Защо има толкова много скандали
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо има толкова много скандали

Защо има толкова много скандали

4655 прочитания

© Капитал


"В момента политиката и обществото са в насипно състояние, а единствените организиращи елементи са коалиции на частни интереси между политическия елит и клиентелите му." Това е една от констатациите на социолога Живко Георгиев, която ще прочетете в темата от корицата на този брой. Там избрахме да сложим обяснението за това какво става по върховете на държавата и зад кулисите на политиката през последните седмици. Причината да обърнем внимание на случващото се там е сравнително проста - веднага след като темата за коронавируса престана да бъде единственото, което вълнува всички, в държавата започнаха да избухват серия от скандали. Избягалият в Дубай Васил Божков започна да атакува най-близките до премиера политически фигури, в някои местни организации на ГЕРБ започнаха да се виждат непреодолими противоречия... Скандалите не са само при управляващите, но и в най-голямата партия извън властта. С наближаване на момента, в който ще трябва да се избира нов лидер на БСП (или да се остави сегашният), напрежението там расте и разделителната линия, изглежда, най-вече е за това дали да се работи против управлението на ГЕРБ и ДПС или заедно с него. За цялото това напрежение има сравнително ясна причина (вижте я тук), както и много конкретни последствия. Едно от тях е, че основният фокус и енергия на хората по върховете на властта - явна и скрита, през следващите месеци ще е насочена към това да гарантират политическото си (и икономическо) оцеляване след парламентарните избори догодина. Това означава, че ще остава малко капацитет за друго освен усилена кампания, създаване на скандали и/или потушаването им.

Добър пример за рисковете от това са усилията България да влезе в преддверието на еврозоната - механизма ERM II. Ако това се случи, ще бъде исторически успех за цялата страна. Този ход би имал много конкретни икономически ползи, а и политически, защото ще придвижи страната много по-близко до сърцето на Европа. И не само това - влизането в ERM II върви заедно с приемането в банковия съюз, което означава, че върху българските банки ще има много по-независим надзор. Приближаването към еврозоната обаче далеч не е гарантирано. Тази седмица беше направен опит да се реши последното формално препятствие пред приемането в ERM II - увеличението на капитала на ПИБ (вижте всичко по темата тук). Дори и да приемем, че начинът, по който това се случва - държавна компания (вероятно ББР) да запише увеличението, не нарушава принципите на валутния борд, дори и да преглътнем цената, на която това се случва - двойно над пазарната, дори и да си затворим очите, че от пазарна и принципна гледна точка тази схема е нередна, защото всички ще плащаме за лошия надзор през минали години, неприятното е, че това пак не гарантира влизането в ERM II. Изпълнението на формалните условия означава, че България ще получи подкрепата на ЕЦБ и Европейската комисия, но с нищо не задължава отделните държави от еврозоната да се съгласят с приемането. Така се случва с Шенген - формалните условия са изпълнени, европейските институции са "за", но отделни държави, като например Холандия и Франция, отказват да направят българските митници входна точка за сърцето на Европа. За да не се случи същото и с еврозоната, е нужна много усилена дипломация. Когато обаче фокусът и енергията по върховете на държавата отиват най-вече в посока вътрешни скандали и борба за запазване на позициите след изборите догодина, еврозоната остава на заден план. Това, разбира се, не означава, че в следващите два месеца трябва да се очаква провал - успехът все още е възможен и поради добро стечение на обстоятелствата. Без активна работа обаче еврозоната изглежда по-неясна.

"В момента политиката и обществото са в насипно състояние, а единствените организиращи елементи са коалиции на частни интереси между политическия елит и клиентелите му." Това е една от констатациите на социолога Живко Георгиев, която ще прочетете в темата от корицата на този брой. Там избрахме да сложим обяснението за това какво става по върховете на държавата и зад кулисите на политиката през последните седмици. Причината да обърнем внимание на случващото се там е сравнително проста - веднага след като темата за коронавируса престана да бъде единственото, което вълнува всички, в държавата започнаха да избухват серия от скандали. Избягалият в Дубай Васил Божков започна да атакува най-близките до премиера политически фигури, в някои местни организации на ГЕРБ започнаха да се виждат непреодолими противоречия... Скандалите не са само при управляващите, но и в най-голямата партия извън властта. С наближаване на момента, в който ще трябва да се избира нов лидер на БСП (или да се остави сегашният), напрежението там расте и разделителната линия, изглежда, най-вече е за това дали да се работи против управлението на ГЕРБ и ДПС или заедно с него. За цялото това напрежение има сравнително ясна причина (вижте я тук), както и много конкретни последствия. Едно от тях е, че основният фокус и енергия на хората по върховете на властта - явна и скрита, през следващите месеци ще е насочена към това да гарантират политическото си (и икономическо) оцеляване след парламентарните избори догодина. Това означава, че ще остава малко капацитет за друго освен усилена кампания, създаване на скандали и/или потушаването им.

Добър пример за рисковете от това са усилията България да влезе в преддверието на еврозоната - механизма ERM II. Ако това се случи, ще бъде исторически успех за цялата страна. Този ход би имал много конкретни икономически ползи, а и политически, защото ще придвижи страната много по-близко до сърцето на Европа. И не само това - влизането в ERM II върви заедно с приемането в банковия съюз, което означава, че върху българските банки ще има много по-независим надзор. Приближаването към еврозоната обаче далеч не е гарантирано. Тази седмица беше направен опит да се реши последното формално препятствие пред приемането в ERM II - увеличението на капитала на ПИБ (вижте всичко по темата тук). Дори и да приемем, че начинът, по който това се случва - държавна компания (вероятно ББР) да запише увеличението, не нарушава принципите на валутния борд, дори и да преглътнем цената, на която това се случва - двойно над пазарната, дори и да си затворим очите, че от пазарна и принципна гледна точка тази схема е нередна, защото всички ще плащаме за лошия надзор през минали години, неприятното е, че това пак не гарантира влизането в ERM II. Изпълнението на формалните условия означава, че България ще получи подкрепата на ЕЦБ и Европейската комисия, но с нищо не задължава отделните държави от еврозоната да се съгласят с приемането. Така се случва с Шенген - формалните условия са изпълнени, европейските институции са "за", но отделни държави, като например Холандия и Франция, отказват да направят българските митници входна точка за сърцето на Европа. За да не се случи същото и с еврозоната, е нужна много усилена дипломация. Когато обаче фокусът и енергията по върховете на държавата отиват най-вече в посока вътрешни скандали и борба за запазване на позициите след изборите догодина, еврозоната остава на заден план. Това, разбира се, не означава, че в следващите два месеца трябва да се очаква провал - успехът все още е възможен и поради добро стечение на обстоятелствата. Без активна работа обаче еврозоната изглежда по-неясна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    През 90-те сините и червените се разменяха на всеки парламентарен избор, често без да дочакат края на мандата и свикнаха така. Да се управлява три поредни мандата се възприема като неприлично и пренебрегнатите правят всичко възможно да сграбчат черпака. Това включва и сканадали, разбира се. Не че управляващите не влачат, но целта не е да се спре влаченето, а да се сменят влачещите. Столетницата е гладна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Pozor, diváci*

Pozor, diváci*

Тури му чакъл

Тури му чакъл

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK