Това ще бъде изключително скъпо: за потребителите, за правителствата (заради увеличените бюджетни разходи) и за работните места (пределните разходи ще бъдат по-високи от пределната производителност). Но много по лошо от ефектите на деглобализацията може да окаже злощастната реалност, че COVID-19 е ускорил смъртта на свободните пазари като двигател на икономиките. Ходът да се спаси всичко е разбираем, но засилва риска реалният БВП да продължи да намалява със зомбификацията на икономиката. Дори прословутата със строгостта си Германия стана напълно кейнсианска в отчаян опит да компенсира срива в търсенето и производителността.

Германските правителствени разходи затъмняват всеки друг член на ЕС - около 38% от БВП, включващи новите плащания, гаранции за заеми, данъчни облекчения и др. Когато Германия се присъединява към "разходи без задръжки", знаем, че свободните пазари са умъртвени. Когато държавите харчат пари, изглежда като подкрепа за икономиката, но това идва с цената на ниска производителност, зомбиране и изтласкване на частния капитал, а това означава понижени перспективи за реалния БВП.

Пазарите трябва да се самокоригират, изчиствайки непродуктивно поведение и участници в икономиката. За пореден път си струва да се спомене често използваната, но много подходяща метафора за пазарите и икономиката като гора. Множество малки горски пожари са необходими, за да се запази екосистемата здрава и да се предотврати натрупване, което би подхранило голяма и опустошителна огнена буря.

В по-традиционни "австрийски" термини - критичната функция за пазарите (и растежа), както е описана от Йозеф Шумпетер, е "творческа концепция за унищожение" и "обновителен механизъм, чрез който нови производствени единици заменят остарелите". Със спасителни мерки за всички през цялото време този механизъм е премахнат. Няма повече "горски пожари", които да оставят благодатна почва да стартират нови играчи, и следователно бъдещето е на все по-ниска производителност и растеж на реалния БВП наред с огромна дългова тежест. Правителствата ще имат силна дума в бордовете, на път са новите им разпоредби за "спасяване на икономиката и работните места" с парите на данъкоплатците.

Голямата ирония е, че въпреки мащабния ефект, който COVID-19 и кой знае какви вируси в бъдеще могат да оказват, още по-голям е рискът от нашата реакция на кризата. По-лошо от замразяването на пазарните икономики е заместването им с държавен капитализъм. Този модел никога не може да е печеливш, тъй като именно отворените пазари са нужни за намиране на най-добрата цена на производството и разпределението на стоки, за иновации и дори демокрация. Комбинацията от локализация и държавен капитализъм носи отвяващи ветрове за растежа, заетостта и обществото.