Мнения Daily - Протестът можеше да бъде много по-силен и по-успешен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily - Протестът можеше да бъде много по-силен и по-успешен

Мнения Daily - Протестът можеше да бъде много по-силен и по-успешен

И още: Лесно е човек да разпознае контрапротестите; Тръмп като че ли иска да възроди Хабсбургската империя

4403 прочитания

© Георги Кожухаров


Идеологически кръстопът

Протестът можеше да бъде много по-силен и по-успешен

От коментар на политолога Огнян Минчев за "Портал Култура"

Най-важното условие бе да не се смесват целите.

Колкото повече оредява протестът, толкова по-радикални ще стават проявите му. Ще расте броят на летящите към фасадите на публичните институции яйца и домати. Ще се множат блокадите по кръстовищата, ще расте войнствеността на "отровните лидери"

Фотограф: Георги Кожухаров

Всичко това ще продължава неопределено дълго време. Ако имат шанс, водачите на протеста ще го удържат, докато към него се включат хора, мотивирани от социални и икономически проблеми - нещо, което се очаква през есента. Но е напълно възможно една подобна нова вълна на протести да не пожелае да се смеси с тази, която тръгна със сила и много млади хора, за да се саморедуцира до ексцентрична периферия.

Протестът можеше да бъде много по-силен и много по-успешен - във всички свои измерения и цели, ако лидерите му биха пожелали да почерпят опита на миналите вълни на обществено недоволство в България от последните 30 години. Те подцениха размерите и влиянието на тези обществени групи, които изразиха принципна подкрепа за протеста, но поставиха условия за своята подкрепа. Най-важното условие бе - да не се смесват целите на протеста с политическите амбиции на президента Радев, както и на фигури с добре известна политическа принадлежност като Мая Манолова, с елита на БСП, с радикалната ляво-русофилска периферия.

Водачите на протеста застанаха зад тезата, че борбата срещу "режима на ГЕРБ" изисква обединение на всички опозиционери, при което "няма ляво, няма дясно" - "сваляме Борисов и Гешев, а след това ще видим". Тази позиция автоматично лиши протеста от подкрепата на тези хора - цели поколения - които винаги са подкрепяли демократичната западна ориентация на България. Тези поколения протестираха през 1990-а, през 1997-а, през 2013 г. - за да утвърдят европейската и атлантическа посока на развитие на България, за да блокират симбиозата между руската енергийна олигархия и нейната корумпирана олигархична прислуга в България. Те винаги са разглеждали БСП и фигури като Румен Радев като естествени противници на своята кауза. За мнозинството от тях безпринципната, опортюнистична и лицемерна позиция на Бойко Борисов за съчетаване на проевропейска принадлежност с обслужване на руските енергийни и стратегически цели в България беше и си остава напълно неприемлива. Тези хора биха подкрепили искането за оставка на Борисов (а също така и на Гешев), ако цената на тази оставка не е прякото инсталиране на Румен Радев и неговия кръг на власт.

Една от основните причини за намаляващия потенциал на протеста са растящите разногласия между неговите лидери. Все повече хора от ляволибералната част на демократичната общност разбират, че ексцеси като цапане на фасади с яйца и домати, блокиране на кръстовища и приемане на маргинали в редиците на протестиращите активисти отблъскват обикновените хора, които принципно приемат целите на протеста. Все по-ясно става обаче и нещо друго - че искането за служебно правителство е не просто технически, процедурен въпрос за организиране на предсрочни избори, а е организиран процес за предаване на властта на алтернативни сили, които засега са зад сцената.

-------

Временна заетост

Лесно е човек да разпознае контрапротестите

От коментар на Емилия Милчева за "Дойче веле"

През 2020 г. те са само елемент от манипулативните техники на властта.

През зимата на 2013 година избухнаха протестите срещу цените на тока. Тогава в София - за да подкрепят първия кабинет на Бойко Борисов, пристигнаха свиневъди. Мина време, видя се, че прасета в България са се раждали и пак ще се раждат, въпреки африканската чума и независимо кой е на власт. Контрапротестите зачестиха. Но вече не са това, което бяха.

Фотограф: Велко Ангелов

През 2020 година контрапротестите са само елемент от манипулативните техники на управляващите за печелене на време - наред с проекта за нова Конституция, промените в Изборния кодекс, хорови и солови възгласи на отблагодаряващите се и внушения за тежки кризи на хоризонта. Разбира се, нямаше как да се мине без Големия митинг - и ГЕРБ си направиха такъв, докарвайки с автобуси хора от цяла България.

И ето ти Николай Бареков, бивш журналист, бивш шеф на телевизия, бивш партиен лидер, бивш евродепутат - и настоящ контрапротестиращ, поради липса на друго публично известно занятие. Сега изглежда, че той си е намерил сезонна работа.

Странно е, че организаторите на контрапроявите са заложили на Бареков, който не крие връзките си с Пеевски. Няма как човек като него, изгубил общественото доверие, да манипулира и създава внушения, които да разединяват протеста и да всяват съмнения, че "всички са маскари". Бареков бе задействан чак месец след началото на сегашните протести. Това може да се тълкува или като белег, че инвестициите в контраакции сега не са основно перо, или като временна заетост.

Лесно е човек да разпознае контрапротестите. Достатъчно е да се види акцията в парк Росенец на 11 юли т.г., пред летните сараи на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Тези, които се отзоваха на призива на "Да, България", дойдоха спонтанно и неорганизирано, за разлика от избирателите на ДПС, натоварени в автобуси и докарани в ранни зори да пазят портите на Доган.

Протестите имат ясно формулирани цели. Контрапротестиращите нямат други цели, освен да осмеят, унижат и остракират гражданите и тяхното недоволство. Затова и контрапротестите си приличат, но всеки протест е различен по своему. Така например през септември 2019, когато хиляди граждани организираха шествие срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, група роми бяха пратени да опорочат протеста. Участието им обаче определено ще се запомни с фразата "Гешев е радост" - именно така един от тях сричаше надписа "Гешев е расист". Ето как неслучилата се интеграция на ромите и отпадането на много от тях от образователната система не просто провали акцията, а направи от нея виц.

За разлика от тях, Бареков умее гладко да чете и да говори - така ефектът на ехолалията е гарантиран. През 2014 вадеше някакви снимки на Борисов заедно с видни СИК-аджии и други босове на групировки, обявявайки, че Борисов е проект на ДС и е свързан с убийства на десетки ключови фигури на прехода. А днес обвинява лидера на "Да, България" Христо Иванов в заиграване със задкулисието.

При акцията му в централата на извънпарламентарната формация го посрещнаха с кадър как пече кебапчета за избирателите си преди 6 години. Тази скара вече затвори.

---------

Източни пиеси

Тръмп като че ли иска да възроди Хабсбургската империя

От коментар на политолога Иван Кръстев за Financial Times. Преводът е на "Портал Култура"

Вашингтон вижда Централна Европа като противотежест на Германия в ЕС.
Фотограф: Анелия Николова

Неотдавнашното европейско турне на Държавния секретар на САЩ Майк Помпео включваше посещения в Чехия, Австрия и Словения. То завърши с подписването на двустранно военно споразумение между САЩ и Полша. Изглеждаше сякаш администрацията на президента Доналд Тръмп е решила да възкреси някога могъщата Хабсбургска империя с надеждата да пази Германия слаба, а Русия - извън Европа. Консолидацията на стратегически блок от държави в ЕС, които изпитват недоверие към Русия и Германия, изглежда стои в основата на политиката на тази администрация към Европа.

Както отбеляза Уес Мичъл, бивш помощник държавен секретар на САЩ и даровит стратег на републиканците, водената от Германия Европа най-вероятно ще бъде Европа, благосклонна към Русия. Европейската надежда за оттегляне от историята ще се превърне в кошмар, защото, както той посочва, "незаинтересоваността не е лукс, който една стратегически обградена, западаща геополитически и мултинационална велика сила може да си позволи".

Ако, както изглежда, президентът Тръмп вярва, че разпадането на ЕС е в интерес на САЩ, по-рафинираното мнение на Помпео и Мичъл е, че нито имплозията, нито стратегическа автономия на ЕС са в интерес на САЩ. В интерес на Америка обаче може да бъде консолидирането на група държави от ЕС, които получават гаранции за своята сигурност и изграждат влиянието си върху специалните си отношения със САЩ.

В новото външнополитическо мислене на Америка към ЕС след Брекзит тези съюзници са най-добрата бариера срещу спада на американското влияние на стария континент. Майк Помпео смята, че държавите от Централна Европа са естествените съюзници на Америка. Виена трябва да замени Берлин като политическа столица на Централна Европа. Себастиан Курц, консервативният канцлер на Австрия, понякога критично настроен към своя германски партньор Ангела Меркел, изглежда по-обещаващ лидер на един приятелски настроен към САЩ блок от страните от земите на бившата Хабсбургска империя.

Ако Доналд Тръмп бъде преизбран, Вашингтон вероятно ще се възползва от тази стратегия, а отношенията с държави като Полша и Унгария ще процъфтяват. За настоящата американска администрация посещенията в Централна Европа са толкова вдъхновяващи, колкото предизборните кампании в американския Среден Запад. Нелибералните правителства в Централна Европа виждат в президента Тръмп идеологически съюзник, а някои от тях се възхищават и от президента на Русия Владимир Путин. Възможно ли е американската стратегия към териториите на Хабсбургите да се запази, ако Тръмп загуби изборите? Възможно ли е про-американският блок в ЕС, изграден по времето на Тръмп, да го надживее?

Според мен, по-скоро не. Парадоксално е, че изборно поражение на президента Тръмп може да се превърне в най-добрата възможност за осъществяване на мечтата на Берлин и Париж за суверенна Европа. Победа на Джо Байдън не само ще подобри отношенията между Вашингтон и Берлин, и между Вашингтон и Париж, но и ще принуди нелибералните правителства във Варшава и Будапеща да потърсят помирение с Брюксел.

Идеологически кръстопът


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK