През последните три десетилетия след края на студената война светът стана все по-свързан и интегриран чрез технологии и глобализация. Но - като започнем от избирането на Тръмп и със спиращото дъха ускорение в рамките само на последните няколко месеца благодарение на пандемията COVID-19 - усещането е за разпадане на света, водено от себични интереси, недоверие и игра на "ние" срещу "тях". Импулсът "моята държава първо" сега е модел на действие не само в политиката, но и във веригите за доставки, които сегашната криза постави на тежко изпитание. Този остър завой ще доведе до автаркия (икономическа политика, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване - бел. ред.) и мащабни програми за стимулиране на местното производство.
Тенденцията ще проличи първо при медицинските консумативи - след неудобно острата неподготвеност почти навсякъде за такава пандемия. Но новото демонстриране на политическа отговорност в условия на национална самодостатъчност ще означава енергията, хранителните доставки и технологиите да бъдат обявени за "критично важни за мисията". По-високите разходи за производство им на местно ниво ще се окажат по-малко важен фактор от политическия. Накратко, цените ще растат за почти всичко - и в реални условия, а не само чрез инфлацията.
Това ще бъде изключително скъпо: за потребителите, за правителствата (заради увеличените бюджетни разходи) и за работните места (пределните разходи ще бъдат по-високи от пределната производителност). Но много по лошо от ефектите на деглобализацията може да окаже злощастната реалност, че COVID-19 е ускорил смъртта на свободните пазари като двигател на икономиките. Ходът да се спаси всичко е разбираем, но засилва риска реалният БВП да продължи да намалява със зомбификацията на икономиката. Дори прословутата със строгостта си Германия стана напълно кейнсианска в отчаян опит да компенсира срива в търсенето и производителността.
Германските правителствени разходи затъмняват всеки друг член на ЕС - около 38% от БВП, включващи новите плащания, гаранции за заеми, данъчни облекчения и др. Когато Германия се присъединява към "разходи без задръжки", знаем, че свободните пазари са умъртвени. Когато държавите харчат пари, изглежда като подкрепа за икономиката, но това идва с цената на ниска производителност, зомбиране и изтласкване на частния капитал, а това означава понижени перспективи за реалния БВП.
Пазарите трябва да се самокоригират, изчиствайки непродуктивно поведение и участници в икономиката. За пореден път си струва да се спомене често използваната, но много подходяща метафора за пазарите и икономиката като гора. Множество малки горски пожари са необходими, за да се запази екосистемата здрава и да се предотврати натрупване, което би подхранило голяма и опустошителна огнена буря.
В по-традиционни "австрийски" термини - критичната функция за пазарите (и растежа), както е описана от Йозеф Шумпетер, е "творческа концепция за унищожение" и "обновителен механизъм, чрез който нови производствени единици заменят остарелите". Със спасителни мерки за всички през цялото време този механизъм е премахнат. Няма повече "горски пожари", които да оставят благодатна почва да стартират нови играчи, и следователно бъдещето е на все по-ниска производителност и растеж на реалния БВП наред с огромна дългова тежест. Правителствата ще имат силна дума в бордовете, на път са новите им разпоредби за "спасяване на икономиката и работните места" с парите на данъкоплатците.
Голямата ирония е, че въпреки мащабния ефект, който COVID-19 и кой знае какви вируси в бъдеще могат да оказват, още по-голям е рискът от нашата реакция на кризата. По-лошо от замразяването на пазарните икономики е заместването им с държавен капитализъм. Този модел никога не може да е печеливш, тъй като именно отворените пазари са нужни за намиране на най-добрата цена на производството и разпределението на стоки, за иновации и дори демокрация. Комбинацията от локализация и държавен капитализъм носи отвяващи ветрове за растежа, заетостта и обществото.
През последните три десетилетия след края на студената война светът стана все по-свързан и интегриран чрез технологии и глобализация. Но - като започнем от избирането на Тръмп и със спиращото дъха ускорение в рамките само на последните няколко месеца благодарение на пандемията COVID-19 - усещането е за разпадане на света, водено от себични интереси, недоверие и игра на "ние" срещу "тях". Импулсът "моята държава първо" сега е модел на действие не само в политиката, но и във веригите за доставки, които сегашната криза постави на тежко изпитание. Този остър завой ще доведе до автаркия (икономическа политика, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване - бел. ред.) и мащабни програми за стимулиране на местното производство.
0 коментара