"Корупцията е усещане" и други фантасмагории
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Корупцията е усещане" и други фантасмагории

"Корупцията е усещане" и други фантасмагории

Как се роди една от най-емблематичните и безсмислени опорни точки в управлението на ГЕРБ

4418 прочитания

© Надежда Чипева


"Когато говорим за корупция в България, трябва да направим ясна разлика между усещането и възприятието за наличието на такава и фактите." Цитатът е на социалния министър Деница Сачева в интервюто ѝ пред BBC от 9 август. Репликата е гарнирана с грешни данни - че за десет години БВП на България се е удвоил (не се е), както и че средната заплата за същия период се е вдигнала три пъти (отново, не се е). В опитите си да спрат лавината от негативни статии за българското правителство в чуждестранните медии управляващите върнаха в употреба някои стари прийоми - както изкривени статистки, така и класически безсмислици като "корупцията е усещане".

Всъщност репликата може да се използва като наръчник как се прави успешна пропаганда в България: изкуството да създадеш опорна точка, която е толкова абсурдна, че за много хора не си заслужава оспорването ѝ. Защото, както често се случва в България - и те знаят, че лъжат, но и ние го знаем, така че в крайна сметка на никого не му пука. И все пак, историята на тази така популярна сред управляващите фраза е достатъчно интересна, че да си струва да се разкаже.

Какво да им кажем на чуждите медии

"Корупцията е усещане" се ражда като реплика в края на 2017 г. До началото на българското европредседателство остава около месец и цялата държавна администрация е в трескава подготовка. Най-натоварените институции са три: Министерският съвет, Министерството на външните работи и Министерството на европредседателството, което вече не съществува. Трите институции имат много проблеми, един от които е особено належащ: как ще отговарят на чуждите медии, когато ги питат за корупцията в България.

При откриването на европредседателството в страната гостуват десетки - от Politico и Financial Times до Wall Street Journal и Reuters. В предварителните си материали всички те описват България като "най-корумпираната" и "най-бедната" страна в Европейския съюз. Задачата на ГЕРБ не е да ги убеди в обратното, а да блокират вниманието им към темата. За целта управляващите правят две неща: създават на всички журналисти претъпкана програма, с която нямат време да си говорят с когото и да било извън властта, както и нови "опорки", които да обяснят необяснимото.

Тук идва неочаквана помощ: терминът "усещане за корупция", използван от Transperancy International в годишния индекс Corruption Perception Index. Тя мери корупцията по субективни критерии сред населението, защото няма как да има достъп до обективни данни като подкупи, каква част от обществените поръчки са нагласени, каква част от публичните средства се крадат и т.н. Изследванията на Transperancy International обхващат и личния опит на анкетираните с корупцията, и възприятията за нейното равнище в различните държави. И съпоставката на данните от тях с обективните данни за качеството на живота и работата на институциите в изследваните държави потвърждават пряката връзка между двете описания за България - като най-бедна и най-корумпирана в ЕС.

Пак тогава, през януари 2018 г., след началото на европредседателството, тогавашният министър на финансите Владислав Горанов казва на годишната среща на бизнеса с правителството, че "корупцията е вестникарско внушение".

Освен опитите проблемът с корупцията да бъде представен като несъществуващ темата автоматично се подменя с борбата с контрабандата - прийом, прилаган устойчиво оттогава от Бойко Борисов и останалите от ГЕРБ.

Другата тежка тема, на която чуждестранните издания често обръщат внимание, е свободата на медиите и по-конкретно репресиите срещу разследващи журналисти или свръхконцентрацията на пазара около един "обикновен депутат". Тя беше парирана от Борисов по време на брифинга в Министерския съвет с думите: всички в България могат да пишат каквото си искат, знаете ли какви неща чета за себе си...

Още в първия ден от европредседателството беше организиран и "семинар" на близки до ГЕРБ НПО-та от сферата на правосъдието, които повтаряха до откат опорката "корупцията е усещане" пред представители на чуждестранните медии.

Малко ми е корупционно днес

Деница Сачева със сигурност знае, че проблемът в България не е "усещането за корупция", а реалните ѝ и смазващи измерения. Знае го най-малкото защото като водач на листа на ДСБ за парламентарните избори през 2013 г. се нахвърляше именно срещу корупцията на ГЕРБ, а не върху някакво фиктивно чувство за нея. По същия начин Томислав Дончев обяснява протестите и с "чувството за несправедливост".

Кражбата на еврофондове, нагласянето на обществени поръчки за конкретни победители, надуването на крайните им цени, така че "да има за всички", наемането на служители по родствена, приятелска или партийна линия, безпринципно избирателните действия и бездействия на прокуратурата, купуването на имоти на безценица от хора във властта, липсата на дори един ефективно осъден министър за 30 години, както и необяснимо високият стандарт на живот на публични служители, които на теория взимат по-малко от един добър IT специалист - това не е усещане, а грубата реалност на корупцията.

През десетте си години на власт от ГЕРБ показаха неведнъж, че живеят в паралелен свят, а връзката им с реалността през последните месеци изглежда безвъзвратно скъсана. А по отношение на борбата с корупцията не е лошо да им се напомня, че работата им не е да се правят на психолози по телевизията. Все пак в духа и на психологията - най-трудно е да се бориш със себе си.

"Когато говорим за корупция в България, трябва да направим ясна разлика между усещането и възприятието за наличието на такава и фактите." Цитатът е на социалния министър Деница Сачева в интервюто ѝ пред BBC от 9 август. Репликата е гарнирана с грешни данни - че за десет години БВП на България се е удвоил (не се е), както и че средната заплата за същия период се е вдигнала три пъти (отново, не се е). В опитите си да спрат лавината от негативни статии за българското правителство в чуждестранните медии управляващите върнаха в употреба някои стари прийоми - както изкривени статистки, така и класически безсмислици като "корупцията е усещане".

Всъщност репликата може да се използва като наръчник как се прави успешна пропаганда в България: изкуството да създадеш опорна точка, която е толкова абсурдна, че за много хора не си заслужава оспорването ѝ. Защото, както често се случва в България - и те знаят, че лъжат, но и ние го знаем, така че в крайна сметка на никого не му пука. И все пак, историята на тази така популярна сред управляващите фраза е достатъчно интересна, че да си струва да се разкаже.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK