs: A Theory", в статия за "Политико"

Кризите имат свойството да разкриват непризнати истини. През 2008 г. научихме, че по-голямата част от финансовите магьосници, към които бяхме научени да се отнасяме със страхопочитание през последните две десетилетия, всъщност бяха не много повече от измамници - и по-скоро непохватни.

Коронавирусът и последвалата заради него блокада ни учат на още по-стряскащ урок: че много голяма част от това, което наричаме "икономика", не е много повече от поредната измама.

Трудно е да се заключи нещо друго, когато буквално милиони високоплатени офис служители са принудени да стоят далеч от офиса, да намалят работата си до 10 или 15 минути на ден или често изобщо нищо, без това да има най-малкото въздействие върху онези основни функции, които поддържат обществото хранено, облечено, забавлявано и живо.

На каква действителна цел служат лидерските консултанти, маркетинг мениджъри и изследователи, корпоративни юристи, лобисти, стратегически декани или вицепрезиденти за творческо развитие (да не говорим за безкрайните им легиони от административни асистенти)? В много области нещата вървят по-гладко без тях на върха на административната хранителна верига.

Все още тези, които имат силата да нанасят най-голяма вреда, се възнаграждават най-много.

Може би най-показателният пример: Още през март имаше дискусия дали е добра идея изцяло да се затвори Уолстрийт, за да се "успокоят водите". Никъде никой не предположи, че спирането на търговията само по себе си ще има отрицателни ефекти върху някого (с изключение на брокерите). Учебниците по икономика, разбира се, ни учат, че "финансовите пазари" са превъзходният начин свободният пазар да прави това, което правителства се опитваха да правят чрез централно планиране - че ни служи, като разпределя оптимално ресурси, за да отговори на бъдещи желания и нужди.

Само че "пазарът", изглежда, се е провалил почти толкова, колкото всеки съветски петгодишен план някога, създавайки почти немислими разделения между богати и бедни, подхранвайки периодични финансови кризи и очевидно подтикващ ни да унищожим Земята със самоубийствена скорост. Хората, които в крайна сметка са отговорни за всичко това, са много от тези, които сега работят у дома. Какво да кажем обаче за тези, които, както наскоро открихме, всъщност правят живота ни възможен?

Нека направим мисловен експеримент. Да си представим "икономиката" не като пазар, а като начин, по който хората се грижат едни за други, като си предоставят взаимно материални блага и предпоставки за смислен живот. Ако трябва да определите и производителността по този начин, е трудно да избягате от заключението, че по-полезните за икономиката работни места като берачи на плодове, медицински сестри, доставчици, електротехници и т.н., обикновено не само са най-малко платени, но и уважението към работата им е най-малко. Сега е общоприето да благодарим на "основните работници" като на герои, както правим, когато военни или полицаи поемат рискове "на първа" линия заради всички нас. В действителност това винаги е било така, просто не сме го забелязвали. Принципът на сегашната система изглежда обърнат - онези, които имат силата да навредят най-много, се възнаграждават най-много. За останалите важи, че "добродетелта трябва да бъде собствена награда", както са казали древните стоици. Какво ще кажете тази година да го обърнем? Да дадем на "основните работници" специални бонуси - два или три пъти по-висока от годишната им заплата, както обикновено правим за ръководителите на Уолстрийт. Тогава можем да започнем да мислим и колко от онези, които сега работят вкъщи, всъщност трябва да се върнат в офисите си и колко от работните места там е по-добре да останат празни.

Дейвид Гребър - преподавател по антропология в London School of Economics и автор на книгата "Bullshit Jobs: A Theory", в статия за "Политико"

Кризите имат свойството да разкриват непризнати истини. През 2008 г. научихме, че по-голямата част от финансовите магьосници, към които бяхме научени да се отнасяме със страхопочитание през последните две десетилетия, всъщност бяха не много повече от измамници - и по-скоро непохватни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • Стефан Радев

    Четох днес статията му в капитал и...
    Този е крайно неадекватен да коментира каквото и да е голямо.

    Книгата, която слушам в момента (Alchemy на Rory Sutherland) е ТОЧНО ЗА НЕГО и оборва едни от основните му тези.

    И сходната книга The elephant in the brain също би го чукнала по тимбарицатас малко РЕАЛНОСТ, ковто определено му е в дефицит.

    Тезата му е, че около 20% от работите са безсмислени.
    Който 400стр. Труд се базира... се базира на 2 (ДВЕ) АНКЕТИ от 2 новинарски сайта.. Едната в UK, другата във Финландия.. Ако не се лъжа.. И от тези той екстраполира, че това е за всипки хора по целия свят.

    Книгата му е хубаво написана и приятна за слушане, но авторът (социолог, антрополог) си няма понятие КАКВО изучава икиномиката (като дисциплината - економикс) , и как работи икономиката на една страна. (КАКВА ИЗНЕНАДА?!? социолог и антрополог да е икономически илитерат... Шок?!)

    А тръгнал да се изказва по икономически въпроси.

    Фактът, че коментира БАНАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО БЕДНИ И БОГАТИ е просто скандално зле.. Говори, че човекът си няма побятие какво се слупва в света, а мисли и говори в опорни топки И КЛИШЕТА на такива кат Бърни Сандърс.

    НЕРАВЕНСТВОТО бедни и богати на твория е ОГРОМНО, на практика - нищожно..

    Един въпрос само разгромява цялата му теза за колко голям проблем е неравенството - КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ в ежедневието си БИЛ ГЕЙТС (един от най-богатите хора в света), което аз - СТУДЕНТ с месечен приход към 600 лв. НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ?

    И той има твлефон и аз имам. Той пътува със частен самолет, а аз със ефтин уиз еър СРЯДА сутрин. И аз гледам филми, ама на монитор, той сигурно на огромен 4к телевизор..

    Въобще авторът просто не оперира в реалността, а в неговите марксистки ЧЕРНИ фантазии, които бърка за реалност.

    Друга книга, която ако иска да не продължава да бъде крайно неадекватен е добре да проечте авторът е ОСНОВИ НА ИКОНОМИКАТА лично препоръчвам тази писана от икономиста Томъс Соуел, но предполагам и Economics for Dummies би свършила същата работа.

    Авторът е неадекватен..!?!

    Той, както всякакви марксисти, анархисти, комунисти и обикновенни стерилни професори и интелектуалци, и политици (ала Станишев) с нула опит в реалния свят поради липса и на един работен ден на ИСТИНКА РАБОТА - ПРОСТО НЕ РАЗБИРАТ КАКВО Е РАБОТА.. И как работи света на истинските нормални авридж хора от плът и кръв.

    ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ 80% ОТ РАБОТАТА Е пиене на кафе и клюкарене и цялостно губене на време..

    Хората за това и си харесват работите.

    Лаф моабет на по цигарка, белким свършим и нещо полезно в останалата 20% от времето, да добутаме и ние малко икономическата машина напред и да направим съществуването на готиния свят в който живеем възможно дори още ден...

    И най-вече!!
    Работата дава смисъл на СЪЩЕСТВУВАНЕТО..

    Хора с универсален доход или държавни помощи без да са работили за да ги получат се депресират и самоубиват, защото усещат (вярно), че тяхното съществуване на тази планета е напълно безсмислено..

    Дори само 20% от деня човек да свърши в офиса си нещо полезно то е достатъчно.. Както за него да си чувства работата смислена, да се чувства той самия полезен за обществото и заслужаващ заплатата си..

    Ако си мислите, че тези 20% работа са отбиване на номера - СТЕ НАПЪЛНО ПРАВИ!

    ТОЧНО ТАКА Е!
    ОТБИВАНЕ НА НОМЕРА Е!

    И ЗА това е изумително как целия свят с всичките му готини джажи и неща за правене днес се движи на 80% отбиване на номера.

    И именно това прави изучаването на икономика толкова интересно!

    Откакто и аз самия в личния си живот запопнах да отбивам номера - да се стремя да правя нещата, които искам да правя на поне на 20%, ако ме мързи, а не да се стремя на 100% както преди (и както правят хората с провалени заръки за НОВА ГОДИНА) - запопнах да медитирам (почти всеки ден), тръгнах на фитнес, запоЧнах да си записвам сънищата и да си водя дневен дневник..

    И всичко това в рамките на няколко месеца директен рвзултат от НЕ ВЗИМАНЕ много на сериозно и отбиване на номера, когато ме мързи.. Но си създадох навиците, които в момнта продължавам да подобрявам някой ден ан 20% друг на 80% ефърт.

    Въобще авторът е неадекватен човек, който не бих го слушал за нищо, просто защото е СТЕРИЛЕН СЛЯП ЧОВЕК коментиращ неща, които само си представя, а нито е виждал, нито помирисвал, нито пипал.. - Истинска работа..

    Изненада и защо е анархист
    ,нихилист и всекакви др. истове..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Русия прегази България

Русия прегази България

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK