Утихването е смъртна заплаха за големите глобални градове. Удоволствието от живота на село идва от спокойствието и близостта до природата. Но градовете процъфтяват благодарение на оживените си улици, ресторанти и театри, които в момента са празни. Това е загуба за градските потребители и бедствие за много хора, често имигранти, които продават услугите си.

Вирусът атакува ядрото на това, което прави градовете оживени и успешни. Те просперират и заради това, че събират на едно място талантливи хора, бликащи от идеи. Американците, живеещи в градове с над 1 млн. души, са с 50% по-продуктивни от останалите.

Тълпенето в офиси и барове сега обаче изглежда безотговорно. И за разлика от испанския грип, ударил преди век, много работници вече имат алтернатива. Хората се учат да работят от вкъщи; някои дори откриха, че им харесва. Facebook, доскоро героичен строител на нови офиси, обяви, че ще позволи на много служители да продължат да работят дистанционно и след като вирусът си отиде. Пазарът на търговски и жилищни площи може да се забави, ако част от работата се изнесе от градовете. Много вероятно е магазини и кафенета по главните улици да фалират, докато се адаптират към по-малкото служители в офиси, туристи и студенти.

Ако загубят хора, градовете ще срещнат и финансови затруднения. Приходите от хотелиерски такси и обществения транспорт се изпариха. Бюджетният офис на Ню Йорк съобщава за "абсолютен мрак и несигурност" и се тревожи, че данъчните приходи може да се свият с 9 млрд. долара през следващите две години. Голямата опасност е, ако градовете влязат в спирала на бюджетни съкращения, влошаващи се услуги, нарастваща престъпност и бягство на средната класа - като през 70-те години на миналия век.

Въпреки всичко това големите градове са по-силни и устойчиви, отколкото изглеждат. Тяхната съдба също зависи от разработването на лекарства и ваксини за COVID-19. Те остават безценни като места, където хората могат да изграждат мрежи и да работят заедно. Дори полудистанциран и полупълен офис е жизнено необходим, за да се учат новонаетите как работи една компания. Надеждата е, че дори и ако банкерите и програмистите спрат да идват физически, градовете ще се адаптират. Младите, които са по-малко уязвими към вируса и по-малко притеснени от престъпността, може изведнъж да открият, че пак могат да си позволят да живеят в големия град.

За да насърчат това, градовете трябва да се управляват с мисъл за ерата след пандемията. Те вече се борят с проблема с придвижването на милиони хора, когато никой не иска да се качи в препълнен автобус и влак. Някои предлагат смели планове за разширени мрежи от велоалеи и са поставили бариери за автомобилите, за да насърчат пешеходците.

Националните правителства ще се нуждаят от убеждаване, че градовете трябва да имат повече автономия, особено докато много от тях се молят за допълнително финансиране. Но държавата трябва да отстъпи. Големите градове са досадни в исканията си, но обикновено са и сериозни вносители в националните бюджети. И приносът им не е само икономически. Градовете са мястото, където хората се научават да живеят в модерно отворено общество. Те са машини за създаване на граждани.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved