Какво след Борисов

Изходът от политическата криза

Решаващо е гражданското участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява публичната сфера
Решаващо е гражданското участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява публичната сфера
Решаващо е гражданското участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява публичната сфера    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Решаващо е гражданското участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява публичната сфера    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Проф. Антоний Тодоров, преподавател по политически науки в Нов български университет и съосновател на Българското общество за либерална демокрация - БОЛД

Една от основните критики към протестите е, че няма визия за бъдещето. Всъщност има визия - повечето участници говорят за истинско правосъдие, за законност, за справедливост, което е една много ясна представа за бъдещето, макар да звучи абстрактно. Но критиките към протестите визират например, че ако те предизвикат предсрочни избори, това ще доведе до правителство, което няма да е по-добро от сегашното управление. Но за какво всъщност става дума?


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 6

    Не съм сигурен кой иска повече Борисов да продължи да го играе премиер: той самият или псевдопатриотичната му патерица.
    При него е ясно:
    1.Има абсолютно деформирана представа за реалността от десетилетното му срастване с всички официални (и неофициални) власти;
    2. Паническият страх, че ще бъде арестуван и съден или просто убит от кукловодите си, защото знае прекалено много и при съдебен процес може да му хрумне да сключи сделка и да се разприказва, за да отърве кожата.

    По-чудно ми е поведението на псевдопатриотите. На пръв поглед желанието им да крепят далаверата до последно е противостествено, защото като всяка партия-ибрикчия на Герб е ясно, че ще залязат като РЗС, РБ, Лидер, СДС.
    Логичен е интересът както на Герб, така и на чаталчетата им час по-скоро да отидат на избори, докато не сме ги изгонили с камъни. Защо неприятният ВС тогава продължава да ни говори глупости за отговорност пред народа и вселената?

    Защо „тенията“ на псевдопатриотите в момента убива „гостоприемника“ си Герб със седенето му напук на 60% от българите във властта?

    Заради тънки „патриотични“ сметки.
    Защото рухването на подкрепата за Борисов и Герб прелива в качване рейтинга на партията на Слави Трифонов. Видимо от вчерашното изследване на Маркет Линкс ИТН вече би била втора парламентарна партия, задминавайки БСП, ако изборите бяха днес. И това без Слави Трифонов да си мръдне пръста, без там да има известни личности, без да има структури из страната, без да има и идея какво (освен да иска мажоритарни избори и пряк избор на шерифи) ще прави в НС! Просто трупа подкрепа заради вакуума, който отваря в политическото пространство сублимирането на Герб!

    Т.н. „патриоти“ явно си правят сметка след изборите – когато и да се те - да впият мазните си псевдопатриотични лозунги, потурите и беневреците в следващия патриотарски настроен „гостоприемник“ – клубът 7/8, който и така, и така няма сериозна политическа платформа и ще заложи на „Вятър ечи, Балкан стене“ , развяването на трикольора и крясъците „българи – юнаци“ по всеки повод.

    Национализмът продава! Това явно е доктрината за оцеляването на псевдопатриотите след катастрофалното смокиново листо, което играха 3.5 години, прикривайки на кръвосмешението на Борисов и Доган.

    Между другото по повод десакрализирането на властта в лицето на Борисов в последния месец, си отворих отново великолепния труд „Творчество Франсуа Рабле и народная культура средневековья и Ренессанса“ (1940) на съветския гениален културолот Михаил Бахтин. Бахтин разглежда детайлно народната смехова култура и невъзвратимото развенчаване в очите на народа на всичко фалшиво.
    В смисъла на карнавалната народна култура, плакатите и транспарантите на площадите казват много ясно:
    Борисов е свален от пиедестала.
    Борисов е осмиван всеки ден от месец насам.
    Борисов е политически труп.

    Затова наистина въпросът вече отдавна не е Борисов.
    Въпросът е какво ще правим след Борисов, защото подобна на днешната народна енергия и надежди имаше и през 1989 г.
    Свидетели сме какво ни се случи...
    Ще настъпим ли пак същата мотика?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Кой ще ни дадеее руски гаааз?

Кой ще ни дадеее руски гаааз?

Кръгом и марш на изток

Кръгом и марш на изток