Не подценявайте държавния капитализъм на Си Дзинпин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не подценявайте държавния капитализъм на Си Дзинпин

Безмилостната смесица от автокрация, технология и динамика може да доведе до растеж с години.

Не подценявайте държавния капитализъм на Си Дзинпин

Китайският авторитарен лидер с нов икономически дневен ред

The Economist
3151 прочитания

Безмилостната смесица от автокрация, технология и динамика може да доведе до растеж с години.

© Reuters


Миналата седмица Белият дом забрани на TikTok и WeChat (две китайски приложения) в САЩ, наложи санкции на лидерите в Хонконг и изпрати свой представител в Тайван. Този натиск се дължи отчасти на предстоящите избори в САЩ: твърдостта към Китай е ключова за кампанията на президента Доналд Тръмп. Тя отразява и идеята, че китайскияг държавен капитализъм "на стероиди" е по-слаб, отколкото изглежда.

Логиката е: Да, Китай постигна растеж, разчитайки само на неустойчива формула от дълг, субсидии, кронизъм (българският термин е шуробаджанащина - бел. ред.) и кражба на интелектуална собственост. Ако натискът е достатъчно силен, китайската икономика може да се срине, принуждавайки лидерите й да правят компромиси и в крайна сметка да либерализират системата. Както каза държавният секретар Майк Помпео, "нациите в света, обичащи свободата, трябва да накарат Китай да се промени".

Просто, но грешно. Китайската икономика беше засегната от тарифната война далеч по-малко, отколкото се очакваше. Тя се оказа и по-устойчива на пандемията в сравнение със западните страни - МВФ очаква китайският БВП да се повиши през тази година с 1% в сравнение с 2019 г., докато прогнозата за САЩ е спад с 8%. Най-добре представящият се голям стоков пазар тази година е в Шънджън, а не в Ню Йорк. Лидерът на Китай Си Дзинпин пък се е заел да пресъздаде държавния капитализъм за следващото десетилетие. Забравете стоманодобивните предприятия и квотите. Новата икономическа програма на г-н Си е да накара пазарите и иновациите да работят по-добре в строго определени граници и подчинени на всевиждащия надзор на комунистическата партия. Тази безмилостна смесица от автокрация, технология и динамика може да доведе до растеж с години.

Подценяването на китайската икономика не е ново явление. Следващата фаза на китайския държавен капитализъм може да бъде наречена Xinomics. Откакто взе властта през 2012 г., политическата цел на Си е да затегне хватката на партията и да смаже несъгласието в страната и в чужбина. Икономическата му програма е предназначена да запази реда и да увеличи устойчивостта срещу заплахи. И с основателна причина. Публичният и частният дълг нараснаха от 2008 г. до почти 300% от БВП. Бизнесът е раздвоен между натиска от партията у дома и частния сектор на Запад. С нарастването на протекционизма китайските фирми рискуват да им бъде отказан достъп до западните технологии.

Планът на Си е от три части. Първо, строг контрол върху икономическия цикъл и дълга. Дните на свръхкредитирането и безкрайните заеми приключиха. Отговорът на правителството на COVID-19 е сдържан, със стимул около 5% от БВП - по-малко от половината на американския.

Втората част е по-ефективна администрация с еднакви правила в цялата икономика. Те трябва да позволят на пазарите да работят по-безпроблемно, повишавайки производителността на икономиката.

Третият елемент е размиването на границата между държавните и частните фирми. Държавата упражнява стратегически контрол върху частните фирми чрез партийни членове в тях. Система за черни кредитни списъци санкционира фирмите, които се държат "неправилно". Вместо uc; безразборна индустриална политика Си се насочва към слабите брънки във веригата за доставки, където Китай е уязвим от други страни или където може да се упражнява влияние от чужбина. Това означава изграждане на вътрешен производителен процес в ключови технологии, включително полупроводници и батерии.

Xinomics се представя добре в краткосрочен план. Производителността на държавните фирми нараства и чуждестранните инвеститори наливат пари в новото поколение китайски технологични фирми. Китай се надява, че новата техноцентрична форма на централно управление може да поддържа иновациите, но историята показва, че дифузното вземане на решения, отворените граници и свободното слово са магическите съставки за успех.

Едно е сигурно: надеждата за конфронтация, последвана от пълна капитулация, е мираж. САЩ и техните съюзници трябва да се подготвят за далеч по-продължително състeзание между отворените общества и държавния капитализъм на Китай. За разлика от Съветския съюз огромната икономика на Китай е сложна и интегрирана с останалия свят. Силата ѝ в размер на 14 трлн. долара не може да се пренебрегне.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Миналата седмица Белият дом забрани на TikTok и WeChat (две китайски приложения) в САЩ, наложи санкции на лидерите в Хонконг и изпрати свой представител в Тайван. Този натиск се дължи отчасти на предстоящите избори в САЩ: твърдостта към Китай е ключова за кампанията на президента Доналд Тръмп. Тя отразява и идеята, че китайскияг държавен капитализъм "на стероиди" е по-слаб, отколкото изглежда.

Логиката е: Да, Китай постигна растеж, разчитайки само на неустойчива формула от дълг, субсидии, кронизъм (българският термин е шуробаджанащина - бел. ред.) и кражба на интелектуална собственост. Ако натискът е достатъчно силен, китайската икономика може да се срине, принуждавайки лидерите й да правят компромиси и в крайна сметка да либерализират системата. Както каза държавният секретар Майк Помпео, "нациите в света, обичащи свободата, трябва да накарат Китай да се промени".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    rga avatar :-|
    Rado G

    Само напълно луд може да вярва на цифрите на Китай. Но понякога ги хващат -> https://asia.nikkei.com/Spotlight/The-Big-Story/The-Luckin-scandal-fake-sales-power-struggles-and-a-broken-model

  • 2
    marttin avatar :-|
    marttin

    Това че ще има ръст от1% е подвеждащо. Първо - данните се манипулират, второ - китайската икономика създава работни места при ръст над 6.5%. Единият процент е загуба на работни места, и то много повече от тези на запад отчитайки негативният ръст там.

  • 3
    wsx42540943 avatar :-|
    PisnaMi

    До коментар [#2] от "marttin":

    Това беше вярно допреди 4-5 години: за да се поеме освобождаващата се работна ръка от селата, китайската икономика трябваше да расте с 6-7%. Сега това е вярно само за градове и региони с преобладаващи "класически" индустрии.
    Китай се намести между лидерите в иновациите. И стана така, че има градове и региони, които растат толкова бързо, че не достига работна ръка.
    Да не забравяме, че вече 13 години (и три месеца) минималната заплата в Китай е по-висока, отколкото в България!

  • 4
    veli7820 avatar :-|
    veli7820

    До коментар [#3] от "PisnaMi":

    Минималната работна заплата в Пекин е 2200 юана или около 270 евро.

  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#3] от "PisnaMi":

    Това с ниските заплати е основен инстриумент за депресия и контрол над българското общество. През новия век заплатите в България стартираха под нивото на всички съседи, но благодарение на свободния пазар и инвестициите в преработваща индустрия, сега са сред най-високите на Балканите.

    Претеглени по ППП, средните заплати тук се представят отлично.

    Да, регионалното развитие куца доста и има много градове с ниски заплати. Само че след насищането на трудовия пазар в София и Пловдив, все повече инвестиции се стартират покрай по-малки и изостанали градове. Като цяло, картината не е толкова мрачна, колкото ни я представят. Поне по отношение на заплатите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

(почти) Всичко зависи от нас

(почти) Всичко зависи от нас

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK