Как се разглобява демокрация: примерът на България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се разглобява демокрация: примерът на България

За разлика от другите популистки лидери Борисов не е антисемит или ксенофоб, което успокоява европейските му партньори

Как се разглобява демокрация: примерът на България

На разположение в ЕС

Евгений Дайнов
14485 прочитания

За разлика от другите популистки лидери Борисов не е антисемит или ксенофоб, което успокоява европейските му партньори

© DARIO PIGNATELLI


Проф. Евгений Дайнов, политолог, в публикация за глобалната платформа openDemocracy*

След години увъртане от страна на онези, които би трябвало да са знаели по-добре, най-накрая стана общоизвестно, че демокрацията е удушена в Унгария и Полша. По-малко известно е, че е ефективно премахната в още една страна член на ЕС - България, под управлението на най-дългогодишния популистки лидер в Европа Бойко Борисов. За разлика от другите Борисов не е антисемит или ксенофоб. Той дори няма проблем с гей хората. Това го прави, както ми казаха служители на ЕС, някак "сигурен" по отношение на демокрацията.

Но не само фашизирани ксенофоби са способни да я убият. Борисов стана министър-председател на България, пренебрегвайки каквато и да е идеология, и пресъздаде цялата държавна машина на принципа, че силата на управлението не е в закона, който трябва да важи еднакво за всички, а в силните хора, които могат да мачкат по-слабите. Десетилетие по-късно гражданското общество е в безпорядък, медиите са под строг контрол, вместо опозиция имаме "дисиденти". Властите преследват всеки, когото възприемат като "враг". След прекъсване от три десетилетия в България отново има де факто политически съдебни процеси.

Това е поучителна история, защото се случи под самия нос на Европейската комисия и Европейския парламент. Това е също приказка за успеха и следователно предпоставка да се случи и другаде. Затова е важно да се разбере как го направи България.

"Това е поучителна история, случила се под самия нос на европейските институции"

Т.нар. критерии от Копенхаген от 1993 г. съдържат условията, при които една държава може да стане член на ЕС. Борисов и неговата партия ГЕРБ атакуваха и демонтираха всеки от тях, ефективно извеждайки България извън обхвата на европейските норми, ценности и принципи. Политическите критерии изискват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, защита на човешките права и зачитане на малцинствата. Борисов не се слави с четенето на философски книги, но е схванал Аристотеловия принцип, че политиката се основава на ценности. Затова, преди да разглоби политиката, той демонтира ценности.

През двете години след присъединяването на България към ЕС повечето неправителствени организации за изграждане на гражданско общество изчезнаха. Между 1997 и 2007 г. тяхната дейност компенсираше слабостта на институциите и липсата на демократична култура, спечелвайки на България репутацията на "жизнено гражданско общество". Оказа се, че то е "жизнено" само когато е наситено с активни НПО и граждански групи. В предприсъединителния период Брюксел решаваше за тяхното финансиране. След 2007 г. решенията за това се прехвърлиха на правителството в София. Незабавно бяха направени две неща: НПО бяха разделени на "наши" и "не наши", като на вторите се отказваше финансиране, а в отговор на наложените 15% "връщане" като предпоставка за финансиране водещи НПО прекратиха дейността си, отказвайки да играят тази игра.

Така, когато Борисов пое властта през 2009 г., гражданското общество вече беше обезсърчено. Останали бяха медиите - тогава все още плуралистични и жизнени. Финансовата криза след 2008 г. обаче изведе повечето от тях на червено. Борисов предложи да компенсира спада в приходите им със средствата от ЕС, управлявани от министрите му. Подпомаганите медии, разбира се, трябваше да подкрепят правителствената линия, като все повече се изискваше да атакуват критиците й. След няколко години демократичният дебат се заключи най-вече в интернет, оставяйки правителството без надзора на медиите. След още няколко, около 2018, официозните медии започнаха да публикуват актуализирани списъци на "врагове", включващи публични фигури - опоненти на режима, малкото останали независими журналисти и издателите на последните останали независими медии.

След прекъсване от три десетилетия отново имаме де факто политически съдебни процеси и контролирана икономика по централноазиатски модел.

С премахването на гражданското общество и независимите медии бяха премахнати и основите на демократичната политика, каквато се предполага от копенхагенските критерии. Междувременно институциите се превърнаха в инструмент за налагане на волята на силните на деня. И всеки, който не се подчини, ще види бизнеса си съборен от комбинираната мощ на данъчните инспектори и цялото ветрило от "контролни институции" (повече от 70) на държавата. Цялата властова структура беше препроектирана по феодален модел. Основните сектори на икономиката, както и географските региони се сдобиха със своите силни хора, чиято дума стана закон.

Като следствие доверието в българската икономика очевидно се сриваше. Две ключови развития определиха този процес. Едното е ескалиралата държавна и спонсорирана от правителството намеса в икономиката. Другото е появата на изцяло нова парасъдебна система. И двете развития имаха еднакви цели: да засилят властта на режима върху ключови икономически сектори и участници, а смачкването на несъгласните да послужи за назидание.

От 2012 г. досега вече има достатъчно свидетелства, че режимът на Борисов успешно внася от места като Русия и Узбекистан практиката на "враждебни поглъщания" на частни компании. Сценариите за това са два. При първия - когато собственикът е несъгласен, целият легион от "контролни институции" ще влезе в компанията, ще я затвори и ще блокира сметките й. При втория сценарий собственикът се съгласява, но и в двата случая компанията е увредена, по-малко конкурентоспособна и по-малко ефективна.

За "легалното" въвеждане на тези практики в края на 2017 г. правителството създаде нова "наказателна" правна система паралелно с редовната. Това беше продадено на ЕС като "борба с корупцията", а презумпцията за невиновност беше първата жертва. През декември 2018 г. в нов закон беше записано, че комисията за конфискация може да задържи конфискуваното ви имущество дори и след като бъдете признати за невинни от съдилищата. Министърът на правосъдието го обясни така: "Дори съдът да обяви липса на престъпление, обществото има право на обезщетение." Към днешна дата "клиентите" на парасъдебната система илюстрират, че опасенията за мотивите, с които беше създадена, са се сбъднали. Основаваща се на конкуренцията пазарна икономика е нещо, което в България вече го няма. Това, което има, е по-близко до контролираните икономики по централноазиатски модел.

В държава без правов ред, в която институциите се използват за похитителски набези, устойчивото прилагане на правото на ЕС е невъзможно по дефиниция. Въпреки това Европейската комисия и другите органи на ЕС продължават да си затварят очите за основния проблем - премахването на върховенството на закона и на институциите и механизмите на демокрацията. За това има най-малко две причини: политика (или по-точно политиканство) и изгубено съзнание за това какво е ЕС. Европейският съюз не беше създаден, за да е дистрибутор на фондове. Човешкото достойнство беше поставено в центъра на неговата политика и законодателство като гаранция срещу завръщането на диктаторите. Разпределянето на пари към по-слабите държави в съюза е скорошно изобретение. Но ЕС днес вижда мисията си предимно по отношение на парите - с мисленето, че докато паричната страна на нещата е наред, не е необходимо да се предприемат действия заради нарушения срещу достойнството и законността.

Политиканските причини са очевидни. И партията на Борисов, и партията на Орбан са членове на групата на ЕНП в Европейския парламент. А ЕНП, представила се недобре на изборите, се нуждае от тях, за да демонстрира, че има мнозинство. Това е късогледо и самоубийствено именно защото в основата на ЕС са конкретните ценности, които пораждат върховенството на закона и демокрацията. Нападението над тези ценности е нападение над целия проект на ЕС. Това се е случи в Унгария; случва се в България и Полша. Варварите не са пред портите. Те са вътре в крепостта, предоставяйки на останалите работещ модел за убийство на демокрацията.

*Преводът е на редакцията, публикува се със значителни съкращения.

Проф. Евгений Дайнов, политолог, в публикация за глобалната платформа openDemocracy*

След години увъртане от страна на онези, които би трябвало да са знаели по-добре, най-накрая стана общоизвестно, че демокрацията е удушена в Унгария и Полша. По-малко известно е, че е ефективно премахната в още една страна член на ЕС - България, под управлението на най-дългогодишния популистки лидер в Европа Бойко Борисов. За разлика от другите Борисов не е антисемит или ксенофоб. Той дори няма проблем с гей хората. Това го прави, както ми казаха служители на ЕС, някак "сигурен" по отношение на демокрацията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Дайнов е направил уникален анализ!
    Все пак адресатът на забележителния му текст са западняците, затова и обясненията са много, често доста увъртени, за да се сведе случващото се в БГ до техния начин на мислене, но си остават напълно реалистични.
    Финалът обяснява политическото оцеляване на Борисов - той е дондуркан от ЕС заради политическото боричкане в ЕП между големите партии ЕНП и ПЕС, които вече са дали фира, не могат да налагат своите политики и се коалират с всякакъв сбирток, за да са на власт. И затова всеки глас им е важен. И в ЕНП на никого не му дреме дали той е от Орбановите националисти или от Борисовите мутри.
    Политиките в ЕП са сведени до оцеляване във власт. И това гарантира, че ЕС, ЕК, ЕП изобщо няма да се вгледат в антиконституционния преврат, който минава през БГ.
    Мантрата и надеждата, че "Европа ще ни оправи" става все по безсмислена и фалшива. На Европа й пука за БГ точно толкова, колкото на нас за ескимосите...
    Никой няма да ни свърши работата, докато свити в мазето чакаме бандитите отвън да се избият едни други и да дойде свободата.
    Не, това не е свобода! Това е властта на победилата другите мутри мутра.
    Свободата ще е, когато ние се изправим и преборим мутрите.
    Но за това първо трябва да излезем от мазето...

  • 3
    trial_jezz avatar :-@
    trial_jezz

    Вие сериозно ли изстрихте коментар номер 1?
    Погнусен съм...меко казано...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Pozor, diváci*

Pozor, diváci*

Тури му чакъл

Тури му чакъл

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK