Има моменти, в които събитията се случват много бързо и определят какво ще става за години напред. България се намира в такъв етап от историята си - пред нея има много добри и отчайващо лоши възможности. Изборът между тях се случва точно сега.
С началото на протестите преди месец стана ясно, че тук има достатъчно обществена енергия, която да поиска радикална промяна на държавата в две важни посоки - в държавното управление и съдебната система. Смяна на модела, по който сега се управлява България, би позволила много по-адекватно преструктуриране на икономиката, което така или иначе се налага от супербързо променящия се свят. Това означава ударна модернизация, която минава през скъсване с корупцията и промяна в политиката. Този вариант е възможен, но никак не и сигурен. Групата от интереси, която в момента управлява България, има точно обратния план.
Другият път е очертан от проекта за нова конституция, който ГЕРБ вероятно ще внесе официално в началото на септември. Той предполага не просто бетониране на сегашната ситуация, но и преди това засилването й, така че да издържи още дълги години напред.
Тази седмица стана ясно, че ГЕРБ (и всички интереси около тях) искат да останат на власт, докато се свикат избори за Велико народно събрание, което да приеме нова конституция. Така няма да има служебно правителство, назначено от президента, и следващият вот ще бъде организиран изцяло от сегашната администрация. Великото народно събрание ще бъде избрано наполовина мажоритарно, което ще даде силно предимство на две от големите партии - ГЕРБ и ДПС. Това означава, че следващият парламент ще бъде доминиран от тях и съответно те ще решат как да изглежда новата конституция.
Промените, които се предлагат в нея, дават много ясна представа какво авторите й искат да се случи. Намалява се властта на президента, няма никаква смислена промяна за съдебната система, така че да се гарантира, че прокуратурата ще преследва корупцията и престъпността по високите етажи на държавата, и като цяло се засилва сегашният формат на властта. Нещо повече - в проекта се предвижда нови промени в конституцията да се правят дори по-трудно, отколкото сега. Или иначе казано, веднъж приет, проектът на ГЕРБ (и вероятно ДПС) ще продължи да действа дълги години. Всякакви идеи за истинска промяна - смислена реформа в съдебната система, която да оздрави държавното управление и политиката, така че да бъде модернизирана цялата страна, ще бъдат погребани поне за още едно десетилетие напред. (Вижте всичко по темата за конституцията тук.) Защо е важно да се запази властта се вижда много добре и в една друга тема от този брой.
Добър пример какво се случва в българската политика и как тя бива превземана по всички фронтове е историята на БСП функционера Кирил Добрев. Освен активната политическа дейност той развива и търговска, в което, разбира се, нямаше да има нищо лошо, ако една сериозна част от нея не зависеше от държавни поръчки. При положение че БСП не участва в централната власт, едно от вероятните обяснения за достъпа до този ресурс е, че чрез него се купува влияние в най-голямата опозиционна партия. Другото е, че фирмите, свързвани с него, имат толкова добро ноу-хау в доставката на ток и горива за държавни ведомства, че той побеждава в, разбира се, честните конкурси всички близки до ГЕРБ и ДПС играчи. (Вижте разследването на "Капитал" тук.)
В този брой има и още един сюжет, който показва защо за сегашната коалиция от интереси е толкова важно да не изпуска властта. Тук ще прочетете как през последните две години фирмите около Румен Гайтански-Вълка изживяват бурен възход. Принципно това е добра новина, но горчивият вкус в нея е, че този възход е щедро финансиран отново с публични пари. В основата на резкия ръст са кредити от ББР, раздадени по времето, когато тя се управляваше от Стоян Мавродиев.
Това е положението сега. Какво ще бъде през следващите десет години ще се разбере в близките няколко седмици.
Има моменти, в които събитията се случват много бързо и определят какво ще става за години напред. България се намира в такъв етап от историята си - пред нея има много добри и отчайващо лоши възможности. Изборът между тях се случва точно сега.
С началото на протестите преди месец стана ясно, че тук има достатъчно обществена енергия, която да поиска радикална промяна на държавата в две важни посоки - в държавното управление и съдебната система. Смяна на модела, по който сега се управлява България, би позволила много по-адекватно преструктуриране на икономиката, което така или иначе се налага от супербързо променящия се свят. Това означава ударна модернизация, която минава през скъсване с корупцията и промяна в политиката. Този вариант е възможен, но никак не и сигурен. Групата от интереси, която в момента управлява България, има точно обратния план.
3 коментара
Здравейте, Капитал,
Моля използвайте Вашата трибуна, за да поставите пред обществеността въпроса, докога ще продължава позорното мълчание на родните ни творци - артисти, писатели, режисьори, сценаристи и други интелектуалци. Не разбирам как тези хора оттук нататък ще продължат да внушават възвишени идеи и модели на поведение, след тази отвратителна проява на малодушие.
В тази връзка, отказвам за в бъдеще да посещавам постановки в българските театри, български кино продукции и да купувам книги от български автори, станали част от този позор.
Благодаря!
Заглавието на материала спокойно би могло да бъде перифразирано на: Що е това диктатура и имали тя почва у нас?
Понятието авторитаризъм, което официално се наложи за настоящата форма управление всъщност е евфемизъм на мека диктатура. Мека е, защото все още липсват масовите репресии. Винаги първо се започва с политическите опоненти, журналисти и богаташите с пари.
Бъдещето на всяка страна се определя от т.нар. елит и отношението му с някоя от Великите сили, от която е зависим. Това, което се изчаква в момента е резултата от президентските избори в САЩ, които ще предопределят следващото десетилетие у нас.