Какво след Борисов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво след Борисов

Решаващо е гражданското участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява публичната сфера

Какво след Борисов

Изходът от политическата криза

6832 прочитания

Решаващо е гражданското участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява публичната сфера

© Надежда Чипева


Проф. Антоний Тодоров, преподавател по политически науки в Нов български университет и съосновател на Българското общество за либерална демокрация - БОЛД

Една от основните критики към протестите е, че няма визия за бъдещето. Всъщност има визия - повечето участници говорят за истинско правосъдие, за законност, за справедливост, което е една много ясна представа за бъдещето, макар да звучи абстрактно. Но критиките към протестите визират например, че ако те предизвикат предсрочни избори, това ще доведе до правителство, което няма да е по-добро от сегашното управление. Но за какво всъщност става дума?

Има няколко въпроса, които ангажираните с разговора около протестите трябва да си задават:

  • Кое гарантира, че на протеста няма да надделеят най-радикалните му участници?
  • Кое гарантира, че едно друго правителство ще е по-добро?
  • Кое гарантира, че предсрочните избори ще бъдат по-честни от редовните?
  • Кое гарантира, че двете оставки (на премиера и на главния прокурор) ще подобрят ситуацията със законността и справедливостта?

Важно е да мислим за бъдещето отсега, ако не искаме да ни сполети нещо по-лошо от сегашното положение. Но всъщност нещата стигнаха до такива мащабни протести, защото мнозина бяха убедени, че "по-лошо не може да бъде". Това убеждение е следствие на установения политически монопол на ГЕРБ, който позволи както обсебването на държавата от частни интереси, така и незачитането на закона дори от главния прокурор и употребата на правосъдието в интерес на политическия монопол.

В една позиция на Българската общност за либерална демокрация се отстояват онези принципи на организация на политическото тяло, включително на правосъдието, но също и на едно бъдещо управление, без които няма да има демократично устройство, основано на свободите и гражданското равенство. Не може да се предвиди всичко, което може да последва, ако правителството подаде оставка, но може да се насърчава активната гражданска енергия в отстояването на неотменими принципи на либералната демокрация (ако не е либерална, не е демокрация, като "либерална" не е идеологическа квалификация, а неотменима характеристика на демокрацията и условие за нейното съществуване).

На поставените въпроси - най-общо, няма някаква специална гаранция, гаранция може да бъде само гражданската активност и енергия в подкрепа на едно действително демократично бъдеще.

Поради упорството да бъдат подадени исканите оставки (оставям настрана въпроса дали искането има своите основания, защото има много публикувани аргументи в тази насока) протестът се радикализира видимо. Мирният му характер в началото, подкопаван от отделни екстремисти, днес не е толкова мирен и протестиращите възприемат тактиката на блокадите на кръстовища и пътища. Значи ли това, че ще надделеят най-радикалните протестиращи? Не е сигурно, но съществува немалък риск от това. А е видно, че надделяването на екстремистки действия за съжаление само ще даде аргументи на правителството, че е гарант на реда и сигурността. Да не говорим, че блокадите на улиците по правило не пречат на правителството да прави каквото пожелае. Рискът е да се "обезкърви" протестът, а управляващите да получат незаслужения бонус на защитници на свободата на придвижване. Рискът от това зависи от поведението на другите протестиращи, които могат да предотвратят "открадването" на протеста им.

Вторият въпрос (за бъдещото управление) се задава непрекъснато не само от страна на правителството, но и от критици на протеста, които са критици и на управлението. Аргументът в неговата изчистена форма е, че едни предсрочни избори ще върнат БСП на власт, а като се имат предвид провалите ѝ през 1996 или 2013, това решение не е по-добро. Това несъмнено е въпрос и предизвикателство към БСП - в състояние ли е партията да убеди обществото, че ако наистина дойде на власт, ще управлява по-почтено и по-справедливо? Но от друга страна, аргументът, че предсрочните избори ще "върнат комунистите" на власт, е изцяло част от защитната теза на настоящото правителство. Тя накратко казва, че ГЕРБ е гаранция срещу "връщането на комунистите", защото е дясна партия от ЕНП. А има ли гаранция, че БСП непременно ще спечели предсрочните избори?

В същата връзка срещу предсрочни избори се изтъква това, че президентът Румен Радев ще назначи служебно правителство, в което ще подходи реваншистки към ГЕРБ. Аргументът дори е с наддаване: ако при едни предсрочни избори се стигне до разнороден парламент, в който да е много трудно да се състави правителство, служебното правителство на президента ще управлява още много дълго и едва ли не ще установи "президентска република".

Това без съмнение е приписване на невъзможни намерения на Румен Радев, трудно ми е да го видя в ролята на новия диктатор, който ще погребе българската демокрация. Обвинението обаче изцяло е в подкрепа на сегашното управление, защото вдъхва страх у по-малко информираните и като цяло дискредитира президента. Което прави и главният прокурор, затова протестът започна с искане на две оставки.

А това дали след предсрочни избори ще бъде трудно съставянето на правителство е предизвикателство едновременно към партиите и към гражданите избиратели. От тях зависи какъв ще е бъдещият състав на парламента, но защо той да е непременно по-лош от сегашния? А защо редовните избори да могат да излъчат парламент, много по-добър от този на предсрочните избори? Или някои се надяват, че малкото време от 6-7 месеца ще е достатъчно да се появи "спасителят"? Не знам дали това ще е непременно по-добре.

Неизвестността от това, което ще последва, не може да бъде аргумент срещу промяната - иначе трябва да приемем, че е "най-безопасно" да не променяме нищо.

Защо предсрочните избори да са по-малко честни от редовните? Някой ще попита "а не зависи ли това от правителството, което управлява". Тогава защо сегашното правителство смята, че ще организира изборите по-честно, отколкото едно служебно правителство (много протестиращи го винят за изборни манипулации)? Ако изборите зависят от правителството, което управлява, най-добре е да се откажем от тях и да избираме депутатите с жребий (както е било в Атинската демокрация). Завръзката тук е машинното гласуване, поискано като инструмент срещу манипулациите на изборните резултати. Защото по въпроса, независимо че законът го изисква отдавна, сегашното правителство не е направило нищо и вероятно щеше да поиска от парламента ново отлагане на датата за въвеждането му.

А кое гарантира, че двете оставки решават въпроса за законността и справедливостта? Сами по себе си оставките не са нищо друго освен първа, но символически много важна стъпка в тази насока. Те са условието, за да започне процес на разграждане на политическия монопол и възстановяване на гражданския контрол върху публичните институции. Дали това ще се случи отново ще зависи от гражданската енергия и натиск, за да не се допусне някой да се възползва частно от промяната. Други гаранции няма, но неизвестността от това, което ще последва, не може да бъде аргумент срещу промяната. Иначе трябва да приемем, че е "най-безопасно" да не променяме нищо.

Двете искани оставки са условието да започне разграждане на политическия монопол и възстановяване на гражданския контрол върху публичните институции.

Позицията на БОЛД е много ясна, тя показва, какво хората от тази общност искат да бъде бъдещето: връщане на държавата под контрола на гражданите, отчетност и контрол над главния прокурор, честност и отчетност в изборите, гаранции за независимост на медиите, противодействие на националпопулизма за една демокрация без расизъм и дискриминация, политики на еко-социална справедливост и най-сетне - гражданско участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява частно публичната сфера.

Проф. Антоний Тодоров, преподавател по политически науки в Нов български университет и съосновател на Българското общество за либерална демокрация - БОЛД

Една от основните критики към протестите е, че няма визия за бъдещето. Всъщност има визия - повечето участници говорят за истинско правосъдие, за законност, за справедливост, което е една много ясна представа за бъдещето, макар да звучи абстрактно. Но критиките към протестите визират например, че ако те предизвикат предсрочни избори, това ще доведе до правителство, което няма да е по-добро от сегашното управление. Но за какво всъщност става дума?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не съм сигурен кой иска повече Борисов да продължи да го играе премиер: той самият или псевдопатриотичната му патерица.
    При него е ясно:
    1.Има абсолютно деформирана представа за реалността от десетилетното му срастване с всички официални (и неофициални) власти;
    2. Паническият страх, че ще бъде арестуван и съден или просто убит от кукловодите си, защото знае прекалено много и при съдебен процес може да му хрумне да сключи сделка и да се разприказва, за да отърве кожата.

    По-чудно ми е поведението на псевдопатриотите. На пръв поглед желанието им да крепят далаверата до последно е противостествено, защото като всяка партия-ибрикчия на Герб е ясно, че ще залязат като РЗС, РБ, Лидер, СДС.
    Логичен е интересът както на Герб, така и на чаталчетата им час по-скоро да отидат на избори, докато не сме ги изгонили с камъни. Защо неприятният ВС тогава продължава да ни говори глупости за отговорност пред народа и вселената?

    Защо „тенията“ на псевдопатриотите в момента убива „гостоприемника“ си Герб със седенето му напук на 60% от българите във властта?

    Заради тънки „патриотични“ сметки.
    Защото рухването на подкрепата за Борисов и Герб прелива в качване рейтинга на партията на Слави Трифонов. Видимо от вчерашното изследване на Маркет Линкс ИТН вече би била втора парламентарна партия, задминавайки БСП, ако изборите бяха днес. И това без Слави Трифонов да си мръдне пръста, без там да има известни личности, без да има структури из страната, без да има и идея какво (освен да иска мажоритарни избори и пряк избор на шерифи) ще прави в НС! Просто трупа подкрепа заради вакуума, който отваря в политическото пространство сублимирането на Герб!

    Т.н. „патриоти“ явно си правят сметка след изборите – когато и да се те - да впият мазните си псевдопатриотични лозунги, потурите и беневреците в следващия патриотарски настроен „гостоприемник“ – клубът 7/8, който и така, и така няма сериозна политическа платформа и ще заложи на „Вятър ечи, Балкан стене“ , развяването на трикольора и крясъците „българи – юнаци“ по всеки повод.

    Национализмът продава! Това явно е доктрината за оцеляването на псевдопатриотите след катастрофалното смокиново листо, което играха 3.5 години, прикривайки на кръвосмешението на Борисов и Доган.

    Между другото по повод десакрализирането на властта в лицето на Борисов в последния месец, си отворих отново великолепния труд „Творчество Франсуа Рабле и народная культура средневековья и Ренессанса“ (1940) на съветския гениален културолот Михаил Бахтин. Бахтин разглежда детайлно народната смехова култура и невъзвратимото развенчаване в очите на народа на всичко фалшиво.
    В смисъла на карнавалната народна култура, плакатите и транспарантите на площадите казват много ясно:
    Борисов е свален от пиедестала.
    Борисов е осмиван всеки ден от месец насам.
    Борисов е политически труп.

    Затова наистина въпросът вече отдавна не е Борисов.
    Въпросът е какво ще правим след Борисов, защото подобна на днешната народна енергия и надежди имаше и през 1989 г.
    Свидетели сме какво ни се случи...
    Ще настъпим ли пак същата мотика?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK