Капанът на ликвидността
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капанът на ликвидността

Банките може да се окажат с излишната ликвидност заради липсата на желаещи да взимат нови кредити.

Капанът на ликвидността

Програмите за подкрепа в отговор на корона кризата сблъскват мащабното предлагане на пари с ограничената им употреба

2983 прочитания

Банките може да се окажат с излишната ликвидност заради липсата на желаещи да взимат нови кредити.

© Shutterstock


Правителствата по света бяха принудени да реагират на кризата COVID-19 с комбиниран фискален и паричен отговор, който вече достигна 10% от глобалния БВП. Но според последната глобална оценка на Департамента по икономически и социални въпроси към ООН тези стимулиращи мерки може да не увеличат потреблението и инвестициите в степента, на която политиците се надяват. Проблемът е, че ситуацията е близо до "капана на ликвидността", който толкова тревожеше Джон Мейнард Кейнс по време на Голямата депресия.

Сегашните стимулиращи мерки разбираемо бяха приети набързо, почти в паника, за да овладеят икономическия спад в резултат от пандемията. И макар този подход "на пожар" да не е нито целенасочен, нито прецизен, много анализатори твърдят, че той е бил единственият вариант в този момент. Без масивна инжекция от спешна ликвидност вероятно би могло да се стигне до масови фалити, загуба на организационен капитал и още по-стръмен път към възстановяване.

Всички тези програми обаче трябва да се оценяват по-внимателно, като се гледа дългосрочно. В периоди на дълбока несигурност предпазните спестявания обикновено нарастват, тъй като домакинствата и предприятията задържат парични средства за бъдещи нужди. Настоящата криза не е изключение. Голяма част от парите, които домакинствата и предприятията получават като подкрепа, вероятно ще стоят бездейни в банковите сметки, пак заради опасения от бъдещото намаляване на възможностите за разходи. В същото време банките вероятно ще се окажат с излишна ликвидност заради липсата на желаещи да взимат нови кредити.

Не е изненадващо, че банковите резерви в САЩ излиш ните почти се удвояват между февруари и април - от 1,5 трилиона до 2,9 трилиона долара. Това предполага, че прилаганите досега стимулиращи политики са имали слаб ефект. Ясно е също, че сам по себе си банковият кредит няма да ни изведе от сегашния икономически ступор.

Влошавайки нещата, излишната ликвидност може да има и висока социална цена. Освен обичайните страхове от дълг и инфлация има и основателна причина за опасения, че излишните пари ще бъдат насочени към финансови спекулации. Нестабилността на фондовите пазари може от своя страна да задълбочи атмосферата на несигурност, което да доведе до още по-предпазливо поведение и да обезкуражи както потреблението, така и инвестициите, необходими за стимулиране на възстановяването.

В този случай ще бъдем изправени пред капана на ликвидността: мащабно увеличение на предлагането на пари и ограничената им употреби от домакинства и предприятия. Ключът засега е да се увеличат стимулите за харчене. Докато компаниите се притесняват, че икономиката ще остане слаба за шест месеца или година, те ще отлагат инвестициите, забавяйки по този начин възстановяването. Правителствата трябва да се ангажират с прекъсването на този порочен кръг, като предложат компенсации за фирмите, в случай че икономиката не се възстанови до определен момент.

Кредитирането може да бъде използвано за насърчаване на закупуването на широк спектър от потребителски стоки за дълготрайна употреба, включително жилища. Подобни разпоредби могат да се прилагат и за реални инвестиции, направени от фирми. Правителствата също така трябва да обмислят и как да стимулират потреблението на домакинствата. В Китай например местните власти в 50 града издават дигитални талони, които могат да бъдат използвани за покупки в определен срок. Срокът на годност ги прави мощни стимулатори на потреблението в краткосрочен план.

Лошо съставените стимулиращи програми не само са неефективни, но и потенциално опасни. Необмислените политики могат да задълбочат неравенството и нестабилността, включително политическата, точно когато трябва да се предотврати изпадането на икономиката в продължителна рецесия. За щастие има алтернативи, въпросът е дали ще бъдат приложени.

Текстът е от статия за "Проджект синдикейт" на Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика и главен икономист на института "Рузвелт", и Хамид Рашид, ръководител на Глобалния икономически мониторинг на ООН

Правителствата по света бяха принудени да реагират на кризата COVID-19 с комбиниран фискален и паричен отговор, който вече достигна 10% от глобалния БВП. Но според последната глобална оценка на Департамента по икономически и социални въпроси към ООН тези стимулиращи мерки може да не увеличат потреблението и инвестициите в степента, на която политиците се надяват. Проблемът е, че ситуацията е близо до "капана на ликвидността", който толкова тревожеше Джон Мейнард Кейнс по време на Голямата депресия.

Сегашните стимулиращи мерки разбираемо бяха приети набързо, почти в паника, за да овладеят икономическия спад в резултат от пандемията. И макар този подход "на пожар" да не е нито целенасочен, нито прецизен, много анализатори твърдят, че той е бил единственият вариант в този момент. Без масивна инжекция от спешна ликвидност вероятно би могло да се стигне до масови фалити, загуба на организационен капитал и още по-стръмен път към възстановяване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    pitashtia2 avatar :-|
    Борис Борисов

    Капанът е щракнал отдавна . Конкуренцията задържа ръста на заплатите . Аз не мога да платя по-висока заплата и да искам защото конкурента няма да го направи и губя поръчката . Така е в целият свят . Дори да работя сам за себе си трябва да свалям цената . Затова има дефлация и няма как да се развихри инфлация . Голямата депресия може да се пребори само ако правителствата директно харчат напечатани пари и създават работни места , което ще породи инфлация , а инфлацията ще накара застоялите пари да се раздвижат .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

Солидарност по брюкселски

Солидарност по брюкселски

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK